/Поглед.инфо/ Колко пъти съм го разказвал и все не ми вярват, а в най-добрият случай се подсмихват иронично. Каква радост ни донесе бай Марин преди две години, така зарадва целият личен състав на входа, че пяхме и играхме хоро по етажите.

Няколко думи за бай Марин: синът му бивш офицер го взе месец преди Коледа, да е при тях, па като минат празниците – пак ще го върне на село. Там той от няколко години живее сам, щото жена му е отишла в по-добрия свят. И бай Марин идва, и цял ден като няма работа, прави живо наблюдения на входа.

И забелязъл 75- годишният як селянин, дето цял живот се е борил със земята и е гледал животинки, че при гражданята идват едни официални пликове, които не носят никаква радост, а напротив. И видял човечецът, че който получи такъв плик – отваря го, мръщи се, червенее, зеленее и дръпва една яка чирпанска, а радостта му секва. И в него узрява гениалната идея- да направи хората от входа щастливи за Коледа и Нова година. Заляга жилавият българин на терасата на първия етаж и чака пощаджиите на омразните служебни пликове, в които няма пожелания, а сметки. И десетина дни преди Коледа бай Марин слиза, обира писмата и ги потирва в контейнерите за боклук. И забелязъл старецът,че вечер хората се прибират, поглеждат към празните пощенски кутии и широки усмивки опъват лицата им. Няма пликове, така ден-два, три... та до Коледа! Нито един омразен плик със сметки! И веселие обзе входа, и смях го изпълва, та дори на Коледа едно хоро извъртяхме, щото нямаме сметки, а без сметки, дето трябва да ги плащаме, животът е толкова красив! Така беше и за Нова година – видяхме само един пищно шарен плик, твърд, значи има картичка...Завидяхме искрено на семейство Георгиеви, защото това беше единствената поздравителна картичка. Завидяхме, но бяхме радостни, защото нямаше писма със сметки, благославяхме телофоннините оператори, снабдителите с ток, банките, че ни обичат и щадят... и ни донесоха такава радост като не ни тормозиха със сметки! Гърмяхме, пяхме и играхме хора и на Нова година, а след това животът пак си потече, както си знае... Бай Марин го върнаха на село, а ние получихме едни люти заканителни писма: понеже не плащате, турихме ви лихви, свят ще ви се завие...И тогава се разбра за подвига на бай Марин и за неговия щедър жест да ни направи щастливи за празниците като крие и хвърля в контейнерите за боклук писмата със сметките! Плащахме и плакахме, ама пък какви празници преживяхме!