Преди няколко години у нас преведоха «Затворите на нищетата» на Лоик Вакан, показващ глобалната тенденция нарастващото количество бедни и безработни, за които държавата не може да осигури работа, здравеопазване и социални помощи, да бъдат пращани в новите гета - затворите.Като типичен пример за такава държава са дават САЩ, които с около 5 % от населението на света имат около една четвърт от затворниците на планетата. В затворническо-промишления комплекс на американската неолиберална наказваща държава има около 2 млн. 400 хиляди затворници, което е повече отколкото в Сталиновия ГУЛАГ.

Но същата тенденция имаме и на нашия континент,потвърдена отспециално изследване на Европейската комисия на тема „Социална или наказваща държава”, откриващо възход на явлението наказваща държава навсякъде в Европа. Двете му основни причини са

(1) разрушаването на социалната държава, възхода на неравенството и престъпността;

(2) засилване на масовите нагласи за репресия и популисткото спекулиране с наказанията.

Рухналата социална държава и морални ценности се заместват с увеличаване на броя на полицаи, охранители, осъдителни дела и затворници.

Днес в България има на човек от населението повече решетки и охранителни системи, повече хора занимаващи се охрана на сигурността на гражданите от всякога преди в нейната 1300 годишна история. Престъпността в нея на човек от населението е по-голяма от всякога в историята й, хората, които се грижат за сигурността е също по-голяма от всякога в историята й, относителният брой на населението под линията на бедността е също най-големият досега в нейната история. Това е резултатът от първоначалното натрупване (грабеж) на капиталите при прехода към днешния капитализъм. А недоволството и неверието в наказателната система никога не са били толкова големи. Затворът се превръща в основно средство, чрез което да се посрещнат последиците от рухналите социални системи. Вдигайки идеологически мъглявини за «демокрация» и ставайки същевременно все по-олигархичен, капитализмът навсякъде строи нови затвори и увеличава броя на затворниците. Това се превръща в основното средство срещу нарастващата престъпност, резултат на сринали се социални системи, корупция и нарастващо социално неравенство. Броят на престъпленията никога не е нараствал с такава скорост, както с възхода на неолибералния глобализиран капитализъм през последните три десетилетия. Както и броят на затворниците и исканията за все по-големи наказания.

За тези си действия държавата получава обаче подкрепата на масовото съзнание и популистите политици. Катастрофалните последици от прехода към периферен неолиберален капитализъм водят до декласация, лумпенизация, маргинализация на милиони хора, които започват да търсят виновниците за това състояние. Затова и масовата нагласа е на кризисното съзнание на маргинализирани, лумпенизирани и декласирани хора, които търсят виновници, конструират всекидневно, ежечасно врагове, не вярват, че някой друг може да накаже тези виновници и разчитат изцяло на правната система. Милионите лузъри искат възмездие. Тези нагласи се поемат от популисти-политици и използват за завоюване на популярност. Прокурори също заявяват със страшен глас «ти си абсолютен престъпник», търсейки популярност. Наказателният популизъм е във възход. Показателни за това са четири факта.

Първият е, че българската съдебна система завършва с осъдителни дела много повече от внесените прокурорски искания отколкото в почти всички западноевропейски държави. Въпреки това обаче съдебната система се разглежда като не работеща, не функционираща, не наказваща. Постоянното плюене по съда се е превърнало в мода и оправдание на властовата безпомощност на изпълнителната власт. В същото време например от 60 000 домови кражби годишно се разкриват не повече от 600 и за това няма вина съда, а този, който трябва да ги разкрие, но съдът се оказва най-доброто оправдание и това от своя страна допълнително тласка съдиите към ожесточаване на наказанията.

Вторият факт е, че до 2009 г. България е единствената страна в ЕС, която от 20 години не е обявявана амнистия, не действа механизмът на опрощаване на наказанията, който е традиционен и нормален за всички наказателни системи. Тогава се приема Закон за амнистията и то в съвсем ограничени рамки – в него се казва, че не могат да бъдат съдени лица, които са извършили престъпления по непредпазливост до 1 юли 2008 г., за които се предвижда затвор до 5 години. Това обаче става предпоставка след това за непрекъсната политическа атака срещу депутатите и политическата сила, която го е приела, като непрекъснато се разиграва и използва масовото желание за това да има наказание, за това някой да носи отговорност за ставащото. Да си спомним и популистката истерия срещу помилванията от страна на вицепрезидента.

Третият факт е свързан с рязко нарастване на репресивната нагласа и исканията за максимални санкции у големи маси у хора, което допълнително се напомпва от популистки политици. Бившият главен прокурор Б. Велчев се оплаква:“В България професията на прокурор е много модерна професия. Не знам дали си давате сметка, тя е много търсена и модерна. Половината от нацията се изживява като прокурори от сутрин до вечер. Те знаят отлично какво е престъпление, знаят какви са наказания се полагат и си казват - какво им трябва на прокуратурата - някакви доказателства. ”

Четвъртият факт се проявява в тенденция на своеобразен наказателен популизъм, при което заиграването на политиците с искания за съдебни присъди и повишени наказания става основен инструмент за спечелването на гласове и имидж пред масите. Наказателният кодекс е сред най-променяните закони. Представлява великолепна трибуна на наказателноправния популизъм, представя се като пенкилер за всички проблеми на обществото. Срещаме какви ли не обещания и закани: да се наказват например отвличанията с доживотен затвор; да се криминализира пренасянето на бензин в туби, защото с тях може да се палят коли; да се вдигнат рязко наказанията за блъснат пешеходец; да се вкара в наказателния кодекс неплащането на осигуровки и т.н. Законът за отнемане на незаконно придобитото имущество вече се разглежда като нарушаващ презумпцията за невинност и благоприятстващ възможности всяка клевета да стовари върху вас наказателната машина. Рухнала е здравната система и хората недоволстват и стигат до агресия, неспособността да я оправиш се замества с криминализация нападението на лекари. Това изглежда и най-лесния начин за решаването на сложни проблеми, които държавата се оказва безпомощна да разреши.

Това, което наблюдаваме в момента е, че глобалният неолиберален капитализъм разрушава предходната социална държава и налага един нов тип държава, която се описва като “наказваща държава”.

У нас този процес протича с по-големи крайности и по-болезнено. Характеристики на наказващата държава, трансформираща наказателната система в условия на процеси на морална криза и социален разпад са:

  • Сриването на социалната държава, нарастващото количество бедни, гигантското неравенство, превръщането в стока на всичко са предпоставка за нарастващото количество аномия, престъпност, просто заради оцеляването.
  • Неспособността на държавата да се бори с бедността и изключването по предходните начини се замества с усилването на наказателната репресия.
  • Увеличаващи се средства за полиция, охранители, затвори, съдебна система.
  • Акцентът все повече се поставя не върху превенцията, а върху санкцията.
  • Модерните наказателни системи се създават с идеята, че това което е важно е не силата на наказанието, а неговата неотвратимост. Сега имаме рязко нарастване на обхвата от действия, които се наказват и увеличава тежестта на наказанията.
  • Започва да отстъпва назад и да изчезва превъзпитаващата функция на наказанието, както и последващите действия по интегрирането на наказания в обществото – една базова идея на модерните наказателни систмеи, за сметка на тежестта на санкцията. Сред затворниците вече много трудно ще срещнеш ситуацията «попаднал на хора и станал човек», а явления като разкаянието, следващ наказанието трябва да се търсят със свещ. Това обаче има като следствие рязкото увеличаване на рецидивизма. И кръгът се затваря....

 

Преса