/Поглед.инфо/ Докато повечето страни–членки на НАТО се надпреварват да предлагат въоръжения на Украйна, а ЕС отпусна 500 млн евро и възнамерява да удвои и тази сума, забравяме, че най–печелившите, които със задоволство потриват ръце, са големите компании произвдители на това оръжие. Въпросът обаче не е само в това, че вместо мир ще имаме една продължителна и изтощителна война и бумеранга на санкциите върху нас самите. Много коментатори си спомниха за предупрежденията на американски експерти от периода 2014 г.–2015 г., че „със сигурност ще има война в Украйна” и ще се върне Студената война, но като че ли забравиха, че оръжейните производители се превърнаха в най–агресивните лобисти за разширявнането на НАТО. Показателни са примери като този с вицепрезидента на „Локхиид” Брус Джаксън, който стана президент на организацията „Комитет на САЩ за разширяване на НАТО”. Вестник „Ню Йорк Таюмс писа през 1997 г.: „Разширяването на НАТО ще предложи на производителите на оръжие нов и изключително доходоносен пазар”. Чадърът за сигурност беше не просто страхотен съюз, но и примамлив пазар, отбелязва Джонатан Трюто.За по–малко от 20 години 14 държави от Централна и Източна Европа се присъединиха към НАТО. „Бел Хеликоптер”, „Локхиид Мартин” и други фирми дори финансираха лобистката машина на Румъния по време на кандидатурата й за членство в НАТО. До 2014 г. новопостъпилите членове на НАТО са закупили американски оръжия за близо 17 милиарда долара.
След 2014 г., в която Съединените щати подкрепиха отстраняването на президента Виктор Янукович в Украйна, върховният главнокомандващ на НАТО Филип Брийдлав нарече Русия „дългосрочна екзистенциална заплаха за Съединените щати“. Само за следващите 5 години основният износ на оръжия от Съединените щати се увеличи с 23 процента. Рекордьор обаче стана френският военнопромишлен комплекс с ръст на изнесените оръжия от 72 процента. Водената от Саудитска Арабия коалиция в Йемен стана най-големият оръжеен пазар за Франция и други членове на НАТО. Но и Източна Европа не изостана: от 2012 г. до юли 2016 г. тя предостави военно оборудване за региона най-малко за 1,2 милиарда евро.
Лобирането на оръжейната индустрия се оказа много ефективно. Провокирането на война в Украйна бе още една възможност за натрупване на печалби. Но докато Западът въоръжаваше Киев, управляващите в Украйна продаваха оръжия на черния пазар. Парламентарно разследване установи, че само между 1992 и 1998 г. Украйна е загубила 32 милиарда долара военни активи, тъй като олигарсите ограбвали собствената си армия и доставяли оръжия за талибаните и екстремистките групи в Близкия изток. Само бившият директор на съюза на държавните оръженийни компании в Украйна е прибрал 24 милиона долара комисионни от продажби, констатира едно френско разследване. На фона на разпродадени оръжия за 32 млрд, сега 28 от общо 30 страни–членки на НАТО се налага да изпращат допълнително въоръжение.
Водещи мощни брокери, вариращи от Митеран и Ширак във Франция, до Тачър и Блеър във Великобритания, както и Гонсалез и Бурбони в Испания, са спечелили лично от търговията с оръжие, твърди Джонатан Трюто в своя публикация, но не привежда доказателства за това.
В Съединените щати оръжейната индустрия е наела около 700 лобисти. Близо три четвърти от тях преди това са работили за федералното правителство. Те са похарчили за лобиране 108 милиона долара само през 2020 г. Ветераните от индустрията доминират в администрацията на Байдън, включително министърът на отбраната Лойд Остин от „Рейтеон”. Въпреки благоприятната обстановка за увеличаване ръста на поръчките, Националната асоциация на отбранителната промишленост на САЩ за първи път през февруари тази година даде неудовлетворителна оценка на военно–промишления комплекс– 69 точки по 100–бална система по 8 категории. Договорите на Пентагона се изпълняват от 30 000 фирми, но само 6 големи компании вземат 2/3–ти от поръчките – „Нортруп Груман”, „Рейтеон”, „Дженерал Дайнамикс”, „БАЕ Системс” и „Боинг”. Отсъствието на конкуренция на вътрешния пазар влияе негативно на качеството, увеличава сроковете за производство и води до ръст на цените. Но тези 6 големи компании, които вземат лъвския пай от поръчките, имат голямо влияние върху вземането на политическите решения в страната. Стремежите към големи печалби предначертават държавната публична политика.
