/Поглед.инфо/ „Вече има един испанец, който иска да живее и започва да живее, между една Испания, която умира и друга Испания, която се прозява. Испанче, ти, който идваш на този свят, Бог да те пази. Една от двете Испании, ще ти смрази сърцето...“

поемата„Испанче“- Антонио Мачадо, 1875-1939.

(„Еspañolito“, Antonio Machado: „Ya hay un español que quiere vivir y a vivir empieza, entre una España que muere y otra España que bosteza. Españolito que vienes al mundo te guarde Dios. Una de las dos Españas ha de helarte el corazón”.)

Испания, която от 1 юли до 1 януари 2024г. председателства Европейския съвет, напълно естествено бе вниманието на Европа да е съсредоточено дали досегашният премиер Педро Санчес ще продължи да председателства ЕС до края на декември или друг политик от друга партия, спечелила испанските предсрочни избори, ще поеме щафетата от социалиста Санчес.

Последните 10 години испанската политика преминава през много труден етап. Двуполюсният модел на управление, който се редуваше през демократичния преход, изчерпа постепенно своята сила, но основните две политически сили – Народната партия /НП/ и Испанската социалистическа работническа партия /ИСРП/ все още не го разбират и трудно посягат към коалиции. Испания, която е парламентарна монархия, гласува на 23 юли т.г. за нов парламент и ново правителство и чак сега на 16 ноември Конгресът на депутатите, долната камара в испанските Кортеси избра премиер.На изборите Народната партия спечели първо място, но получи 137 депутатски места, а втора ИСРП – 121, крайно недостатъчно да съставят правителство без коалиция. На трето и четвърто място по брой на депутати, лявата коалиция „Сумар“ и крайно дясната „Вокс“ влязоха в коалиция съответно със социалистите и с „народните“.

Изборите на 23 май 2023г напомниха на извънредните избори юни 2016г., когато Народната партия също бе първа политическа сила и без абсолютно мнозинство, за да състави правителство. Социалистическата партия, като втора сила в Парламента, тогава с лидер Педро Санчес отказа участие в широка коалиция с „народните“, което изправи страната пред угрозата от провеждане на нов вот. Последва политическа истерия, серия от сложни совалки и уговорки до края на октомври 2016-а. Лидерът Педро Санчес, активен участник в совалките между политическите лидери и в преговорите се прочу с репликата „НЕ – значи НЕ“, отказвайки коалиция с „народните“ с лидер Мариано Рахой. За да мине гласуването за номинацията на консерватора Мариано Рахой за премиер в Парламента, от значение беше парламентарната група на социалистите дали ще гласува „въздържал се“ или „против“. Санчес повтори своето - „НЕ – значи НЕ“, твърдо „против“ правителство на Рахой. На Федерален съвет, свикан от старата гвардия политици – Фелипе Гонсалес, Сапатеро, Рубалкаба и Боно, заедно с т.н. „барони“ в ИСРП (мощните местни партийни водачи в испанските автономни области и провинции), Санчес не се отметна и бе принуден да подаде оставка от лидерския пост. В деня преди вота Педро Санчес се отказа и от депутатското си място и напусна Конгреса на депутатите. Парламентарната група на социалистите в Конгреса спази директивата на Федералния съвет, гласувайки „въздържал се“ и позволи да бъде преизбран премиерът-консерватор Мариано Рахой. Така Испания се сдоби с правителство на „народния“ Рахой на малцинството. От тогава датират „добрите“ чувства между Санчес и „народните“.

