/Поглед.инфо/ Липсата на политически визии за постигането на дългосрочни политически цели отвъд хоризонта на актуалните конфликти е една основна слабост на политическите елити. Такива визии могат да стъпят само на основата на положителния подход, здравия реализъм и разбирането, че сигурността е възможна само като обща за всички участващи страни. Разбира се, че ще е необходим преходен период , през който постепенно да бъдат неутрализирани създаваните досега заплахи и връщане на доверието.
Част от предложенията на Русия /например изтеглянето на НАТО на позициите преди 1997 г., т.е. преди разширяването/ излизат извън рамките на реално възможното за възприемане от САЩ и НАТО, но те са оправдани в името на реализма, откритата оценка за риска и печеленото на тактическа инициатива . Признаването на това би било основа за по–нататъшна оптимистична нагласа към един бъдещ процес на преосмисляне на сигурността и устойчива политика за мир. На ход е НАТО. Защото евентуален конвенционален сблъсък може да доведе до ядрен отговор. Когато има заплаха от война, спешно е необходима смяна на посоката.
След като САЩ се съгласиха по принцип за започване на преговори през януари 2022, въпреки че Москва отхвърли предварителните им условия за гаранции, на 25. декември 2021 г. обаче спря военните учения в райните на Волгоград, Ростов и Краснодар, както и на полуостров Крим. Взаимните отстъпки очевидно ще водят до търсене на сближаване на позициите.
Логична стъпка би било възобновяването работата на Съвета НАТО–Русия, което означава връщането на изгонените дипломати и дипломатическата акредитация на представителството на НАТО в Москва. Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг вече изрази същата идея относно Съвета НАТО–Русия, но не обели и дума за дипломатическите представителства. Някои медии представиха дори като негова инициатива насрочването на заседанието на Съвета за 12. януари 2022 г. Председателят на Военния комитет на НАТО е и председател на Съвета на началниците на щабовете НАТО-Русия. Той би могъл да изиграе ключова роля в настоящата ситуация, като насрочи съвместна среща и с украинския началник на щаба, защото първата стъпка към деескалацията е прозрачността и споразумението за военни мерки за изграждане на доверие.
По–нататък процесът би могъл да се развие с предоговаряне прекратяването на договорите за разоръжаване с посредничеството на ОССЕ и започване на по–нататъшни стъпки за разоръжаване.
Успех би било, ако въобще се обсъди създаването на 400 км буферна зона, предвидена от Договора Минск–2 от 2015 г., което ще облекчи моментната ескалация там.
Най–здравомислещо би било, ако в този момент НАТО отговори с конкретни насрещни предложения. Очевидно е, че от тази задънена улица може да ни изведе само идеята за нова архитектура за сигурност на Европа. Предложението може да заложи на идеята за „неделимост на сигурността”, укрепване на доверието и насърчаване на контрола върху въръжениоята и разоръжаването. /Парижка харта 1990 г./
В преговорите за международна архитектура за сигурност трябва да бъдат включени ООН и Китай за да се търси напредък в разоръжаването в конвенционалната и ядрената сфери.
Процесът на сближаване между Руската федерация и НАТО и ЕС предполага следващата стъпка– сътрудничество с Китай. Тоест, една нова архитектура за сигурност може да бъде гарантирана от оста Вашингтон–Брюксел–Москва–Пекин. Разбира се, такъв процес се нуждае от определен времеви период. Постепенно може да се тръгне в посока намаляване на военните разходи и въоръжения за сметка и пренасочване към борбата с климатичните промени, срещу бедствията, глада, миграцията. Експерти вече посочват, че за това ще са необходими около 20 трилиона щатски долари през следващите 10 години.
