Два жалона – „Голяма Европа“ и „Кирилицата“, България 2018г.

/Поглед.инфо/ “Моят народ се бие само на Балканите, където има етнически наши земи. Не може да се бие на други фронтове или в Африка. Ако се прати наша войска на Волга, тя ще мине на страната на руснаците, заедно с музиката.” Цар Борис Трети, 1918 – 1943. (отговор - отказ на Цар Борис Трети на външния министър на Райха Фон Рибентроп в Берлин, лятото 1942, за изпращане на български войски на Източния фронт или в помощ на Ромел в Африка).

Летните юли и август 2017г. в политическия живот на България преминават в надпревара на премиерски и президентски „блиц“ совалки из Европа, на европейски и натовски срещи с Тръмп, Меркел, Макрон и т.н., показни прегръдки-целувки с премиери и президенти на европейски и на балкански държави, дори покана за почивка на държавни глави на българското Черноморие с летни морски футболни срещи, всичко на куб, за да покажем, че и ние сме „отворковци“, че не сме втора ръка европейци и сме за първия европейски отбор. Залагаме авторитета си пред Европейския съюз в подкрепа на Западните Балкани, подписахме и съдбовния Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Но дали тези жалони са най-печелившите за България?

С приближаване на първото Българско председателство на Европейския съюз от 1 януари 2018г. все повече се избистрят ПЕЧЕЛИВШИТЕ ЖАЛОНИ. Тези, който могат да придвижат колесницата на България към първия отбор и да се впише България сред страните оставили името си в Европейския съюз с ПРИНОС и ПОСТИЖЕНИЕ. Най-учудващото е, че самата българска история ни помага да изплуваме в този съдбовен момент. От лавицата на забравата, историята ни поднася този шанс на България.

Стига президентът Радев и премиерът Борисов да не го пропилеят, както го пропиляха Плевнелиев и Борисов с кандидатурата на Ирина Бокова, за която институциите гузно мълчат и до днес. „Кой пое отговорност за провалената кандидатура на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН? Мълчите, нали... Цял свят ни се подиграва, че провалихме себе си.“ /Ина Михайлова „Вълчи нрави“, в.“Дума“, 17 август 2017г./. България бе показно жигосана от Съвета за сигурност на ООН с поредното избиране на европеец-португалския политик Антонио Гутереш за генерален секретар на ООН, защото българското правителство само пропиля своя висш шанс, „нещо, което може да се случи веднъж на 2-3 хилядолетия за България - да имаме възможност българка, жена, да е генерален секретар на Обединените нации. За България това бе нещо епохално!” /мнението е на премиера Симеон Сакскобургготски/. Нека този шизофренен самоубийствен ход бъде “обеца на ухото”на България и на страните от “Източна Европа” Предстоящо е участие на новия президент Румен Радев в тазгодишната 72-ра септемврийска сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Държавният глава се предвижда да произнесе своята протоколна реч-отчет за дейността на България през миналата година. Ще отчете ли пред световните лидери грешната рокада Бокова-Георгиева или ще „отмине“ с мълчание гафа? Надявам се, че България „ще измие петното“ като покани Ирина Бокова за специален гост на Българското председателство на Европейския съюз, на юбилейния 3 март и на Деня на българската култура 24 май.

Жалонът, който българската история поднася на държавата ни е уникален - 140 години от края на Руско-турската война 1877-1878 г. и Освобождението на България. По този повод българският държавен глава отправи вече покана към своя руски колега да направи официално посещение в България през 2018г и президентът Путин я прие, като датата на визитата предстои да бъде уточнена.

Визитата на Путин в България дава изключителен повод на президента Р.Радев и на премиера Б.Борисов като домакини да проведат Срещата на върха „Европейски съюз - Русия“ в София. Историческата дата дава именно на България тази възможност да предложи на Европейския съюз Русия да се завърне в Европа. Тази е и златната акция за президента Радев като нов държавен глава да се защити пред Европа и света с това отговорно събитие. Президентът Радев, който е български генерал, а не политик, следва като човек на „дълга“ и на „дадената дума“ да спази предизборното си обещание към българския народ, който му даде доверието си.

Санкциите срещу Русия: Икономическите санкции притежават съмнителното съчетание на ниска резултатност с провокативност. Последното им прилагане ще доведе с голяма вероятност до сериозни проблеми в различни области. Отговорът на Кремъл на санкционната война срещу Русия ще бъде отказът от долара, който вече се подготвя в страните от БРИКС. Санкциите, наложени от САЩ и ЕС срещу Русия, носят щети за България и не предлагат алтернатива, или поне някаква компенсация, както и за много страни от Европа. И ако искаме да няма нова Студена война, санкциите трябва да бъдат отменени през 2018г. България още в началото на своето председателство официално следва да заяви своята позиция за руските санкции, предлагайки домакинството си в София на Среща на върха - „Европейски съюз-Русия, София, март 2018г.“

Първите санкции срещу Русия на Европейския съюз датират от 29.07.2014г. заради напрежението по украинската криза. Това става по време на тройката страни-председатели - Т5, / Ирландия, януари-юни 2013г.; Литва, юли -декември 2013г. и Гърция, януари-юни 2014г./. В тази връзкаСАЩ - Б.Обама излиза с пакет от санкции на 5 март 2014г. и нарежда първите санкции срещу Русия с предупреждението „Нещата продължават да се задълбочават, ако Русия не промени своя сегашен път“. Така започват най-тежките конфронтации между Москва и Запада след края на Студената война. Що се отнася до Европейския съюз, решението вземат посланиците на 28-те на заседанието в Брюксел в продължение на часове преговори под председателството тогава на председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой и на председателя на Еврокомисията Хосе Маниул Дурао Барозо, стигайки до извода, че „Москва все повече ще бъде шокирана от нейните собствени деяния“. Следват капиталови рестрикции и въоръжено ембарго.

Президентът Р.Радев по време на кампанията си, есента 2016г., обяви, че "ще подкрепям всеки акт на отмяна на тези санкции (…) А в интервю за френската медия “France 24” вече като президент Радев изрази мнение, че “скоро санкциите срещу Русия ще отпаднат и решението на ЕС за вдигане на санкциите трябва да бъде единодушно, солидарно. А България ще следва тази политика...” Президентът Румен Радев призова за предотвратяване на това дългосрочно противопоставяне между Европейския съюз и Русия. "В лицето на Украинската криза Европейският съюз се сблъска с типичен замразен конфликт, който трябва да се разреши във възможно най-скоро време. Колкото повече отлагаме решението му, толкова по-голям е рискът за сигурността, свободната търговия и енергийната сигурност за нашата общност", заяви държавният глава във Варшава, където участва в Глобалния форум, организиран от Атлантическия съвет, юли 2017г.. “ЕС трябва да запази всички канали за диалог с Русия, за да бъдат предотвратени опасностите от ескалация на конфликта и засилване на конфронтацията в дългосрочен план...”, съобщи администрацията на държавния глава.

Пролетната среща в Париж - „За Голяма Европа“

Важната „Пролетна среща“ в Париж за „Голяма Европа“ бе предизвикана след безрезултатното европейско турне на Джордж Буш „за помирение и нови отношения“ , 21-25 февруари 2005г. /след две години война в Ирак/. След поредицата заплетени и тежки разговори с „грандовете“ на Европейския съюз френският президент Жак Ширак събира на 18 март 2005г. в Париж „знаковата четворка“ -държавните ръководители на Франция, Германия, Испания и Русия, - Ширак, Шрьодер, Сапатеро и Путин. Първи в Париж пристига руският президент Владимир Путин и заедно с Ширак се срещат с руските интелектуалци в Салона на книгата, където Русия е почетен гост. Ширак не пропуска да покани в Елисейския дворец 35-ма видни представители на руската литература, които живеят във Франция, които руският президент Путин нарича „посланици на руското слово“ и барометър за здравата връзка Европа-Русия. Четиримата държавници-европейци споделят общото си желание за „Голяма Европа“, съкровената мечта на Шарл Де Гол за изграждане на „съдбовната европейска общност“ заедно с Русия. „Ще ни трябва време, за да постигнем целите си, но ние сме твърдо решени да работим за мира и за демокрацията в Голяма Европа“, далновидно предвижда френският президент, напомняйки за решенията, които предстоят на Срещата на върха „Европейски съюз-Русия“ на 10 май 2005г. в Москва. / “Под лупата на дипломата“- „ЕС в движение“, 2005г./

Ще реализира ли България завета за „Голяма Европа“? Давам този жокер, нека екипите президент/премиер да се замислят в правилната посока на държаните ходове.

Другият жалон е нашата Кирилица, също уникален. България е единствената страна в Европейския съюз, която нито е променяла името си като държава, откакто съществува в Европа над 13 века, нито езика си - „език свещен на нашите деди“... Датата 24 май е официален празник на азбуката и на езика ни. Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост дава плацдарм да се отбележи по достойнство. България чества делото на Кирил и Методий и създаването на Глаголицата от двамата братя. Заветни са думите на френския лингвист проф. Роже Бернар: „Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато Човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност...“ България не бива да се срамува нито, че пише на Кирилица, нито, че е Източноправослана страна.

