/Поглед.инфо/ Плющи знамето на страха, отвращението и лицемерието, на интереса, сметката и сделката
„И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време; и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох.
А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога). И рече (Господ) Бог на Ноя ... Направи си ковчег от гоферово дърво; направи преградки в ковчега и го засмоли отвътре и отвън със смола. И го направи тъй: дължината на ковчега - триста лакти; ширината му - петдесет лакти, а височината му - трийсет лакти. И направи на ковчега прозорец и на един лакът го завърши отгоре, а вратата на ковчега тури отстрана; направи в него долен, среден и горен (кат) …
В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха; и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи… А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена”.
(Битие, 6:5-8, 13-16 и 7:11-12, 23-24)
Според съвременни изчисления, Ноевият ковчег е дълъг 157 м., широк 26 м. и висок 15,7 м. Неговите размери съответстват на 569 специализирани ЖП вагони, в които могат да бъдат транспортирани над 130 000 животни и птици. Горе-долу 130 000 са и разноцветните партийни активисти, населяващи територията от двете страни на Балкана.
Подир изборите и потопите разнокалибрени парламентарни животинки, правителствени гадинки и политически твари раззинаха големите усти на величествени властови апетити, и натаманиха едно правителство, с кодовото наименование „Ноев ковчег”.
И като се юрнаха едни пълчища от рогати, пернати, фъркати, саблезъбести, остроклюнести и прочее хищници, и тук-там тревопасни представители на политическата фауна, като щурмуваха Ноевия ковчег, на абордаж го взеха и с марш на скок го превзеха! Направо си изпотрошиха краченцата и ноктенцата, щото някои бяха адски изгладнели, понеже ги бяха отбили от живителната гръд на властта. Избраха си приятни и престижни местенца на борда, разпределиха си каютките и се курдисаха на трапезата. Е, на едни се паднаха „тлъстите кокали”, на други – „постните дробчета”. Така е - едни предполагат, Борисов разполага. Важното е, че натовариха на плавателния съд самите себе си, че да не се затрие най-скъпоценната част от скъпоценната ни политическа класа.
Коалицията „Ноев ковчег” е коалиция на страха, на отвращението и лицемерието.
Страшни страхове тресат ковчега:
Страх от управление през зимата; страх от изпепеляващата прегръдка с ГЕРБ; страх от протести - но не от пърформансите на умните, красивите и великолепните, които вече са приласкани, прелъстени и обгрижени, а от гнева на „тъпите, грозните, бедните, смотаните, лузърите”; страх от плаващите пясъци на „плаващите мнозинства” в раздробения парламент; страх от ДПС – страх от неговата скрита подкрепа, но и страх да не изгубят тази подкрепа; страхът на Борисов да не би светлият му образ да повехне, рейтингът му да се спихне и ореолът му да се нащърби.
Но над всичко властва страхът от едни близки избори, след които политическите мишленца, мушморочета, шушумиги и дребни гризачи няма повече да стъпят на дебелия парламентарен килим с лъснати трандафорки.
От всеки ъгъл струи и блика взаимно отвращение:
Отвращението на Борисов от една непоносима, непреживявана тегоба – да дели властта с някакви там презрени персонажи, понеже е свикнал да притежава властта еднолично; отвращението на ГЕРБ от РБ; отвращението на РБ от ПФ и обратно; отвращението на едни части от РБ към други части от РБ; отвращението на АБВ от РБ и ПФ; отвращението на всички към всеки.
Но над всичко владее лицемерието.
До вчера РБ се кълняха под и над път, по телевизори, площади и край белия роял – „Никога с Борисов! Сакън! Отнюд!”, гнусяха се от него, наричаха го „мутра”, „бандит”, „неграмотник”, „илитерат”, „тъпак” и „тиквоний”. Днес се изпотрепват да му цаливат ръчиците и току рапортуват – „Да, господин премиер!”, „Разбира се, господин премиер!”, „Ще се стараем, господин премиер!”.
До вчера ПФ осъждаха „корумпираното и бездарно правителство на ГЕРБ”, „герберската олигархия”, „омразната диктатура на българските мутри”; наричаха РБ „национално безотговорен и фалшив политически проект”, „символ на корупцията и некадърното управление”, „на продажната външна политика”, „самоизмисленото ново дясно”, коалирано с една „протурска партия”, което е „национално предателство”. Днес същите фронтоваци са горди крепители на същата мутра и съюзници на същото „самоизмислено дясно”.
До вчера пасажерите на Ноевия ковчег дружно изразяваха възмут, отврат и омерзение от Атака, днес си другаруват безметежно с нейното второ, още по-крайно издание - фронтоваците-националисти, от които бликат като гейзери евроатлантически ценности.
До вчера гневно вувузелеха срещу ДПС, днес поделят каюткомпанията с Касим и Корман, със същата „протурска пседводясна партия, агентура на Турция в България”.
До вчера за ГЕРБ, блокарите и фронтоваците Първанов беше „агент Гоце”, „убиец на архари”, „рубладжия”, „национален предател” (има и други квалификации, които не цитирам поради доброто си възпитание). Днес „Гоце” е „г-н Президентът”.
До вчера АБВ изобразяваха морален коректив и съдник на БСП, наричаха ГЕРБ „нашият основен противник”, отхвърляха гневно всяко съмнение за бъдеща коалиция с ГЕРБ като позитански халюцинации. Днес „основният противник” е мил и скъп съдружник, а „моралният коректив” се саморазобличи и спльочка.
Съдружието с АБВ е заместител, имитация на „голямата коалиция ГЕРБ-БСП”, една преструвка, една пародия, една привидно лява легитимация на едно дясно правителство, една евтина панаирджийска брошка, която украси ревера на ГЕРБ. Една сделка. Цената на сделката ще я видим на предсрочните парламентарни избори заедно с президентските. Тогава Първанов може да стане президент, а Борисов да остане премиер. Или обратното.
Толкова са си мили и скъпи съдружниците, че ГЕРБ, РБ и ПФ подписаха споразумение в зала „Запад”, а ГЕРБ и АБВ – в зала „Изток”. Според едни – заради ината на РБ, според други – по настояване на АБВ. Няма значение. Всички подписаха своята капитулация пред ГЕРБ.
Милите и скъпите съучастници не искат да седнат на една маса, не искат да делят една стая, не могат да се дишат едни други, толкова са си взаимно отвратителни и непоносими.
Обаче! Властта!
Заради пустата власт са готови всичко да претърпят, всякакви сделки да сключат, всякакви подлости и предателства да извършат, всичко и всички да пожертват. Не и себе си. Нас.
И ето, пътува Ноевият ковчег на четворната коалиция, понесъл една армия от Very Important Persons, която 25 години ръмжи, лае, вие, мяучи, мърка, реве, съска, сумти, пищи, писука, вряка, кряка, кукурига, кудкудяка, квичи, грухти, цвили, блее, мучи, бръмчи, жужи, пърха, подскача, прехвърча, пълзи, рие, кълве, преживя, плюе, плюска, хапе, ръфа, глозга и опустошава държавата. Вътре хвърчат пух и перушина, плющят шамари, кънтят къчове, ехтят писъци, и „ах!”, и „ох!”, и „що така?”, „не така!”, „как така?”, „ей така!”… А на мачтата плющи мръсното знаме на интереса, на сметката, на сделката…
Гледам го тоз плавателен съд и все повече ми наподобява знаменитото платно на Йеронимус Бош „Корабът на глупците”. Но това е друга метафора. Ще я оставя за следващия път.
Дума