Сътрудничеството ще изгради доверие на всички нива. Изминаха почти 20 години, откакто бяха изречени думите: ”Без модерна, постоянна и стабилна архитектура на международнота сигурност, ние никога няма да създадем климат на доверие на този континент, а без този климат на доверие Голяма Европа не е възможна.” /Бон, 2001 г., Владимир Путин/
През декември 2021 г. висши военни и дипломати от Германия, които доскоро ясно критикуваха Русия и изнесоха Студената война, излязоха с декларация–призив, в която заявяват, че:
– западната политика на санкции и „едностранната политика на конфронтация и възпиране”, се е провалила;
– необходими са предложения за излизане от спиралата на ескалация , които да обърнат хода на събитията, ако бъдат осъъществени;
– Западът да не стои безучастен, а да се проведе среща на високо равнище без предварителни условия, на която:
1. Да се свика конференция на високо равнище с цел да се съживи европейската архитектура за сигурност въз основа на продължаващата валидност на Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., Парижката харта от 1990 г. и Споразумението от Будапеща от 1994 г., и да направи това без предварителни условия и в различни формати.
2. Докато трае конференцията, двете страни трябва да се въздържат от всякаква военна ескалация и да не разполагат повече войски и инфраструктура от двете страни на границата между Руската федерация и нейните западни съседи.
3. Диалогът между НАТО и Русия трябва да бъде възобновен без условия на политическо и военно равнище. Това включва и нов подход към европейския контрол на въоръженията.
4. да се постигне споразумение за замразяване на въпросите за бъдещото членство в НАТО, ЕС и ОДКБ за периода на конференцията." Това се отнася най-вече за Грузия и Украйна.
За да се създадат изгодни условия обаче, трябва да има «познаване на интересите на двете страни в областта на сигурността».
Доколко са реалистични предложенията в тези насоки?
Опасенията на Русия са основателни. Доставките на оръжие от западните държави, особено от САЩ, Великобритания и Турция, както и средства за обучение и съвместни военни учения във връзка с декларираната готовност за подкрепа на Украйна, застрашават стратегическия баланс. Географски и стратегически Русия е в по–неизгодно положене от задокенаските САЩ. Предложенията на Москва и тонът, с които бяха направени по–скоро целят да принудят противната страна към преговори и не изключват такива без предварителни условия. Русия няма да се съгласи само на условия за определени мерки на собствена руска територия, като изискване на другата страна. Тези стъпки трябва да внушат, че винаги е по–разумно да се предотврати една война, откоколто да се търси силово решение.
Тук вече възниква въпросът за участие на ЕС в преговорите между Русия и САЩ. Обективният прочит на казуса и от международно–правна гледна точка обаче, това не е необходимо за момента, дори би попречило на едно мирно решение. Европейските страни имат различни позиции по темата /Франция иска да не се изострят отношенията с Русия; Германският министър на отбраната зае категорично войнствената антируска позиция на балтийските страни; Норвегия пък има дори план за оганичаване придвижването на съюзниченки войски на НАТО в близост до руската граница./ На по–късен етап обаче, ЕС задължително ще трябва да участва в бъдещото формиране на новата архитектура за сигурност.
Къде е България?
Няма никакво съмнение, че България е заинтересована от разрешаване на противоречията по дипломатически, а не по военен път. Някои реакции на изразеното от министъра на отбраната Стефан Янев мнение, преекспонирано от медиите, не са на място по няколко причини. Министърът е прав, че обстоятелствата не налагат разполагане на допълнителни въоръжени сили на българска територия. Но изразеното мнение се превърна в светкавичен тест за отчитане настроенията на българския народ, което винаги е от полза при вземане на политически решения. Освен това, става дума за предложението на един американски генерал /Тод Уолтърс/, което би могло да се разгледа едва на срещата на върха на НАТО в Мадрид в края на юни 2022 г., а дотогава руско–американските преговори ще бъдат вече в напреднала фаза. Междувременно да се разположат такива войски би навредило значително и това се отчита в Брюксел.
