/Поглед.инфо/
И този ден от мен отлита...
И тъмно е навън...
Защо сега да не опитам
да си поръчам сън.
Но сън за щастие, за здраве...
И дълъг... Във нощта...
Като на истина... На яве...
За всякакви неща...
Бих искал да се срещна с мама...
И нищо, че мълчи...
Така отдавна ми ги нямат
кафявите очи...
А толкоз време тя не дава
да я сънувам аз.
Не иска да ме натъжава...
Поне за четвърт час...
Поне, например за минута...
Каквато е била...
Дали молбата ми е чута?
Ах, майчице, ела!
Бих искал дълго да сънувам
и детското море...
Събличам се и плувам... Плувам...
И тъй ми е добре!
Бих искал пак да се завърна
в театъра.... Щастлив...
Артистите си да прегърна..
И всеки да е жив...
Да върна прежната амбиция...
Последен епизод...
И да направим репетиция
за новия живот...
Не искам старите награди...
Ни временната власт...
Бих искал с тебе да сме млади...
Побъркани от страст.
Бих искал някак си да свикна
с това, че съм поет...
И непременно да надникна
във бъдното напред...
И да се видя...Има начин...
Дали съм станал друг..
Ще си поръчам сън... Обаче
го искам днес и тук...
Но на кого да го поръчам?
И на какъв адрес?
Навярно е ужасно мъчно...
Например с есеемес...
Не трябва, всъщност, да се чудя...
Като преди... Мрън- мрън...
По-важно е да се събудя,
след тоз поръчан сън.
7 януари 2018г.
7ч. 10 м. сутринта