/Поглед.инфо/ Вследствие на атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ политическият орган на НАТО Североатлантическият съвет взе решение на 04. актомври 2001 г. да задейства член 5–и от Североатлантиченския договор. Инициативата беше на генералния секретар на Алианса бригаден генерал Джордж Робъртсън. Известно е, че този член задължава към солидарност, но само с мерки, които всяка държава сама счита за нужни. Тоест, няма автоматизъм и категорични последици за всички.
Днес, 20 години по–късно, за пореден път тръгнаха дискусиите, че обявеното действие на член 5–и от 2001 г. продължава да е валидно, особено и след приключване на мисията в Афганистан. Според министърът на отбраната на Германия не е необходимо формалното му прекратяване. В германския Бундестаг обаче, вече е имало три парламентарни инициативи за отменяне – през 2002 г., 2012 г. и 2013/2014 г. Най–голяма подкрепа досега са получили ГСДП и партията на „Зелените” през 2014 г.. А те във всички случаи ще влязат в новото правителство след изборите на 26.09. 2021 г. На второ място подкрепа е получила е инициативата на „Левите” , които днес обаче са в по–слаба позиция. Един от аргументите им, стъпващ на международното право е, че „в случай на условия за задействане на член 5–и вследствие на настъпило нападение, се поражда колективно право на самоотбрана. Поради тази причина то трябва да бъде отменено след края на отблъскването на текущата атака.
От друга страна, християндемократите считат, че едностранното прекратяване на действието на член 5–и било фалшив външнополитически сигнал. Според МВнР на Германия няма основание за ново решение на НАТО, тоест, не е необходимо формално прекратяване. Това не би имало особено военно–политическо значение. А и самата реакция на сбитията от 09/11 не стъпва изключително на този член на Договора. /Операцията на САЩ е адресирана към резолюция 1368 от 12.09.2001 г. на ООН, а ISAF– към резолюция 1386 от 20.12.2001 г.
Междувременно обаче, президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че ударите по терористите ще продължат, но от дистанция и с други средства. Очевидно това ще продължи дълго и както показаха първите такива удари в отговор на терористичните атаки на летище Кабул, те доведоха до нови цивилни жертви, между които и деца. Американски експерти по тероризъм предполагат, че САЩ ще възприемат стратегията на Израел срлещу „Хамас”, при която целенасочено се обезглавява ръководството на екстремистката група и това щяло да се превърне в обичайна черта на американската стратегия за национална сигурност. Ако това е така, възниква въпросът, дали тази стратегия би била ефективна. А няма ли да довежда винаги до героизиране на убитите лидери и вливане на нови последователи в терористичните организации?
Завръщането на талибаните е повратна точка за радикалния ислям в целия свят и то вдъхна оптимизъм в много групировки. Няма съмнение, че борбата срещу тероризма ще продължи чрез противопоставяне както на насилието, така и на идеологията с комбинация от твърда и мека сила. Макар че не може да не отчитаме разликата между местни, регионални амбиции като тези на «Талибан» и глобалните такива на организация като «Ислямска държава». Но Западът сякаш не разбира ключови неща, чуват се объркани официлани мнения на държавни лидери, стигащи при някои до липса на морал. Единствено бившият британски посланик в Кабул Ник Кей призна: «Аз се срамувам.» Германският министър на отбраната нагло заяви: «Ние не сме ги принуждавали да сътрудничат.», визирайки изоставените в Афганистан местни сътрудници при внезапното и хаотично изтегляне на военните контингенти.
Оказва се, че европейски държавни лидери използват понятия без да ги разбират, поставяйки например знак на равенство между «шариат» и «ислямско право» и забравяйки, че бившият президент на Афганистан Хамид Карзай със съгласието именно на западните страни постави конституцията на Ислямската република в съотвествие с «шариата». Докато австрийският канцлер Курц и германският външен министър Маас го приемат като нещо противоположно на правовата държава и заявяват: «Ако го въведете, няма да получите нашата помощ.» Но ислямското право е само част от «шариата», арабска дума, означаваща «Път към извора» или «Път към водата в пустинята». От там се ражда и двойният морал на някои западни политици, с който чрез забрана на «шариата» се бранят правовата държава и човешките права.
Паралелно с борбата срещу тероризма за съжаление ще продлъжи практиката да се използват терористични организации за постигане на определени геостратегически цели или регионални тактически цели, които могат отново да доведат до необходимостта от активиране на член 5–ти от Североатлантическия договор.
По–големият и актуален проблем обаче е, че противопоставянето между великите сили може да се превърне в също толкова пагубна парадигма, колкото и войната с тероризма. Ако великите сили, най–вече САЩ, продължат по този път, по който неизбежно ще въвличат и съюзниците си, то и тяхната „победа” не само че няма да изглежда по–различна от тази срещу тероризма, но и ще е сигурен път към катастрофа. Великите сили трябва да победят преди всичко себе си, а не някой друг и никакви членове и параграфи няма да помогнат. А ако вземем предвид, че паралелно с това се развиват още финансово–икономическа, климатична и здравна криза в световен мащаб, то е по–вероятно „победата” в най–добрия случай да изглежда като „оцеляване”. Затова сътрудничеството между великите сили и конструктивните консултации на всички равнища между държавите, както и укрепване на международните организации нямат алтернатива. Човечеството не може да намери бяло знаме, затова е принудено да победи.