Но Педро Санчес се изправи срещу статуквото, изправи се срещу целия Федерален и регионален апарат на социалистите, срещу 6 от 7-те президенти на автономии, срещу 27 секретари на провинции от общо 39 и бе наречен „черното зло“ от Народната партия. „Бароните“ и опонентите му в партията го бяха отписали, смятайки го за вече „мъртъв политик“, след като подаде оставка от всички ключови постове. Но Санчес се завърна триумфално. Честно и достойно се яви и спечели убедително с над 50% първичните вътрешнопартийни избори за генерален секретар на ИСРП. И противници, и привърженици на Педро Санчес единодушно изтъкваха неговата твърдост, търпение и устойчивост, без да отстъпи ни милиметър от идеите, целите и позициите си, въпреки натиск и обиди от свои съпартийци и от лидери на други партии. Тогава испанците-социалисти казваха: „Педро Санчес не захвърли кърпата в политическата корида и се превърна в символ срещу статуквото в Испания...“

Педро Санчес бе подготвил подробно платформата си, както за управлението на ИСРП, така и за управлението на Испания през седем месечния маратон по градове и села и срещи с обикновени хора преди вътрешнопартийните избори.

Новоизбраният генерален секретар Педро Санчес се обяви за отваряне на партията наляво „колкото се може по-наляво“ и направи заявка за сериозни реформи в социалната политика, изтъквайки, че е привърженик на партия от отворен тип, тип асамблея, в която решенията се вземат от мнозинството. Той изложи нова формула за привличане на тези, които са се отдалечили от партията през последните години, както и за нови попълнения от млади кадри. Платформата, която предлага Санчес на ИСРП и програмата му, като заявка за управление на Испания, е реалистична и... модерна.

Народната партия като първа сила спечелила предварителните избори на 23 май с нейния лидер Алберто Фейхоо (роден в Галисия, 1961) кандидат за премиер първа се представи на инвестидура в Конгреса на депутатите с подкрепата на крайнодясната партия „Вокс“, и два гласа от групата на Канарските острови. Консерваторът Фейхо, който оглавяваше практически всички социологически проучвания за победител на парламентарните избори, се представя като умерен и ортодоксален, дори малко скучен за нрава на испанеца. Добър юрист и оратор, Фейхо се опита да наложи в дебата, в който Санчес не участва, за националната политика образа си на съдията – от закона към закона, на добър и мислещ реформатор, че в коалиция с „Вокс“ управлението на държавата ще бъде по-успешно. Но при гласуването и на втория ден кандидатът на Народната партия не успя да спечели броените гласове за мнозинство и кандидатурата на съдия Фейхо – отпадна. Кралят на другия ден връчи втори проучвателен мандат на социалиста Педро Санчес и започна тежката испанска сага...

43 дни напрежение и протести в цяла Испания против Санчес и социалистическата ИСРП, предизвикани отдесни движения и организации, 15 дни всяка вечер в Мадрид централата на ИСРП осъмваше в просети на ул. Фераз, залята от дежурни протестиращи с лозунги, 1300-1500 души, опониращи на преговорите на социалистите с партиивтърсене подкрепа за преизбирането на Санчес. Сипеха се обиди, нецензурни обвинения, безогледни, унизителни етикети към старата партия с дълга история и нейния лидер. Санчес остана непоклатим и постигна с много деликатни преговори подкрепа на 7 парламентарни групи в Конгреса на депутатите, събирайки мнозинство от 179 гласа.., които като един гласуваха на 16 ноември и още на първия тур той бе преизбран за премиер. Педро Санчес постигна едно изключително трудно постижимо мнозинство, скрепено с много уговорки, вътре и навън от Испания, преговори и договореност с различни партии, но с открити писмени отстъпки.


Гнойният цирей – Каталуния, който Испания влачи от векове, се пръсна от внесения от ИСРП преди вота в Парламента Закон за амнистия, козът за преизбирането на Санчес за министър-председател от Конгреса на депутатите и „възстановяване съвместно живеене и диалог между испанци и каталунци“. Санчес зачете пророческите думи "Можеш да се бориш срещу целия свят, но не и срещу Каталуния, защото ако го сториш, със сигурност ще загубиш" на Дон Хуан, граф на Барселона и баща на крал Хуан Крлос I, завещани на Короната на Испания, 1975г.

