/Поглед.инфо/
Не знам – щастлив или ядосан –
съм в този странен час.
Такъв... Седемдесет и осем!
Нима това съм аз?

Космическа, направо, възраст...
Как стана тъй, не знам...
И колко лесно... колко бързо...
И малко ме е срам...

Нима такъв ще ме запомнят –
набръчкан... побелял.
Уж писах стихове любовни...
И ето ти!.. Финал!

И все така не ми се вярва,
че свършва този свят.
Написа: „Грозно грачи гарван...“
Поетът – толкоз млад.

И после толкоз млад загина...
Със черната брада!
За свойте Майка и Родина
във бой за свобода...

Огромните очи... Мустакът...
И слепият поет...
Куршум... Любимата го чака...
Свещеният обет...

И другият... Внезапно мъртав...
А юноша дори...
Пристига гостенката жълта...
на двадесет и три...

А аз... Седемдесет и осем...
И доживях... Късмет...
Да, знам... Не е в това въпроса...
Но все пак съм поет...

Добре де... Вижда му се края...
И точно затова
ще трябва да се постарая...
със бялата глава

да пиша още.. още.. още...
Пък глупаво макар...
И всички дни и всички нощи...
И да не бъда стар...

Седемдесет и осем ... Бърже!
И струва си... Защо?
И тъй и тъй съм ги навършил...
Поне да станат сто...

18 януари 2018г.
6ч. 45 м. Сутринта


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели