/Поглед.инфо/ Когато човек, който е казал „майната му на православието“ /по Кеворк Кеворкян/ излезе с предложение „да има български кардинал във Ватикана“, което няма как да стане без думата на папата, най-малкото, което идва на ум, е какво се цели с такава идея точно в този момент. Папа Франциск е уважавана личност не само от католиците. Ролята и влиянието му в геополитиката като глава на Ватикана е неоспорима. Българите, по стародавна традиция, ще го посрещнат с полагащо се гостоприемно. Дори и да не са наясно той като глава на Ватикана ли идва или има покана и от нашия Свети синод т.е. от нашата православна църква. Каноните не са особено понятни за повечето миряни, а отношенията между католическата и православната църква не само не са „лъжица за всяка уста“, но са и толкова деликатни, меко казано, че най-добре е да бъдат оставяни на вникналите дълбоко в недрата на християнството. То и без това като цяло днес има достатъчно проблеми с т.н. политически ислям, който разпростира мощно влияние по цял свят.

Ако папата идва в София и гр.Раковски в деня Гергьовден, това може да се приеме и за почит към наш светец, и за сигнал, че разделителните линии не са толкова дълбоки, както са ги очертали вековете. Може само да се приветства. Дали става въпрос за единство пред лицето на общи проблеми? Но ако става въпрос за съединение, тогава как да се „снишим“, когато не сме се ориентирали в обстановката?

А ако папа Франциск се явява като поредния лидер от Запада, които напоследък се прескачат из Балканите, за да ни убеждават в светлото европейско бъдеще и осигуряващото стабилност НАТО, но чрез „меката сила“ на църквата? Даже не се крие, че идеята всъщност е да не остане на Балканите и капка влияние на Москва. Но военните бази да растат с главоломно темпо.

Москва пък от своя страна как да разчита на православие и общи славянски корени на повечето балкански народи като те обезлюдяват родните си места и предпочитат да търсят препитание на Запад? Папата ще отиде и в Скопие, за да ни призове да си подадем ръка в момент на разколебаване поради непрецизирани слова относно общата ни история, език и нация? Не е ясно, но едва ли личност като папа Франциск ще предприеме такова пътуване без цел и послания. Няма лошо да обърнем поглед и към Рим, да приемем английския за майчин, след като вече ¾ от надписите в София, включително в прословутото метро, са на този език и не те приемат на работа, ако не говориш езика на кралица Елизабет ІІ.

Верноподаничество ще покажем и като осигурим бази на НАТО около Варна или Бургас, защото така ще пазят нашето Черно море от злосторници. Следва да се откажем и от надеждите, че „Турски поток“ ще се разклони и към България /след като ни отказаха от „Южен поток“/, за да имаме и ние малко енергийна гордост. Макар и за по-малко пари. А да, и да купим F-16, защото са най-добрите на света, въпреки по-ниските цени на други самолети, произвеждани и предложени от също натовски държави.

Последните инициативи научихме от самия заместник- държавен секретар на САЩ, Джон Съливан, който за десетина дни също ще пообиколи редица балкански столици. За него онзи конектор, който трябва да ни свърже с гръцкия Александрополис, ще е добро решение, защото там ще пристига американски втечнен газ и няма да имаме проблеми с разнообразяването на източниците на газ.

Това се нарича партньорство и сигурност. Няма как да се откаже. Е, били сме съюзник на нацистка Германия и не сме прекъснали дипломатически отношения с Москва, но после Цар Борис ІІІ се е преселил в по-добрия свят в разцвета на силите си, защото „сърцето му не е издържало“. Днес кой се кахъри за едно сърце? Днес сме на ниво „пей сърце“, защото няма дилема накъде и с кого. Имаме си стратегическия цивилизационен избор. Въпросите са излишни. По-лошото е, ако не сме направили този избор, нали?

Само че в „Дойче Веле“ пишат тези дни, че „Източна Европа се самоубива“, включително България, защото се обезлюдява чрез т.н. „квалифицирана миграция“. Пишат, че България е намаляла с 22% в сравнение с 1990г, а до 2050г ще спадне с ¼ и причината е миграцията. Лекари, мед.сестри, строители и всякакъв обслужващ персонал обръщат гръб на Отечеството, за да търсят перспектива, атрактивно образование или просто сносен жизнен стандарт. Един вид донори за пазара на труда на Запад, който се задъхва от липса на работници и кадри с определена квалификация. Но това не е гореща тема нито при разговорите с гостуващите представители на същия този Запад из региона ни, нито в самите страни, защото властите не са в състояние да намерят изход от нещо, което устройва прекрасно съюзниците. Съюзници, чийто елит наистина е възпитан в дух на изключителност и чувство за превъзходство, което насочва усилията им само в собствен национален интерес. За нас остава съобразяването. Звучи тъжно, но нали това искахме? Както се изразяват някои в Източна Германия, бивша ГДР, „искахме мерцедеси, вместо трабанти, получихме ги, но втора и трета ръка“.

Както казват, „каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи“. Какво като пишат в Уикилийкс, че Никола Димитров, външен министър на Македония, на път да стане Северна, е бил „защитен източник на информация“ за големия ни нов съюзник. На Балканите е така-малки, бедни и послушни, за да оцелеят. Не можем да се гневим. До „жълтите жилетки“ има време. Тук се казва „бързата кучка слепи ги ражда“.

Но този път ветровете духат от Запад, а там се бунтуват. Защо ли като са толкова богати, ерудирани и с чувство за изключителност? Само въпрос, нищо повече.