Борбата за независимост в Каталуния не е от вчера, тя е вкоренена в историята й и в политиката й. Още преди 400 години Сервантес възкликва: “Барцелонците са сприхави хора, но с лекота дават живота си за ЧЕСТТА.“

В Испанската гражданска война републиканците - каталунци са сред най-смелите и най-пострадалите след краха й. „Републиканците, така наречената „колония на прокажените“, които напускат страната и преминават френската граница през февруари 1939г. след падането на Каталуния в ръцете на Франко са общо 450 000 души, а до края на 1939г. заминават още нови 180 000... Мексиканското правителство на президента Ласаро Карденас приятелски приема най-голяма част изгнаници ...в търсене на спасение от франкизма...

И до днес има още живи испански републиканци в Мексико. При една от визитите на премиера Санчес в Мексико те предявиха с документи от Републиката своите претенции за испанско гражданство, за да се върнат в Каталуния.

След смъртта на Франко, след 40-годишно изгнание, в Каталуния се завръща голяма емигрантска група начело с последния президент на Женералитата Джозеп Тараделяс, посрещнати с овации в Барселона. На първата си среща с премиера тогава Адолфо Суарес Тараделяс поставя въпроса за независимостта на Каталуния, който въпрос тактически е отклонен. Така от обещание на обещание между политически лидери на Мадрид и Барселона копнежът за независимост се вкорени и превърна в неизлечима болка за 8 милионното население и до днес.

Каталонското правителство - Женералитат с президент - журналиста Карлес Пучдемон /2015-2017/ и вицепрезидент - университетския преподавател Ориол Жункерас се осмели да организира и проведе референдум за независимост на Каталуния на 1 октомври 2017г., обявен от испанското правителство за незаконен и отменен от Конституционния съд на Испания. Но каталунците, въпреки забраната на Мадрид, гласуваха масово за независимост. Въпросът „Искате ли Каталония да стане независима държава под формата на република?“събра над 2 200 000 гласа (91,96%) се произнасят с „Да“ и само около 177 000 са за „Не“ при гласоподавателна активност от 43,03%. Въпреки желания резултат, референдумът остави един горчив спомен за каталунците. След референдума Каталунският парламентът провъзгласява от трибуната Каталунска република на 27 октомври 2017г. С поименен вот на депутатите се приема Декларация за независимост на Каталуния, предвид резултатите от референдума. Въпросната декларация, обаче, посрещната от тълпите ентусиасти, не успява да стигне до регистъра в парламента, което я лишава от юридическа валидност. Така Декларацията за независимост остава на стълбите на Каталунския парламент в ръцете на президента на Женералитата Карлес Пучдемон...

Испанското правителство на Мариано Рахой предприе незабавни репресивни действия в Барцелона, в резултат на които официалните актове на каталонското правителство са обявени за незаконни и управлението на автономната република е прекратено и поето от централно правителство, назначено от народния Рахой. Карлес Пучдемон е отстранен от президентския пост заедно с цялото каталунско правителство. Предотвратена е промяната на статута на Каталуния за самостоятелна република. Каталуния влиза в тежка политическа и институционална криза. Приложен е член 155 от испанската конституция на 28 октомври 2017. Президентът Пучдемон напуска Испания от гр. Херона, скрит под един вързоп/денк/ с дрехи и минава френско-испанската граница до Марсилия, от където със самолет заминава за Брюксел, избягвайки испанската полиция, която е по петите му. Вече в Брюксел той дава пресконференция още на 29 октомври и моли Белгия за политическо убежище. Заедно с президента Карлес Пучдемон в Брюксел пристигат четиримата негови министри-съветници: професор Клара Понсати /образование/, Антони Комин/здравеопазване/, Люис Пуиг/култура/ и Мариксел Серат/земеделие/.

