/Поглед.инфо/ Някои българи се почувстваха горди, че премиерът ни отказа да изпрати делегация на Междуправителствената конференция в Мароко на 10 и 11 декември, където беше приет Глобалния пакт за миграция на ООН. Но от вниманието ни не убегна повторената от вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева думичка «Засега» ние не се присъединяваме. Не е случайно, че същите хора от правителството, които не бяха съгласни с премиера и българската църква да отхвърлим Истанбулската конвенция, заеха подобна позиция и по Глобалния пакт за миграция. Не ви ли се стори странно, че дори след като ЕК ни подкани да гласуваме за пакта, те услужливо потвърдиха отказа на премиера си със забележката: «Какво пък, ако не е задължителна, защо да я приемаме сега.»

В крайна сметка в Мароко бе обявено приемането на пакта от 150 от общо 193 държави, но странно на пръв поглед, без гласуване! На 19 декември пактът ще бъде утвърден на заседание на Общото събрание на ООН.

Но ето какво заяви канцлерът на Германия Ангела Меркел в Бундестага на въпрос от опозицията:

«С приемането на пакта с 2/3–ти мнозинство той става валиден за всички членове.»

Да разбираме и за България и за всички други /около 37/ държави, които не го подкрепиха, между които САЩ, Унгария, Австрия, Полша, Чехия, Словакия, Израел, Австралия и др.

В германския Бундестаг внушително мнозинство от 300 депутати гласуваха против. У нас ни убежадаваха, че нямало нужда от разглеждане на темата в Народното събрание.

Немците обвиниха Меркел, че сегашното й обяснение много прилича на това от 2015 г., когато по повод поканата си към мигрантите заяви «Това е просто така» в смисъл на «така трябва», поставяйки ни всички в Европа пред свършени факти.

В текста на пакта действително се казва, че той не е обвързващ, въпреки че 27 пъти след това се използват думите «страните се задължават». Но ето какво каза говорителят на ООН на пресконференция следобяд след приемането на пакта в Мароко:

«Заради правно обвързващия характер на пакта, сега страните–членки са на ход да го претворят на национално ниво.»

Под благовидното заглавие, с което всеки нормален човек /така беше и със заглавието на Истанбулската конвенция/ ще се съгласи «за безопасна, регулирана и легална миграция», се обещава широко отваряне на вратите към Европа, записвайки буквално следното:

«Ние се задължаваме така да приспособим пътишата за легална миграция, че да се стимулира мобилността на работната сила, като разширим и диференцираме такива пътища.»

Превръщайки миграцията в генерално човешко право в света и нарушавайки суверенитета на страните–членки, пактът вменява на пришълците всевъзможни права, а за приемащите и транзитни страни многобройни задължения, премълчавайки причините за миграцията и игнорирайки напълно нашите възможности. Той се превръща в троянски кон легализиращ нелегалната миграция. Можем само да си представим, как ще бъдат възприети многобройните обещавани права и готовност на нашите страни от милионите потенциални мигранти. Даваме значително по–мащабно обещание от това на Меркел от 2015 г.

Професорът по международно право Мурсуик обърна внимание, че смисълът на пакта не е да се намали миграцията. А по отношение на «правната необвързаност» посочи че в международната правна практика «меката принуда» често е ядрото на новопоявяващи се правни норми. Така се случи и с Джендърската идеология.

Дори бившият генерален скеретар на ООН Бан Ки Мун в интервю за Франкфуртер Алгемайне призна, че международната общност от държави уважава и приема споразумения, които на пръв поглед не са правно обвързани, но с политически ангажимент скоро водят до закони на национално ниво.

Въпреки умишленото избягване на предварително огласяване и обществено обсъждане, протестите и отказите от пакта се множаха с всеки ден преди срещата в Мароко. Група френски генерали и бивш министър на отбраната изпратиха открито писмо до президента на Франция Макрон, като го обвиниха в национално предателство и напомниха, че 80% от французите са против приемането на този документ. В България разбира се не можехме да очакваме подобна реакции нито от военни, нито от журналисти, най–малко пък от политици, особено при смекчената позиция, макар че тя се оказа лъжлива. В други страни включително и в Германия се припомняше се, че и гражданите на приемащите страни имат човешки права. Правителството на Белгия се «счупи», както се изразява българския премиер, поради несъгласие между управляващите коалиционни партньори. Бразилия, която първоначално се присъедини към пакта, обяви, че ще излезе от него, а министърът на външните работи го определи като «неадекватен» инструмент.

