В самата Англия имаше доста секти, които тълкуваха Библията и християнското учение по свой начин. Така се появяват сийкъри (търсачи), дигъри (копачи), рантъри (бърборещи), квакери (трептящи), браунисти (на името на основателя Робърт Браун), реформирани в индепендисти и др.
Някои от тези секти не съществуват дълго, други се разпространяват из континента и Съединените щати, като впоследствие пораждат още по-странни движения. Често в самата Англия те водят до вълнения в обществото, а впоследствие и в други страни.
Нека добавим към това всички видове тайни общества и братства, които включват представители на местната аристокрация и буржоазия. Но едно е, когато цялата тази експлозивна смес се вари в собствения си сок, а друго е, когато подобни идеи се разпространяват в други страни и култури.
Както показва историята, Великобритания е участвала пряко в проектирането на подобни концепции във външната среда и, като правило, с определени геополитически интереси. Нека да разгледаме най-ярките и известни примери.
Британска следа в Палестина
Още през 16-ти век във Великобритания възниква движение на британския израелизъм (англо-израелизъм), което представлява комплекс от псевдоисторически и почти религиозни вярвания, че хората на Великобритания не са нищо друго освен наследници на десетте изгубени племена на древен Израел.
Самият крал Джеймс VI от династията Стюарт вярва, че е крал на Израел. Английският адвокат и член на парламента Джон Садлър, който е бил и личен секретар на Оливър Кромуел, поддържа подобни възгледи, въпреки че ги комбинира с идеите на милениаризма [i]. През 1649 г. той публикува книгата „Права на кралството“, където обосновава израелската генеалогия на британците [ii].
Подобни теории продължават да се развиват през 18-ти и 19-ти век, когато се въвеждат елементи от археологията, лингвистиката и различни окултни движения, които тогава са били на мода (пирамиди, нумерология, свързана с Кабала и др.).
Трябва да се отбележи, че британският израелизъм повлия на расовата теория и отчасти послужи като оправдание за американските протестанти като идеология на съдбата през 19 век [iii].
От друга страна, той има значително влияние както върху петдесетниците, така и върху мормоните в Съединените щати през втората половина на 19 век [iv].
През 1919 г. в Лондон дори е създадена Световната британско-израелска федерация, която съществува и до днес. Струва си да припомним, че Великобритания стои зад идеята за създаване на националната държава Израел - Декларацията на Балфур (писмо от външния министър Артър Балфур до лорд Уолтър Ротшилд) датира от 1917 г., а по-късно тази концепция е подкрепена от Франция, Италия, САЩ и формират основата на британския мандат, одобрен от Лигата на нациите. Така именно от Великобритания идват импулсите, които в крайна сметка довеждат до проточилия се палестинско-израелски конфликт.
Проблеми на Арабския полуостров
Уахабизмът възниква в средата на 18-ти век в село, разположено в централния регион на Арабския полуостров, Найд. Получава името си от своя основател Мохамад Ибн Абдул-Уаххаб (1703–1792). Британците обаче са пряко замесени в появата и просперитета на уахабизма в съвремието.
Докато е в Басра, младият Ибн Абдул-Уахаб попада под влиянието и контрола на британски шпионин под прикритие с прякор Хемфър. Той е бил един от многото агенти, изпратени от Лондон в мюсюлмански страни, за да дестабилизират Османската империя и да създават конфликти между мюсюлманите. Хемфер, който се представял за мюсюлманин, се наричал „Мохамед“ и установил близко приятелство с Ибн Абдул-Уаххаб, като редовно му давал пари и подаръци.
Той го убеди, че много мюсюлмани трябва да бъдат убити, защото са нарушили основните принципи на исляма, като са станали „еретици“ и „политеисти“.
В една сесия за промиване на мозъци, Хемфър каза, че е имал сън, в който пророкът Мохамед „целува“ Ибн Абдул-Уаххаб между очите, казва му, че „той е най-великият“ и го моли да стане негов „заместник“, за да спаси исляма от „ ереси“ и „суеверия“.
Вярвайки в призванието си, Ибн Абдул-Уаххаб започва да се опитва да проповядва тези идеи в Уайн, но е изгонен. След това той отиде да проповядва в други села и към него се присъединиха Хемфър и други британски шпиони под прикритие[v].