Есента чука на вратата - остават последните решаващи месеци, в които да огледаме възможностите за най-добро представяне на България като домакин на Европейското председателство, януари-юни 2018г. Всяка ротационна страна-председател, особено когато за първи път поеме председателството на Евросъюза, се надпреварва да постигне нещо нейно, характерно, с което да се запомни, както и да повиши своя авторитет пред останалите страни-членки на ЕС.

Испания например, която през януари 2002г. пое председателството на ЕС, се опасяваше, че това ще бъде един труден дебют. За правителството на тогава премиера Хосе Мария Аснар разширяването на ЕС бе в центъра на вниманието. В навечерието на Новата 2002 г., на 30 декември, Белгия предаде щафетата (знамето на ЕС) на Испания. На официална церемония в Кралския дворец в Брюксел, в присъствие на белгийския крал Алберт ІІ и на испанския Хуан Карлос І. двамата премиери – белгийският Ги Верхофстат и испанският Х.М.Аснар, заедно с председателя тогава на Европейската комисия Романо Проди обявиха началото на еврото - символ на стабилността на европейската политика. Според белгийския премиер новата обща европейска валута е “символ на сливането на икономиките на страните от Европейския съюз”, а според испанския премиер “еврото е зрънцето на водачеството, което желаят петнадесетте членки на ЕС”.

Целите: борба срещу тероризма, безпроблемно и поетапно въвеждане на еврото, насърчаване структурни реформи в пазарите на ЕС – транспорт, комуникации и енергетика, напредък в преговорите по разширяването на Съюза, по-голяма роля на Европа извън нейните предели, координиране на икономическите политики в Съюза, икономически растеж и заетост, разрастване на общото пространство на свобода, сигурност и справедливост и т.н. Като домакин Испания председателства 60 министерски заседания и над 1500 срещи на експертно ниво на отделни работни групи. Стартът на испанското председателство бе даден на 8 януари 2002г. в Мадрид. Всичко бе перфектно организирано от испанските домакини. Първата среща на най-високо равнище – на президенти и премиери се състоя в Барселона на 15-16 март, на която бе очертана амбициозната програма за икономическо либерализиране и социални реформи, лансирана от Лисабон през 2000г. Испанското председателство завърши със заседание на Европейския съвет на 21 и 22 юни 2002г. в андалуската столица Севиля.

Проблемите: Въпреки испанската изящност, световните медии окачествиха като “труден” стартът на Испания. Въвеждането на новата европейска валута, въпреки шумното й навлизане на европейските пазари среща доста трудности в съперничеството с щатския долар, германската марка, английската лира или швейцарския франк. Разрастване сътрудничеството в Средиземноморския регион - приоритетна задача на ЕС за съжаление също среща трудности, тъй като отношения между Испания и Мароко са влошени. /Мароко бе изтеглил своя посланик от Мадрид/. Разширяването на Европейския съюз, което най-много вълнуваше България, като кандидатка, според Романо Проди “няма да бъде завършено през испанското председателство, но в този период ще бъдат съпоставени много от деликатните глави от преговорния процес с кандидатките и трябва да подготвим решенията, които ще бъдат взети през другата половина на годината...”/“Политическо ветрило“, 2002г./ Испанският дебют влезе в историята на Европейския съюз и се запомни със “зрънцето на водачеството на Евросъюза“- с приемането на „ЕВРОТО“ .

От 2007г., по време на Германското председателство на Евросъюза /съгласно член 2.4 от Вътрешния регламент на Евросъвета/ се прие Нова система за сътрудничество между трите държави, които се редуват, т.е. през три семестъра с конкретна програма и общ график на срещи и теми: „Всеки 18 месеца трите председателства, които се следват се подготвят в тясно сътрудничество с Комисията и след като проведат нужните консултации, изготвят проектопрограма за дейността на Съвета за този период“. Първото за България председателство е в осмата тройка, Т8 - Естония, България и Австрия, съответно Естония – юли-декември 2017г., България - януари-юни 2018г. и Австрия – юли-декември 2018г. Така че за тази част от формалното домакинство на България по програми и теми няма да говоря, но се опитвам да вплета в българското председателство акцентите, които са уникално български и които исторически ги носи само България.

