/Поглед.инфо/ От 7 януари насам в медиите водят битка помежду си версии на три типа интерпретации на атентатите срещу „Шарли Ебдо” – либерални и неолиберални, консервативни и неоконсервативни, и леви. Ако бръкнем по-дълбоко ще видим, че в тях се отразяват три виждания за света през ХХІ век, появили се с края на социализма в три бестселъра на трима знаменити американски професори – Франсис Фукуяма, Самюел Хънтингтън и Имануил Уолърстейн.

Либералните и неолиберални идеологически очила, които голяма част от човечеството си сложи с „Края на историята” на Фукуяма през 1989 г. ни показват ХХІ век през универсалните и общовалидни ценности на либералната демокрация като най-висшето състояние, до което е стигнало човечеството. Тази представа оформи идеологическите оправдания на американските инвазии в Ирак, Либия и други части на света като облагодетелстване на съответния народ със „свободата” и „демокрацията”. Тя бе въплътена и в аргументите на либералните интерпретации на ислямистките атентати в Париж срещу журналистите-карикатуристи.

  • Това е тероризъм срещу абсолютната ценност на свободата на словото и затова всеки трябва да каже „Аз съм Шарли”, да бъде защитник на свободата. В този либерален свят няма свети идоли, които да бъдат запазени от критично и осмиващо слово или карикатура.

  • Трябва да сме толерантни към различията, независимо от това какви са те, това е израз на свободата.

  • За станалото е виновен не ислямът, а фанатиците джихадисти, които трябва да бъдат наказани. Опитите да се търсят корените на нещата в исляма и да се обвиняват носителите на тази религия са „ислямофобия”.

Консервативните и неконсервативни идеологически очила за света през ХХІ век са най-добре конструирани в „Сблъсъка на цивилизациите” на Самюел Хънтингтън. Светът е плуралистичен и западното самочувствие за общовалидни либерални ценности може да породи само войни и противопоставяния срещу други още седем големи цивилизации.

  • Свободата на словото не е абсолютна ценност. Има и други висши ценности, които може и трябва да бъдат нейни граници. Гаврата със светите неща на една общност е опасна.

  • Толерантността си има граници и трябва да се съобразяваме с тях.

  • Ню Йорк Таймс написа за атентата: „Много хора виждат сблъсък на цивилизациите”. Има сблъсък на различни ценности. Затова консерваторите са против безконтролната имиграция. Проучване от 1998 г. открива, че 38 % от французите реагират като расисти.

Левите антикапиталистически очила са на Имануил Уолърстейн. В 1995 г. той написа „След либерализма”, показвайки как светът на капитализма се тресе от все повече противоречия и ще отиде в историята до средата на ХХІ век .

  • Либералната свобода на словото е илюзия в свят, в който корпорации и правителства хвърлят милиарди за „мека сила” и обработка на масовото съзнание. Ноам Чомски, автор на „Медиите под контрол” саркастично отбелязва, че западните либерални приказки за свобода на словото се разминават с реалността и дава за пример натовското нападение на 23 април 1999 г. на сръбската държавна телевизия, избило намиращите се там 15 журналисти.

  • Мюсюлманите във Франция са главно от Алжир, Мароко, Тунис – страни, които векове са били експлоатирани като колонии, водили са борба за национално освобождение и по същество имаме идентичности. Само във войната за освобождение на Алжир умират милион и половина мюсюлмани. Неслучайно социологическо проучване през 2014 г. показва, че 69 % или 4.4 млн. от френските мюсюлмани подкрепят Ислямска държава.

  • Представителите на бившите колонии са социално-икономически втора ръка хора. Голяма част са лумпен пролетариат, заселен главно в 751 гета, изпълнени с напрежение и омраза, готови да се вдигнат на бунт срещу всяка несправедливост. В някои региони действа шариата, а държавата не може да осигури базисни публични услуги. Безработицата сред имигрантите е два пъти по-висока. Безработните мюсюлмани до 29 г. са 40 %. В затворите около 70 % от затворниците са мюсюлмани, докато мюсюлманите във френското общество са около 12 %.

Атентатите във Франция се извършват по времето на лявото правителство на Оланд. То би трябвало да подобри положението на бедните и дискриминираните, но този тип либерализирало се ляво е неспособно за това. Доверието към Оланд е едва 12-13 %. Не му вярват французите, да не говорим за мюсюлманите.

Във всеки случай, светът на Фукуяма си отива. Неолибералите и либерализираната левица трудно ще го запазят. Ако една средновековна религия се оказва по-силна от либералната демокрация, която се лее като океан от трилиони гигабайти денонощно от световните медии, явно в капитализма нещо скърца. В следващите години ще живеем в света на Хънтингтън. А след това, кой знае, може да дойде и времето на Уолърстейн.

Труд