Британските агенти успяха да убедят шейх Дири, Мохамад ал-Сауд, да подкрепи Абдул-Уахаб. През 1744 г. Ал-Сауд обединява сили с Ибн Абдул-Ваххаб, сключвайки политически, религиозен и брачен съюз. След това е създадена малка армия от бедуини, които тероризират Арабския полуостров и нападат чак до Дамаск и Кербала (където оскверняват гроба на мъченика Хюсеин бин Али).
През 1818 г. египетската армия на халиф Махмуд II унищожава уахабитския клан, но техните последователи кроят планове за отмъщение и гледат на Великобритания като на съюзник.
В началото на 20 век Османската империя се разпада и британците подкрепят новия уахабитски имам Абдулазиз. След това управляващият клан на Шарифите, преки потомци на пророка Мохамед, е изгонен от Хиджаз и са извършени наказателни експедиции, включително Мека и Медина.
Гражданската война на Арабския полуостров, която тогава продължи тридесет години, струва живота на повече от 400 хиляди араби.
Експерименти в Индия
Друга секта е основана в Кадиан (Пенджаб) в окупираната от Великобритания Индия през 1889 г. от Мирза Гулам Ахмад, който твърди, че е Махди (фигура, очаквана от някои мюсюлмани в края на света), християнският месия, въплъщението на Хиндуистки бог Кришна и второто пришествие (Буруз) Мохамед.
Доктрината на тази секта е доста еклектична: например на привържениците се казва, че Христос се е преместил в Индия, където е живял до 120 години.
Няма официална информация, че британците могат да стоят зад създаването на тази общност. Това обаче е напълно възможно, предвид методите им на работа от самото начало на завоюването на Индийския субконтинент, когато настройваха местните владетели един срещу друг и подкрепяха онези, в които виждаха надеждни изпълнители на плановете си, независимо от техните религиозни възгледи [vi].
Поне в тази оптика британците са поне косвено замесени в появата на Ахмадия. Показателно е, че още през 1913 г. във Великобритания е създадена мюсюлманската общност Ахмадия, а през 1926 г. е построена собствена джамия [vii].
В Пакистан дейността им е забранена, тъй като те не се считат официално за мюсюлмани поради странните си учения.
Като цяло трябва да се помни, че британското присъствие изигра отрицателна роля в бъдещата съдба на народите на Индустан. Това доведе до разделянето на Индия и Пакистан по религиозни линии през 1947 г., с всички последващи конфликти, включително продължаващия спор за Кашмир.
Разпалване на враждебност между мюсюлманите
Най-новото сектантско движение, свързано с Лондон, е така нареченият британски шиизъм, ръководен от религиозните лидери Муджтаба Ширази и Ясер ал-Хабиб.
Очевидно това движение е създадено, за да дискредитира шиизма като такъв - с поглед към Иран, Ливан и Ирак, тъй като именно в тези страни живеят по-голямата част от последователите на шиизма и се намират много светилища.
Британските "шиити" смятат не-шиитите за "идолопоклонници" и редовно обиждат различни мюсюлмански проповедници. Ширази дори издаде фетва за необходимостта от убиване на сунити.
Според иранския върховен лидер имам Али Хаменей, „личности като Ширази и ал-Хабиб са на разположение на британската разузнавателна агенция MI6 и се използват за разпалване на сектантски войни.
През януари 2015 г. иранското правителство затвори офисите на седемнадесет „шиитски телевизионни канала“, излъчвани чрез сателит, на основание подбуждане на разногласия между сунитски и шиитски мюсюлмани. Освен това на 4 юни 2016 г. в Иран отново прозвуча проповед за необходимостта от борба с британския шиизъм” [viii].
Разбира се, САЩ също използват техники за религиозно управление за политически цели. В допълнение към индексите на религиозната свобода, които идентифицират „авторитарните“ държави, Световният съвет на църквите също има ясен политически дневен ред, а протестантското лоби влияе върху решенията в Конгреса, Държавния департамент и Белия дом.
А църковният разкол в Украйна и създаването на орган, наречен ПЦУ с помощта на патриарх Вартоломей, който е пряко свързан с американски агенти, е още едно потвърждение на англосаксонските практики на доста древния принцип „разделяй и владей“. ”
Бележки под линия:
i — books.google.ru
ii — quod.lib.umich.edu
iii — books.google.ru
iv — scholarlypublishingcollective.org
v — www.ummah.net
vi — americalisten.com
vii — ahmadiyyauk.org
viii — katehon.com
Превод: СМ