Втората голяма грешка, може би умишлена, беше, че взехме отношение само по Глобалния пакт за миграция, а не обсъдихме втория документ, приет заедно с него– «Пакта за бежанците», на който обърнахме внимание още след приемането на двата документа в ООН през юли т.г. А той е много по–важен, защото освен всичко друго навлиза и в много по–дълбоки детайли и демаскира допълнително замисъла на авторите. Двата пакта погледнати един до друг ни убеждават, че в тях става дума за

масирано заселване на Европа с хора от всички краища на света на всяка цена

Член 54–ти обещава подкрепа за инициативи и механизми на страните и общините положили усилия да приемат голям брой бежанци. Член 66–ти изисква даване на пари в брой на бежанците и все повече настаняването им извън лагерите до границите вътре в страната. Член 68–и подкрепя разширяването на националните системи за образование и увеличаване качеството му с цел облекчаване децата и младежите, подрастващи в бежанските общности и мобилизиране на директна финансова подкрепа. Член 70–ти е посветен на предоставянето на ресурси и компетентности за икономически шанс, достойна работа, работни места и програми за членовете на бежанските общности, включително жени, деца и възрастни. Член 72–и изисква предоставяне на ресурси и компетентности за разширяване на здравната система и повишаване качеството й, така че да се облекчи приемането на бежанците, особено на деца, жени, възрастни и болни от СПИН. Член 90 казва, че новото заселване служи не само като инструмент за защита на бежанците, но представлява конкретен механизъм за разпределение на тежестите и отговорностите, което е доказателство за солидаронст. Изтъква се

необходимостта от позитивен климат за ново заселване и неговото разширяване.

Фактически се оказва, че Пактът за бежанците наистина е по–важен и допълва Пакта за миграция. В тях намират реализация вижданията на Световния икономически форум и международната организация на работодателите за масово привличане на работна ръка, подкрепено от глобалистките кръгове за размиване на държавните граници и създаване на една смесена нехомогенна маса, която лесно да бъде монипулирана.

Сега, след запознаването с двата пакта, става ли по–ясно, защо е било онова скъпо струващо изследване от ЕК през 2010 г. за капацитета на 27 страни–членки, колко мигранти може да поеме всяка само на база територия и численост на местното население, въпреки че тогава въобще не се очертаваше мигрантска вълна? Информирахме за това с публикация от 21.10.2018 г. и посочихме адреса на сайта на ЕК и № на документа, в чието изготвяне са участвали и 4–ма българи. Според него Австрия има капацитет или би могла да нарастне от 8,3 млн. на 75,6 млн., Германия – от 82,3 млн на 274 млн., Белгия –от 10 млн на 19,4 млн., Дания– от 5,4 на 37,6 млн, Чехия– от 10,3 млн на 68,6 млн., Франция– от 63,6 на 486 млн, Гърция– от 11,1 на 120,7 млн., за Италия– от 59,1 на 242,1 млн и т.н. А България – от 7.679.290 на 104.230.710. Кому е било необходимо това скъпо платено теоритизиране и тази умопомрачителна фантастика, днес вече е реторичен въпрос.

Много хора по света дори не се запознаха със съдържанието на двата пакта и не осъзнаха важността на момента и мащабите на ставащото.

Това всъщност са първите глобални документи за начало на преустройство и приемане на новия световен ред.

Става дума за регулиращ механизъм на супранационално ниво, който чрез мека форма създава власт за регулиране на процесите, като не признава никакви демократични структури. От тук нататък следва пълно преустройство на западните общества за сметка на държавните и социални системи. Под прикритието на хуманност и човешки права ще се потъпкват изградени традиции и ценности, а хората ще се принасят в жертва на големите интереси на международните компании и финансовата система. Всяко следващо решение от тук нататък ще е рязане на парче по парче от демокрацията до нейното пълно демонтриане– човешки права, равноправие, свобода на мнение и граждански права.

Новият световен ред става политическа реалност!


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели