/Поглед.инфо/ На фона на безпомощността на ЕС да се справи с миграционната криза се очертаха и развиха няколко нови тенденци.
За първи път се използва в такъв мащаб военен натиск, т.е. прибягва се до опит за милитаризация на решенията на проблема. Полша разположи 1500 военни в близост до границата с Беларус. Литва още седмица преди това приведе в повишена бойна готовност части от въоръжените си сили и разположи 1200 от тях на границата. Литва стартира необявено военно учение недалеч от границата с Беларус с участието на 3000 военни. Естония проведе военно учение с участието на американски части, отработвайки въпроси по прехвърляне на сили по въздуха. Великобритания изпрати свои представители от инженерните си войски. Лексиката на политиците от тези страни бе подчинена на войнственото мислене– „нападение”, „щит”, „торор”. В ЕС се увеличиха исканията за „отбълскване” на мигрантите, вместо използваното досега понятие за „връщане” на неотговарящите на условията за убежище /Полша, Литва и др./
Военната реторика около последните събития не е случайна. Създава се впечатление, че навсякъде върви война: хибридна, информационна, икономическа, кибервойна....Обвиненията в случая, че ставащото на полско–беларуската граница е хибридна война са лишени от елементарна логика. Основната дефиниция за хибридно водене на война гласи, че това е интегрирано прилагане на военни и невоенни средства или тактики в рамките на усилията за постигане на по–висша цел или план. Ситуацията на полско–беларуската граница обаче не отговаря на тези критерии. Чрез използване на милитаристични термини нараства само опасността да бъдат оправдани нарушенията на човешките права на бежанците. Но това е най–малкото. Ако имаме война, би следвала спешната необходимост от действия, докато политическото пространство за такива се свива. Естествено възникват въпроси като този, срещу кого се води война. Ако е от Беларус срещу Полша, логично възниква следващ въпрос– за ситуация по член Пети от Североатлантическия договор за защита. На трето място, разширяването на понятието война размива съответните области на отговорности и на действия на силите за вътрешна сигурност и на въоръжените сили. Внушението за „хибридна война” поражда въпроса за това, какви правила важат в такива случаи. В резултат виждаме, как граничните режими стават все по–твърди, строителството на огради се разширява, страните се затварят за общи политики, без каквито обаче не може да се реши световен проблем. А милитаризацията по правило прониква във всяка област на външната политика на една държава и влияе върху приоритетите за финансиране, процесите на вземане на решения, институционалните струтктури и многостранното ангажиране на правителствата.
За първи път бе предприето съвместно посещение на президента на ЕК г–жа фон дер Лейен и генералния секретар на НАТО Столтенберг в две балтийски републики. Посланието е повече от ясно– тясно сътрудничество за справяне с „хибридна опасност”, но това не допринася за успокояване на обстановката, а напротив – за връщане към нова Студена война. А една от основните причини за капана, в който попаднаха хиляди нещастни бежанци със своите семейства посочи вестник Ню Йорк Таймс и това е кампанията на трафиканти и бизнесмени, които организираха реклами с фалшиви обяви във Фейсбук, включително чрез новосъздадени страници като „Миграция през Беларус за Германия”, които не бяха спряни от администрацията на Фейсбук. Така иракчанин, платил 10 000 долара в родината си се озова не в Германия, а в лагер в Беларус. Логично създалата се истерия беше надградена с измислената заплаха от военно нахлуване на Русия в Украйна и това изостри до краен предел ситуацията, която позволява увеличаване на военната помощ за Киев, оправдаване военно присъствие в Черно море и създаване на условия за провокации, въпреки яснотата, че това ще окрили някои горещи глави в Украйна, без НАТО да може да води мащабна война срещу Русия.
На второ място, паралелно с риска от военна конфронтация, ситуацията води преди всичко до международни и междуинституционални напрежения, в които намират отражение геополитически и регионални интереси на участниците, чието преследване предполага упражняване на политически натиск.
Геополитиките последици демаскират реалния замисъл на предизвиканите събития.
Факт е, че с преекспониране на мигрантска криза и внушения за военна намеса се съдейства за изграждане на дъга на обкръжаване на Русия от Балтийския регион по протежение на Централна Европа до Черно море и Кавказ. Нарастващото напрежение с Русия се превърна в удобно алиби за пряко включване на НАТО в Украйна и превръщането й в отличен пример за стратегията на Запада за сдържане срещу Русия.
Великобритания пък несъмнено използва проблема с мигрантите и военната истерия около съсредоточаването на руски войски на украинската граница, за да укрепи стратегическата си позиция в Централна Европа и на Черно море.
Западните медии внушават несъстоятелната теза, че Москва прави опити да внесе разделение в Европейския съюз и НАТО за да ускорят сертифицирането на газопровода „Северен поток”. Почти всеки международен казус се тълкува вече в светлината на обща парадигма на „нов конфликт между великите сили”.
Ако по време на кризата преди 5–6 години Турция принуди ЕС със заплахи да подпише споразумение за бежанците, сега и страни от Централна Европа започнаха да си позволяват подобни подходи. Т.н. Унгария предупреди Брюксел, че ако не възстанови средствата за строителство на гранична стена, е „готова да отвори коридор за мигрантите към Германия, Австрия и Швейцария”. По повод трагичния случай с 27–те загинали бежанци в Ламанша, между които и 7 жени и 3 деца, отношенията между Великобритания и Франция достигнаха до най–ниската си точка, а Париж отложи дори среща на европейските министри по въпросите на миграцията, защото възприе искането на Лондон за връщане на бежанците като провокация.
Нарастна безотговорното говорене, като това на полския премиер Матеуш Моравецки, който предупреди западните си съседи, че в бъдеще щели да дойдат 50 милиона бежанци. Миграцията би могла да се превърне в следващ голям проблем след пандемията от «Ковид-19» и задълбочи икономическата криза, да доведе до разделение в обществата, да стимулира опитите за манипулации, например по време на избори. Тоест, сегашното развитие може да налее вода в мелницата на радикални сили, които досега не са имали публична изява на политическата сцена.
Отказът от изтъкваните досега «европейски ценности» много бързо бяха загърбени. Няколко организации по правата на човека дадоха Европейския съюз на Международния наказателен съд /ICC/ с обвинения в многобройни престъпления срещу свободата, за истезания, изнасилвания, поробване и убийства, извършени най–вече в Либия и в лагери за бежанци.
Сериозна тенденция, за която никой не говори е формирането на един вид „граничен индустриален комплекс” от фирми, които печелят от бежанските потоци. В някои държави правителствата предоставиха на местни фирми депортирането, центровете за задържане и жилищата за търсещи убежище. В доклад–проучване на изследователския институт Transnational Institute (TNI) се посочват 23 такива фирми във Великобритания. Изследването показва, че зад доставчиците на такива „услуги и дейности” стоят големи финансови инвеститори, които осигуряват капитала на тези компании за изграждане на гранична инфраструктура и покриване на високите първоначални разходи за изграждането й. Една от тях има инвестиция на стойност 300 милиарда британски лири в изкопаеми горива и 7,2 трилиона британски лири в активи под управление и наблюдава граничните и митническите данни след Brexit. Внедряването на нови гранични технологии срещу бежанци и мигранти е начин за тестване и усъвършенстване на продукти, като гранични дронове, с оглед на печелившата по-широка употреба – особено от военните.
На днешния етап на развитие на мигрантската криза отсъства дипломацията. Къде беше Организацията за сигурност и сътрдничество в Европа /ОССЕ/ в бежанския конфликт с Беларус? ОССЕ е единствената европейска организация, представена в Минск. В нея членуват всички замесени страни. Тя би могла да организира и проведе международна конференция. Генералният й секретар, опитен дипломат, се познава лично с Лукашенско от 2015 г. Но Полша и балтийските страни побързаха да покажат мускули и веднага намесиха НАТО. Следващата възможност е Съвета на министрите, чието среща е в началото на декември. Но практиката да се налагат санкции се оказа непродуктивна. Министрите на външните работи на ЕС пет поредни пъти налагат такива. А има споразумение между ЕС и Беларус от 01 юли 2020 г. за уреждане на въпроси, касаещи сигурността на страните.
Трябва да се преосмислят двойните стандарти в оценка на кризите от 2015 и 2021 г.
Очевидна е необходимостта от реформиране на политиката по даване на убежище от ЕС, която се базира на основните права, а не да създава възможности за изместване на сигурността в съседите. Натискът на ООН върху ЕС нараства и мерки в направление прекратяване прехвърлянето на компетенции на други, например на лиийската охрана, очевидно предстои да се вземат.
Междувременно рухна тезата, че приемането на мигранти ще реши кризата с недостиг на работна ръка в стария континент, особено на специализираната такава. Истината днес обаче е, че въпреки милионите пришълци в Европа през последните 10 години, продължава недостигът на работна ръка. Това несъответствие се дължи именно на масирания мигрантски поток, защото при 3,85 млн пришълци в една Германия например, само 600 000 от тях са заели някакво работно място. Тоест, заетите не могат да издържат останалите. В селското стопанство като цяло в Германия има недостиг на 65 000 селскостопански работници, а трябва да бъдат изхранвани над 3 млн души повече. Производителността на един работен час труд не се е увеличила, а от 2017 г. дори леко е намаляла. Секторът Обществени и социални услуги покрай грижите за мигрантите се е увеличил със 1.633 млн. нови служители. Противно на твърденията, че БВП на страната щял да се увеличи с 67% до 147%, Германия изразходва 87 млрд евро допълнително само за първите две години и половина от началото на мигрантската вълна. И при това положение продължават да изненадват и днес твърденията на някои чиновници, че при актуалната нужда от 1,2 млн допълнителна работна ръка, Германия се нуждаела от 400 000 пришълци годишно! В новоизбрания наскоро Бундестаг две момиченца от партията на Зелените / на 23 и 27 години/ взривиха общественото мнение с искането си –за издаване на паспорти „Климат” за Еропа на всички бежанци, които са били принудени вследствие на климатични промени да напуснат родните си страни. Страните пък, които са предизвикали тези климатични промени били длъжни да се грижат за новопристигналите бежанци. Германия можела да приеме до 200 милиона. Но мисълта, че освен в Бундестага, такива предложения могат да се родят и в Брюксел, не е нова. Когато през 2015–2016 г. се провеждаха експертни срещи по миграционните проблеми, си позволих да извадя един проучвателен доклад от страницата на ЕС от 2010 г. възложен на екип, съставен от представители на всички страни–членки, с единствената задача да се определи капацитета на всяка страна– колко мигранти може да поеме съобразно територията, населението, БВП и т.н. В частта за България бе посочено – 102 милиона! Четиримата български автори, чийто имена бяха посочени в приложението към доклада, вероятно са взели добри хонорари. Но остават загадка мотивите на възложителите във време, когато въобще не очаквахме бежанската вълна от 2015–2016 г. Днес обаче, решенията вече се вземат в други кабинети, които ни отдалечават от изхода, а последствията от инструментализирането на проблемите определено няма да е в интерес на европейските народи.
