/Поглед.инфо/ На третия месец от публичните дебати по Конвенцията за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция), се очертаха две ясно разграничени позиции. Обществените групи, които се идентифицираха с тези противостоящи позиции имат достатъчна социална представителност. Това само по себе ни задължава да анализираме позицията на всяка една от двете групи с дължимата сериозност и обективност. С оглед запазване на обективността в конкретния случай, ще се абстрахирам от данните за процентното съотношение между привърженици и противници и ще приема условно, че двете групи са практически равни, въпреки че фактическото състояние е доста различно.

Привържениците на Конвенцията бяха оглавени от няколко представители на изпълнителната власт и председателя на комисията по външна политика в Народното събрание, бившия Президент, известен брой НПО, учени и университетски преподаватели и др.

Противниците на Конвенцията бяха представени от Президент, Вице-президент, бивш Вице-президент, две парламентарно представени партии, едната от които е от управляващата коалиция, БПЦ, Главното мюфтийство, Католическата църква, Организацията на Обединените евангелистки църкви, Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден, 9 действителни членове на БАН, юристи, журналисти, социолози, психиатри, психолози, архитекти.дейци на литературата, изкуствата и културата.

Съзнателно не споменавам значителния брой чуждестранни политици и посланици, които си позволиха в нарушение на принципа на ненамеса във вътрешните работи на суверенна държава и приципите и нормите на дипломатическото право и международното договорно право, да вземат страна на страната на привържениците на Конвенцията. Ще се огранича да напомня, че според Комисията по международно право на ООН, международен договор представлява съгласуваната воля на субектите на международното право по повод възникването, регулирането и прекратяването на определени правни отношения помежду им. Т.е. международен договор, приет под натиск, сила или заплаха със сила, поставя въпроса за валидността на договора след като волята на страната да се обвърже с него не е била свободна.

На двете обществени обсъждания, състояли се на 23.01.20018г. в Аулата на СУ „Климент Охридски“ и на 17.03.2018г. - международната конференция „Бъдеще за жените - бъдеще за всички“, представители на изпълнителната власт, в качеството им на длъжностни лица – вносители на проекто-закона за ратификация на Истанбулската конвенция, заеха категорична позиция в полза на ратификацията. Към тях се присъединиха няколко НПО, над сто преподаватели и научни работници от Софийския Университет, НБУ и БАН.

На международната конференция, дебатът бе подсилен с участието на Мария Габриел, българския евро-комисар и Цветан Цветанов, зам. министър-председател и Председателя на комисията по външна политика към НС Джема Грозданова.

Фундаменталният принципен спор между привържениците и противниците на Конвенцията се свежда до предмета на Конвенцията и правните средства за неговото реализиране.

Привържениците на Конвенцията твърдят, че предметът на регулиране е единствено и само превенция и борба против насилието над жени и домашното насилие.

Противниците на Конвенцията считат, Конвенцията има двойствен предмет (някои твърдят, че предметите на конвенцията са два - насилие над жени и защита правата на лица с нестандартна сексуална ориентация).

Привържениците на Конвенцията твърдят, че насилието над жени и домашното насилие са придобили епидемични размери и отдавна е налице неотложна необходимост от кодифициране на тази материя на международно ниво. Те отричат аргумента, че Конвенцията има двойствен предмет и твърдят, че дебатът се изкривява, че обществото се манипулира с изкуствено насаждани страхове, че Конвенцията не крие вторично, прикрито съдържание, че единствената цел на Конвенцията е превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Противниците на Конвенцията считат, че насилието над жени и домашното насилие са реален проблем, който трябва да получи нова, цялостна, всеобхватна правна регулация, но че цитираните данни за случаи на насилие над жени са силно изкривени в посока на завишаване. Те считат, че зад благовидния претекст за борба с насилието над жени и домашното насилие се прикрива стремеж за легализиране на групата на лица с нестандартна сексуална ориентация.

Привържениците на Конвенцията, твърдят че тя представлява цялостна правна рамка за регулация на тази материя и дава за първи път цялостен, всеобхватен, синергичен правен отговор на този социален проблем. Те приемат, че международното сътрудничество би потенцирало ефекта от националните политики на отделните страни в тази област.

Противниците на Конвенцията считат, че тази материя се нуждае от по-добра и ефективна регулация, но че това трябва да става на национално ниво, да се повиши качеството на имплементацията. Те не се противопоставят да се приемат и нови норми за засилване правно-регулативния режим, но без изкуствено привнасяне на материята за джендър-насилието.