Барселона бе ранена в сърцето - следват арести, размирици, бунтове. Каталуния бе вкарана в извънредно положение под диктата на Мадрид. Премиерът Рахой посяга към тежкия член 155 от Конституцията, 40 години неприлаган по никакъв повод в Испания, но гласуван по предложение на „народния“ Фрага Ирибарне ... Лидерите-индепендетисти начело с републиканеца Ориол Жункерас, вицепрезидент до вчера, един по един, министри, депутати бяха арестувани. Реакцията на Мадрид не закъсня. Кралят Фелипе Шести, направи остро изявление против независимостта на Каталуния, което тегне и до днес сред хората на Каталуния - „Крал Филип VI не спази мъдрия съвет на дядо си, графът на Барселона, Дон Хуан...“

Политическата криза се разрасна, но извънредните парламентарни избори печелят отново индепендентистите в Каталуния и парламентът остана жив, въпреки член 155-ти на Конституцията.

Правителството на социалиста Санчес се опита да потърси диалог с правителството в Каталуния, но консервативната съдебна система не допусна и намек за политическо решаване на процеса.

Съдебният процес, т.н. „1-О“ през 2019, публичен и зрелищен, напомнящ Римския конвент, осъди каталунските политически лидери - индепендентисти на затвор с присъди общо над 100 години, най-високата за лидера - републиканец О.Жункерас, 13г. Поради отсъствието от Испания лидерът Карлес Пучдемон и неговите съветници-министри останаха като бегълци за съдебната система и на разпоредба на полицията със заповеди за задържане и арест, т.е. без право да влизат в Испания.

Въпреки строгия арест преди 4 години републиканецът Жункерас преди процеса бе избран за депутат в испанския Конгрес и също за евродепутат в Брюксел. Но след процеса съдебната власт в Испания го задължи да се откаже и от двете депутатски места, поради присъда и тежък затвор. И Жункерас влезе в затвора с думите „ борбата продължава!“. Другият политически лидер, Карлес Пучдемон, главният виновник за провеждането на референдума за независимост в Каталуния, пое от Брюксел тежкия кръст на изгнанието. Където и да мине или да се появи в Европа, испанската заповед за арест и екстрадиция го преследва. Пучдемон е обявен за един от най-преследваните политици в Европейския съюз, но борбата за независимост на Каталуния е неговата кауза на живота му. Пучдемон се отказа от депутатско място в испанските Кортеси, Мадрид, заради угроза от арест и затвор в Испания, но остана евродепутат и до днес заедно с двамата негови бивши министри, които запазиха постовете си евродепутати, макар и с временен имунитет. Пучдемон се установи да живее в Белгия във „ветровитото средище на битки и сблъсък“ Ватерло, където има офис на Каталунската република и на неговата партия „Junts“/ Crida Nacional per la Republica y Junts per Catalunya/.

Испанският премиер Педро Санчес на Срещата на върха в Брюксел през юни 2021г. заяви, че е дълбоко убеден, че „не може да продължим да живеем закотвени в 2017г., не го заслужаваме. Нека гледаме напред и превъзмогнем това срутване между нас, това откъсване, което сторихме на каталунското общество...”

Санчес информира ръководителите на ЕК и Съвета и оповести решението си като ръководител на испанското правителство, за ПОМИЛВАНЕ на каталунските политически затворниците от „Процеса 1-О”, 7 мъже и 2 жени, осъдени за провеждане на Референдума за независимост на Каталуния на 1 октомври 2017г. , в последствие обнародвано в Държавен вестник. Европа подкрепи правителственото решение на Испания за помилване на каталунските политици.

Испанската десница не закъсня с негативната си реакция, тя заля улиците на Мадрид с масов протест, окачествявайки „помилването“ за “пакт на Дракула”. Лидерът на Народната партия тогава Пабло Касадо поиска оставката на премиера Санчес и нови избори. А от другата страна в Каталуния привържениците за независимост се обявиха за пълна амнистия или нов референдум.

Помилването постановява деветимата да излязат от затвора, но с условие, ако отново извършат закононарушение, ще се върнат обратно в затвора. Остава и забраната да заемат държавни постове.