"Съединението прави силата" – надписът върху българския герб и върху сградата на парламента ни, ще бъде слоган на Българското председателство на ЕС, което започва от 1 януари догодина. Това е един от основните ни акценти, да бъдем единни в Европа, със специален фокус върху Западните Балкани", смята ресорният министър Лиляна Павлова. „Девизът е най-разпознаваем и харесван от гражданите. Още 1999 г. с решение на Европейския съвет в Хелзинки е определено как се провеждат ротационните председателства. Тогава е прието, че всички заседания на ниво ЕС, ниво Съвети министри се провеждат единствено и само в Брюксел, а два пъти годишно в Люксембург“, коментира Павлова.„Както за всички останали държави, така и за България - Европейските съвети, 22-те формални срещи на Съветите на министрите в отделните области се провеждат и ще се в Брюксел и Люксембург и по време на Българското председателство“, каза тя. „В столиците на държавите, ротационни председатели на Съвета се провеждат само неформалните Съвети на министрите. В България ще бъдат проведени 12 неформални заседания на Съветите на министрите. България планира да проведе общо 32 срещи на високо ниво в София, в допълнение към тези Съвети на министрите, които са регулярни и се провеждат в Брюксел. Тези 32 срещи включват – 12 неформални Съвети на министрите; Европейски съвет – ЕС и Западни Балкани, на ниво министър-председатели и държавни глави в началото на май; 5 заседания, срещи на високо ниво между министри по темата за кохезионната политика, туризма – в два формата; още две заседания на високо ниво в София“, каза тя и уточни, е има още няколко задължителни формати. Павлова поясни, че ще има и над 205 срещи на експертно и високо ниво. Председателството ще бъде открито на 4 януари 2018 г.

Г-жо Павлова, като дипломат с опит и пет книги за международните отношения и външната политика на България, ще си позволя да предложа: жалоните за България, които българската история ни предлага са Среща за „Голяма Европа“ и Среща за Кирилицата Те императивно трябва да залегнат като приоритет на Българското председателство на ЕС. Решението от Хелзинки през 1999г. на Евросъвета не попречи на Испанското председателство 2002г. да проведе Срещата на върха „ЕС - Латинска Америка и Карибите, Мадрид, 17-18 май 2002г.“, така, както не би попречило и на България. Нито Европейският съвет, нито Еврокомисията имат правото да оспорят историческия ни шанс за домакинство на Среща на върха „ЕС-Русия, март 2018г.“ по повод 140-та годишнина от Освобождението на България, нито Срещата за „Кирилицата, май 2018г.“.

Негативите в България: България е в една „пророческа глъбина“ на разделение в обществото. Философът- семиотик проф. Цветан Тодоров, който живееше в Париж, остана разочарован от последното си посещение в София и направи преди смъртта си тежка констатация: “Демокрацията в България има вътрешен враг в обществото ни и това е манипулацията на хората, превръщането ги в тълпа...” Поетът-драматург Стефан Ценев с болка признава: "Ние сме фактически в статут на колониална държава, все по-обедняваща, а народът ни се превръща в обслужващ персонал, в келнерите и проститутките на Европа. Не излезем ли решително, радикално от това положение - нито Господ, нито подаянията на Европа ще ни помогнат." Политиката в България претърпява тежка метаморфоза. Днешните политици и държавници не носят националния патриотизъм на държавниците и политиците - революционери, които изковаха с идеализъм и с чувство на дълг и държавност една друга държава България и я поднесоха „на тепсия“ на днешните управници със завета да я пазят и бранят, следвайки техните идеали. Мисленето е друго, целите – също. Меркантилното мислене и посредствеността ни завладяха толкова, че не израснаха по-различни политици и държавници от от героите като „Големанов“ на Ст.Л. Костов, или „Госпожа министершата“ на Б.Нушич, от типажите бакали и дребни шмекери на Чудомир, Жендов и Бешков. Изчезнаха големите имена държавници, мислители... днес ги тачим за по ден в памет, а в политиката се вихри посредственост и корупция ...

Трябва да се впрегне българско общество, будната почтена част - науката, културата..., за да запазим държавата си.

ЕВРОПА трябва да е ГОЛЯМА и СИЛНА.

Европа и светът са в гърч последните години от развилнелия се неконтролируем международен тероризъм. Борбата с него е трудна, застрашени са цивилизационните ценности, формирани през вековете. Застрашена е държавността, загиват невинни хора, масови размирици, събуждат се забравени нацистки страсти и партии, застрашена е културата с нейните творения, плячкосват се антики, рушат се паметници – посяга се над паметта на човешката цивилизация през хилядолетната ни история. Растат бежанските и миграционни потоци за Европа. Извършва се престъпно културно прочистване за връщане на човешката цивилизация в средновековни теократични условия, отдавна неприемливи за обществото. Подкопава се мирът и се засилва цивилизационната несъвместимост. Издигането в култ на насилието, масови екзекуции и саморазправи с отделни етноси и религии унищожават диалога между цивилизациите и свързващите мостове рухват и пропастта се увеличава. Това поставя императивно въпроса за борбата срещу тероризма, която е борба за свобода, за истина и за справедливост - жизненоважна задача, която стои пред човечеството.