За всеки български гражданин над 25 години стана ясно, че Истанбулската конвенция стана най-широко обсъждания международен договор в България за всички времена. Един регионален договор в областта на правата н човека придоби безпрецедентна важност за българското общество. Той безапелационно надмина много по-съдбоносни международни договори - универсални договори като Устава на ООН, регионални договори с военен характер като Устава на НАТО, регионални политически договори като Договора за присъединяване на България към ЕС.

Нито един международен договор не е бил сключван от Република България, внасян в МС, внасян в Народното събрание за ратификация, внасян в Конституционния съд за съответствие с Конституцията и в последствие изтеглян от НС от вносителите. Нито един международен договор не е внасян с толкова много нарушения за Закона за международните договори.

В края на третия месец от обществените дискусии, елементарният здрав разум диктува, че общата дискусия трябва да отстъпи място на конкретния, предметен, правен анализ. Дълго време изпитвах неудобство да напомням, че все пак материята изисква познания и опит в областта на международните договори и правната закрила правата на човека, а не познания по социология, политология, не дори и по социална антропология. Защото считах и продължавам да считам, че във времето на икономиката на знанието, това напомняне се явява самоочевидно и самообидно.

В този смисъл, като човек, занимавал се с международни договори поне 20 години от своята кариера, твърдо вярвам, че споровете между неспециалисти трябва, поне в края на третия месец от началото на дискусиите, да отстъпят място на някои основни въпроси за Истанбулската конвенция като регионален международен договор, със специален предмет – защита правата на човека.

Сред тези въпроси, на първо място бих поставил този за обосноваността на юридическата теза на привърженици на Истанбулската конвенция.

Тази теза се основава на няколко разнородни аргумента (статистически, социални, правни и др.):

1/ Аргумент №1 – Насилието над жени в България и света е придобило огромни размери. Всяка трета/четвърта жена е била жертва на насилие или домашно насилие.

2/ Аргумент №2 - Жените са основните жертви от насилие и домашно насилие и страдат от ефективни правни средства на защита. Публичните разходи за отговор на насилието и пропуснатите ползи били близо 225 млрд Евро годишно.

3/ Аргумент №3 - Насилието над жени и домашното насилие като правило се извършва от мъже, по-специално от брачни или извънбрачни партньори на жертвите.

4/ Аргумент №4 – Насилието над жени е типична мъжка проява и се основава главно на социални стереотипи за ролята на жената в обществото(насилие основано на пола).

5/ Аргумент №5 - Истанбулската конвенция представлява цялостна правна рамка за регулиране на материята за насилието над жени и домашното насилие.

6/ Аргумент №6 –Истанбулската конвенция не регулира обществени отношения, свързани с лица, с нестандартна сексуална ориентация (т.нар..джендър-отношения)

7/ Аргумент №7– Истанбулската конвенция няма да доведе до промяна на КРБ, до правно легитимиране на лица с нестандартна сексуална ориентация, до претенции за признаване на еднополовите бракове, до претенции на социално идентифициралите се лица като принадлежащи към другия биологиен пол за изравняване в техните права с лица с биологична сексуална идентификация.

8/ Аргумент №8 – Истанбулската конвенция ще бъде приета с резерви и/или с интерпретативна декларация от Република България, които ще предотвратят промени на Конституцията и законодателството, предоставящи права на лица с нестандартна сексуална ориентация във всички области на правото,в т.ч. но не само, областта на конституционното, семейното, трудовото, гражданското, наказателното право, административното право, правото на образование, правото на убежище, и др.

9/ Аргумент №9 – Република България е извършила оценка на българското законодателство в тази материя, изготвила е предложение за изменение на вътрешното законодателство като елемент от проекто-закона за рагификация на Истанбулската конвенция и подготвила финансов анализ на средствата, необходими за прилагане на Конвенцията от българската държава.

Аргумент №1 дава достатъчно данни за класическа форма на измама: възбуждане или поддържане у някого на заблуждение, с което се причинява нему или другиму имотна вреда,с цел да се набави за себе си или за другиго имотна облага (чл.209 НК). Той се утежнява от квалифициращите елементи на състава на измамата: извършена е от две или повече лица, сговорили се за нейното извършване; извършена е от длъжностни лица в кръга на тяхната длъжност; извършена е повторно в немаловажни случаи; причинената вреда е в големи размери.

Този аргумент почива на недоказани и недоказуеми твърдения и цели създаване на невярна и изкривена представа в обществото.

Аргумент №2 е неверен силогизъм, най-малкото заради неверността на двете части на силогизма. Той съдържа недоказани и недоказуеми твърдения, целящи създаване на невярна и изкривена представа у обществото.

Аргумент №3 е спорен и се нуждае от точно, прецизно и обективно доказване, на базата на ясни, проверими и безспорни данни, отразяващи обществените отношения в България през един достатъчно представителен период от време.

