/Поглед.инфо/ „Софийското равно поле ехти от гърмове и трясъци, кънти и...Какъв гъстък думан беше паднал оная есен...”пише Иван Вазов в един от разказите си, публикувани между 1881 и 1901 г. Ние, които сме учили руски ще се досетим, че „думан” значи „мъгла”, на руски е „туман”. Впрочем на стр. 379 от знаменития „Речник на българския език” на Найден Геров четем: „Думанъ, с.м. Т. 1) Дъьмъ, пушакъ, кадежь; дымъ;2)Мьгла; туманъ”. Излиза, че още преди 130-140 години над равното софийско поле е падал гъстък думан. Отде да знае народният поет, че това не е никакъв думан, а са фини прахови частици, твърде опасни за човешкото здраве. Както твърди Световната здравна организация всеки ден в родината ни умирали средно по 50 души пряко или косвено заради мръсния въздух. /Интересно, има ли статистика по колко умират поради мизерията, на която са обречени/.А наивният Вазов мислел, че умирали от сръбски куршуми.
Така или иначе можем да се доверим на писателя поне в едно: че и преди повече от век гъстата мъгла се е стелела над столицата. Като бивш запален планинар от средата до края на миналия век, мога да твърдя, че по правило в края на декември и началото на януари разходката до Черни връх беше единственият начин да избягаш от софийската мъгла горе, където в такива безветрени дни слънцето грееше ослепително, а столицата въобще не се виждаше. Това впрочем установи преди десетина години по косвен път и красивата водеща на вечерните новини на БиТиВи Виктория Петрова, редова репортерка по онова време. Репортажът й беше от софийското летище, откъдето Вики докладва, че поради гъстата мъгла всички полети са „канцелирани”. Такава дума липсва не само в речника на Найден Геров, но и в най-новия речник на БАН. Това, разбира се не може да смути журналистически величия като В. Петрова, които никога не биха се унижили да си кълчат езика с простонародната дума „отменени” полети.
Не се съмняваме, че написаното дотук по никакъв начин няма да послужи като оправдание на софийската кметица за това, че улиците не се мият и че на столичани им излиза по-евтино да пътуват с автомобилите си, отколкото да ползват градския транспорт. Просто защото единственият авторитет, който тя признава и чиито указания изпълнява е на партийния и правителствения й ръководител.
Притесненията ни са по-скоро, че както често се случва у нас и по света, важни и не толкова важни проблеми се превръщат в кауза, която се брани с болшевишка непримиримост. Не е ли така с епичната битка на „зелените” срещу втория лифт в Банско, докато мълчат като комунисти на разпит за зарязаните от години лифтове и влекове по Витоша. Щото реално погледнато, да не са луди софиянци да трошат пари за да се пързалят по Пирина, ако могат да вземат лифта от Княжево или Бистрица.
За да не ни обвинят в сектантство и класова ограниченост, няма да скрием, че направо смехотворни каузи имаше и в социалистическото ни минало. Тогава се наричаха „почини”, например „Във всеки дом – говедо!”, т.е. насърчават се селските стопани да отглеждат крави, биволи, овце, кози и т.н. Стана нежелателно и да се употребяват думи като „овчар”, „говедар” и те бяха заменени с достолепното „пастир”. Безспорно в това отношение ние с десетилетия сме изпреварили това, дето сега му викат „политическа коректност”. Днес политическата коректност е вероятно най-глобалната кауза с най-различни и неочаквани прояви.
Марк Твен, Хариет Бичър Стоу и не само ще ги преиздават защото употребявали думата „негър”. Навсякъде ще бъде поправяно на „афроамериканец”. Тези дни стана известно, че Лео Мускато, режисьор на операта „Кармен”, сметнал, че е непоносима финалната сцена, в която Кармен е убита от ревнивец: не може току така да се банализира убийството на жени. В новия политически коректен финал самата Кармен убива нападателя, защитавайки се.
Въобще най-актуалната кауза против насилието на жени достигна наистина неподозирани мащаби. Няма да припомняме началото с онази холивудска звезда, която със закъснение от няколко десетилетия се присети да се разреве, че е била подложена на сексуална злоупотреба. Последва такава лавина от опреснени памети, че закомерно възниква въпросът въобще имало ли е възможност да се пробие в Холивуд, ако някой режисьор или продуцент не ти е посегнал. На сексуално посегателство се оказаха подложени звезди като Гуинет Полтроу, Анджелина Джоли, Салма Хайек...Българите имаме един лаф „Кога пили пеЯли, кога плащАли плакАли”. Е, при споменатите е било обратното: първо са плащАли, но после добре са си поапеЯли. Все пак върхът в това отношение за сега стана церемонията по връчването на наградите „Златен глобус”, когато Сюзън Сарандън, Никол Кидман, Мерил Стрийп и прочие кинозвезди се появиха в черни тоалети в знак на протест срещу сексуалното насилие. Запомнящо се модно ревю! А три от актрисите, които не се подчиниха на указанията и бяха облекли нещо цветно, бяха люто заклеймени. Получи се съвсем по болшевишки, нещо като по Маяковски: „Леви, леви, кой там с десния крачи!” А след „правилната” реч, която произнесе черната актриса Опра Уинфри, веднага бе лансирана идеята на следващите президентски избори тя да бъде издигната като опонент на Доналд Тръмп. Този същият Тръмп, който не само не съблюдава политкоректността по въпроса за насилието срещу жените, но официално се разграничи от каузата за борбата с глобалното затопляне.
Глобалното затопляне е също една от най-спряганите каузи в световен мащаб. И това че в Египет вали сняг, че в Сахара се натрупала 20-сантиметрова снежна покривка, че в САЩ ще започне разследване дали Путин не им е пратил сибирските снегове и студове, а в Москва се разхождат едва ли не по ризи през януари, заклинанията срещу глобалното затопляне не секват и няма да секнат. Сигурно ще се окаже, че глобалното затопляне е и причината почти да изчезне озоновата дупка, също една от каузите, с които ни проглушиха ушите през последните 10-20 години.
Особено натрапчива е каузата на елбегетеитата, както на галено наричат педерастите и останалите извратеняци. Абе хора, любете си се с когото пожелаете и както пожелаете, но не ни карайте да ви се радваме като пречите на уличното движение, размахвайки цветните си байрачета и да искате едва ли не да си посипваме главите с пепел, че не споделяме „каузата” ви.
Навремето един от героите на Радичков поучаваше: „Араламбене му е майката”. Дойде време каузата да му е майката.