/Поглед.инфо/ Не е за вярване... Днес моят внук Самуил става на 12!
Момче! Кога успя!? До вчера – детенце... Току що на 5...
И аз го уча как да кара опасния велосипед.
И как да плува във морето... „Пусни ме! Хайде!Не се бой!“
И на пързалката най-горе! „Недялкоо, спускам се!..“ Герой!
Бях още млад... Ти беше бебе... Как бързо времето тече...
И ето, че стои пред мене едно пораснало момче...
Ти равностоен мой приятел... И всяко лято с тебе бях.
И все „Недялкоо и Недялкооо“... Да стана Дядо не успях.
Прекрасно минало... Отминало... Почти усмихната тъга...
И ето... кандидат-тийнеджър изправя се пред мен сега...
Такъв ли бях аз на 12?.. Стоп! С джиесема те заснех...
Страхотен тенисист... Красавец... Е, не отличник по успех...
Но няма никакво значение... Не може всичко наведнъж...
Защото от сега се вижда... Растеш...Ще станеш супермъж...
Разумен... Точен... Щом потрябва – дори възпитан джентълмен.
И плюс това – щом от айфона за всичко си осведомен...
И есемеси... Есемеси... Край теб тийнеджърки кръжат.
И ти атаките отбиваш... Но за сега... За кой ли път...
Не искам още да те плаша... Но край на всяка суета,
когато любовта почука... Чук-чук... На твоята врата.
Завиждам ти... Не ти завиждам... Ще ме потърсиш ли тогаз?
Спокойно... Нямам намерение съвети да ти давам аз.
Дори – объркан и безпомощен – не питай никого... Недей...
Мъгла за мен е тази област... Ти всичко сам си изживей...
31 декември 2017г.
7ч. 30 м. сутринта