По–важните и проблемни въпроси са други, но „експерти”, журналисти или български държавници трябваше да разяснят на българите ситуацията. Съгласно договора за военно сътруднчиество между САЩ и България, чиято 10 годишна валидност изтече през 2016 г. и бе автоматически продължен, амераканските военни могат да ползват постоянно, но на ротационен принцип, 3 български военни бази, за да водят своята военна подготовка и да бъдат на разположение за бъдещи действия в Близкия Изток и други близко разположени региони. В определени случаи при необходимост техният брой може да нарастне до 5000 души, също на ротационен принцип. При това положение, днес въобще не може да става дума за разполагане в България на други допълнителни въоръжени сили на САЩ, освен предвидените още през 2006 г. Тогава в евентуален спор в българското политическо пространство би трябвало да има други аргументи! Първата грешка от българска страна беше, че след изтичането на 10 годишния период на договора с неговите 12 секретни приложения, той не бе предоговорен /предложенията ни останаха глас в пустиня/, а необходимостта от това беше повече от очевидна предвид на променената среда за сигурност, промените в региона, потенциалната опасност от използване на ядрено оръжие и т.н. Въпрос за разполагането на допълнителни въоръжени сили извън рамките на договора със САЩ би могъл да възникне, ако НАТО има намерение да формира смесени сили с по един батальон от някои европейски държави какъвто е случая в балтийските страни. Но за това няма никакво основание и в този смисъл министър Янев е напълно прав.
Друг момент, който и българските експерти премълчаха, а би трябвало да са наясно, се състои в това, че последното предложение на ръководството на НАТО е за увеличаване на военновъздушната мощ чрез допълнително разполагане на бойни самолети в Полша и Румъния, но не и в България /която впрочем има само две летища с инфраструктура, способни да приема самолети Ф-16/, а западните военни експерти обръщат внимание на факта, че използването на пристанища като Констанца и Варна за прехвърляне на силите по море е неудачно поради силното надмощие на руския флот.
Третият въпрос, който трябваше да бъде разяснен, вместо да се чертаят апокалиптични картини, се състои в това, че именно според американски военни експерти, НАТО не е в състояние да създаде и прехвърли военна групировка, необходима за успешно водене на бойни действия срещу Русия, което стана и причина амераканският президент да признае след разговора си с Путин, че няма да подкрепи Украйна с пряко участие на американски въоръжени сили. За такава операция НАТО се нуждае от най–малко три бригади, които да са постоянно дислоцирани в Украйна, едно въздушно крило, група за противовъздушна отбрана и т.н. Цената на това би възлязла еднократно на 32,6 милиарда долара и ежегодно по още 13 милиарда долара, част от които трябвало да плаща Европа. При едновременно провеждане на военна операция от региона на Балтика, от балканско–черноморския регион и по грузинското направление САЩ би трябвало да привлекат целия си военновъздушен потнециал по света.
Затова засега по–голямата стратегическа цел на САЩ и НАТО е блокиране излаза на руския военноморски флот в Средиземно море и проектиране на влияние в прилежащите региони. НАТО не може да си позволи да приеме Украйна за пълноправен член, затова залага на дълбока интеграция без формално членство. Никоя от двете страни не иска и не може да си позволи война. На този етап могат да се направят четири прогнози: Първо, руско „нахлуване” е почти изключено. Второ, Украйна да стартира мащабна операция е малко вероятно. Трето, Провокация от определени сили в Украйна е много вероятно. Четвърто, ако не се постигне споразумение между САЩ и Русия, подготовката за военни действия ще продължи, което означава превръщане на Украйна в „буре с барут”, а Черно море – във военен полигон, нещо недопустимо за България. Натовски генерали настояват за нова европейска архитектура за сигурност и прекратяване на ескалацията, а българите мълчим! Като член на НАТО България носи отговорността на заседанието на Военния комитет на 12 и 13 януари 2022 г. да изложи свои ясни позиции, а не нашите пратеници да ни обясняват, че „земята се върти, защото Коперник е казал”, а в случая „НАТО е решил”.