Испанският премиер Санчес, който стои зад тази политическа мярка, изтъкна, че „лидерите-индепендентисти имат пълната свобода да отстояват своите идеи, но в рамките на закона.“ Присъдата на Върховния трибунал от 2019г. бе за 12 души, но останалите трима вече през 2022 са излежали наказанието си. А на въпроса за бившия президент на Женералитата, Карлес Пучдемон и неговите министри-съветници, в изгнание в Брюксел от 2017г. Санчес се въздържа от отговор в Конгреса на депутатите. Те остават с неотменена полицейска заповед за арест, ако прекосят испанската граница, въпреки, че са депутати в Европейския парламент. За съжаление, това избирателно политическо решение на испанското правителство, обвито в кълбо от неизвестности и противоречия, смущаваше каталунското общество.

Индепендентизмът е пъпната връв на каталунското общество. Ако индепендентизмът като политическо движение нямаше пътна карта, нямаше да има години наред пълно мнозинство в каталунския парламент, нито можеше да съставя правителства с визия за управление на страна с 8 милиона жители.

От Брюксел Пучдемон също се произнесе, макар и кратко за бързото помилване: „Сега разбирам бързината на Педро Санчес и неговата гръмка реторика. Испания трябва да се присъедини към европейските демокрации... Трябва да приеме основните права и свободи и да се възползва от „историческото междучасие“. ..“

Премиерът Санчес бе кратък: “С помилването възстановяваме съвместното съществуване, историческо решение за Каталуня и за Испания.“

Днес най-после Педро Санчес замени „помилването по испански“ с „амнистия по европейски“.

Постигнатото политическото споразумение между испанските социалисти и каталунските индепендисти за приемане на нов Закон за амнистия решава подкрепата за преизбирането на Санчес за нов премиерски мандат. Към каталунците се присъединиха и баските депутати.

Новият Закон за амнистията, връчен от правителството Санчес два дни преди гласуване на инвестидурата /въвеждане във власт/ на Педро Санчес за нов премиерски мандат в Конгреса на депуатите. анулира “наказателната, административна и сметна отговорност” на почти 400 души / 309 изявени участници за независимост в Каталуния и 73 полицаи обвинени в участие в т.н. “Процес” в Каталуния/. Текстът визира почти цялата каталунска политическа класа през последните десет години, в това число трима бивши президенти на Женералитата на Каталуния – Артур Мас, Ким Тора и Карлес Пучдемон.

Оцеляващият испански министър-председател Педро Санчес (роден в Мадрид, 1972 г.) икономист по образование, се представи като континуист /продължител/, защитавайки своето управление начело последните пет години.
Санчес е известен като добър политически стратег с неговия капацитет за изобретателност и с неговия дух за устойчивост, което се изтъква в неговата биография в “Учебника за отстояване”/ 'Manual de Resistencia'/.Много негови критици го окачествяват за “нарцисист” и дори като “макиавелист”. Санчес си извоювадобро международно присъствие и е с призвание на истински европеец. Испанският премиер Педро Санчес от 1 юли до 31 декември 2023г. ротационно председателства Европейския съвет, пост който той прибавя и към неговото председателство на Социалистическия интернационал.

След като Санчес положи клетва пред Конституцията и пред краля за премиер нови протести в Мадрид заляха миналата събота площад “Сибелес” против Закона за амнистията и избирането на Санчес за втори мандат премиер. Протестите продължават и след като новото правителство от 22 министри, от които 12 жени и 10 – мъже положи клетва пред Конституцията и краля в двореца “Сарсуела”. Новото испанско правителство, по думите на Педро Санчес е с "висок политически профил". Повечето министри, 13 запазват постовете си от старото, двама са повишени и 9 са нови. 5 министри са на коалиционния ляв партньор "Сумар".

Нова среща на шахматната политическа дъска е престояща между социалистаСанчес и народния Фейхо на европейските избори на 9 юни 2024г., за да премерят сили при обновяване на Европейския парламент и испанската обща квота от 61 евродепутати.