Американските производители на оръжие имат дял от 54% от световната търговия с оръжия. През 2020 г. 41 американски компании са продали военна продукция за 285 млрд дол. Европа заема дял от 21% от произвежданите в света оръжия, а 26 европейски фирми са получили от продажбите си 109 млрд дол.
Ръст в продажбите на оръжие имаше още преди войната в Украйна и въпреки кризата с ковид и нарушениете вериги за доставки. Акциите например на Локхид Мартин и Рейтеон скочиха още през януари 2022 год. Франция стартира сделка за 80 броя самолети „Рафал” с Обединените арабски емирства и осигури работа на фирмите си за 6 години напред.
Обявената от канцлера на Германия програма за 100 млрд евро и скока във военния бюджет се отрази веднага на цената на акциите на германските оръжейни фирми, като увеличението й достигна 50%. «Рейнметал» разчита да увеличи оборота си през 2022 г. с 15 до 20%, докато през миналата 2021 г. то бе 4,7%. Очертаващите се продажби са за 42 млрд евро, докато миналата година бяха за 3,5 млрд евро. Изразено в продукция това са например танкови снаряди 240 000 бр., вместо 40 000 през миналата година. Подобно на американските и в германските фирми производствените срокове се увеличават от 15–18 на 24–28 месеца. Има много поръчки от Източна Европа за танкове, верижни и колесни бронирани машини и др.
Европейските оръжейни компании винаги са търсили печалбата и не са се съобразявали с наложени ограничения, дори те да са от страна на ЕС, или почиващи на международин норми, като водене на войни срещу други народи в Близкия Изток или нарушаване на човешки права като в Турция и др. Независимо от наложеното след 2014 г. ембарго на военни доставки за Русия /решение 2014/512/GASP на Съвета от 31.07.2014/, десет страни–членки на ЕС са продължили да изнасят оръжия за Русия например на обща стойност 346 млн евро. Най–активните сред тях са Франция и Германия съответно със 152 и 122 млн евро. Франция е продала бомби, ракети, торпеда, муниции, взриватели, компоненти за самолети, термокамери за повече от 1000 руски танка, навигационни системи и др. Данните са от официалната регистрация за износ на оръжия от 27 страни от Европа. Останалите 8 страни обаче са със значително по–малък дял на участие. Това са Италия, Чехия, Австрия, България, Финландия, Испания, Словакия и Хърватия, подредени по обема на извършените сделки. Италия е продала на Русия оръжие за 22,5 млн евро. Чехия е била активна между 2015 и 2019 г., България между 2016 и 2018 г. но само за 16,5 млн евро. От 2020 г. нито една от посочените държави не е търгувала оръжие с Руската федерация. Експерти търдят, че «вратичка» за тези сделки е оставена в текста на решението от 2014 г., който запазва правата по сключени преди това сделки.
Ако изключим обаче Франция и Германия, оръжейната индустрия на другите европейски държави нямат въобще тези възможности да влияят на политическите решения както това прави военнопромишленият комплекс на САЩ. Натиск за увеличаване на военните бюджети на държавите обаче винаги е имало. Тази година САЩ достигнаха 770 млрд дол. планирани за военни нужди. Великобритания увеличи миналата година военните си разходи с 18,5 млрд паунда. Гръцкият военен бюджет през 2021 г. нарастна с 57% . Румъния може до 2027 г. да увеличи военния си бюджет до 31 млрд евро. Когато се очертаят регионите, в които се изнасят оръжията се вижда, че страните там стават по–непредсказуеми и показват по–голяма готовност да постигат целите си с оръжие. Затова съвсем не е случайно, че военните експерти допускат увеличване на риска от конфликти в света до 2030 г., а британски експерти посочиха общо 6 места по света, където могат да избухнат такива и дори да доведат до Трета световна война. За съжаление станахме свидетели вече свидетели на началото на един от тях. А мисълта на един древен британски държавен деец, че «Най–лесно печелят войните тези, които не участват в тях», едва ли важи в днешния глобален свят, защото облаците от ядрена пепел биха закрили слънцето за всички ни. Затова тези проблеми не ни оставят безразлични. Но корените им са били видими още преди години и не е достатъчно да предвиждаме, а да умеем и да предотвратяваме такива събития и в това е съвременното предизвикателство.