Аргумент №4 е най-малкото спорен. Той не почива на обективни данни и цели създаване на невярна и изкривена представа в обществото.

Аргумент №5 е неоснователен и не отговаря на обективната истина. В правната рамка на тази конвенция са включени само 10 форми на насилие. В нея не влизат едни от най-разпространените форми като: насилствена проституция, сводничество, трафик над жени, противоправно лишаване на майка от дете, насилие над самотни възрастни жени, отвличане на деца с цел изнудване, насилие над жени-мигранти, използване на жени като жив щит при военни действия, насилие на верска основа, насилие на религиозна основа и др.

Аргумент №6 е неоснователен и не отговоря на обективната истина. В текста на Конвенцията е посочено на редица места, че предмет на регулация са отношения, свързани с термина „джендър“. В чл.53 от Обяснителния доклад на Конвенцията, са изброени неизчерпателно различни категории лица, които са обект на приложение на Конвенцията. В писмо на Министъра на правосъдието г-жа Цецка Цачева по повод на действията на правителството във връзка с присъединяването към Конвенцията е експлицитно записано, че Конвенцията ще покрие и еднополовите бракове. Законодателната практика на страните-ратифицирали Истанбулската конвенция категорично свидетелства, че тяхната регулаторна система се развива в посока закрила на лицата с нестандартна сексуална ориентация.

Аргумент №7 е неверен, неоснователен и не отговаря на обективната истина, видно от Резолюция от 1.3.2018г. на ЕП, забраняващ лечението на хора с нестандартна сексуална ориентация - хомосексуалисти, гейове, лесбийки, бисексуални, трансджендърии и др. ЕК е подписала Истанбулската конвенция и подготвя нейната ратификация. ЕП, ЕК, Председател и Зам.Председател и Комисари на ЕК призоваха за ратификация на Конвенцията независимо от противоречието с Конституцията на България.

Аргумент №8 е изцяло правно несъстоятелен, видно от текста на самата конвенция. Съгласно чл.78, резерви относно прилагането на всички членове, свързани с понятието „джендър“ в английския текст, са недопустими. Интерпретативни декларации, извън чл.34 и чл.35, са недопустими.

Аргумент №9 е неоснователен и подвеждащ. Към 03.01.2018г., датата на внасяне проекто-закона за ратифициране на Конвенцията в Народното събрание, финансов анализ не беше представен. Правният анализ бе непълен, непрецизен, непрофесионален, видно от обстоятелството, че правителството продължава да работи върху този анализ към днешна дата, 19.03.2018г. Този анализ, под Наименованието “Оценка и анализ на празнотите в българското законодателство в областта на насилието, основано на полов признак“, бе изготвен не от Правителството, от НПО, с финансиране от Норвежкия финансов механизъм. Заслужава внимание, че тук се изследва „джендър-насилието“, а не насилието над жени и домашното насилие.

Тук е мястото да обърна изрично внимание, че горепосочените аргументи са използват от служебни лица, представители на изпълнителната власт.

Възбуждането или поддържането на заблуждение у хиляди български граждани с неоснователни аргументи и неверни тези, използвайки липсата на специална правна подготовка, познания, страховете на хората и подлагайки обществото на натиск, е наказуем наказателно-правен състав.

Искам да напомня, че в документите, приложени към Искането за произнасяне на Конституционния съд за съответствие на Истанбулската конвенция на Конституцията, още с невъоръжено око се откриват десетки неверни фактически твърдения. Да се използват такива твърдения в процедура пред Конституционния съд допълнително увеличава отговорността на конкретните служебни лица и я превръща в непоносимо тежка от наказателно-правна гледна точка.

Всяко кариерно развитие оттук нататък на въпросните служебни лица (добре известни на обществото), използвали тези и други заблуждаващи аргументи с цел сключване на Истанбулската конвенция и обвързването на България с нея, може да се приеме като преследване на користна цел (набавяне на себе си или за другиго имотна облага – назначение на висока позиция в България или ЕС).

Горните твърдения на служебните лица, които бяха повтаряни неколкократно през период от шест-седем месеца, от септември 2017г. до март 2018г., са публично известни, запазени на аудио и звукописи, достъпни на широк кръг граждани,.

Вредите от подобно поведение вече са налице и с времето неизменно ще се увеличават. На 17.03.2018г.,“НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ“ излъчи документален филм за първата сватба в странната между лесбийки от гр.Русе. Героините на филма обявиха от телевизионния екран, че в близките седмици са планирали своята сватба въпреки, че еднополовите бракове са забранени по Конституция и Семейния кодекс. На тържеството били поканени около 35 гости. С появата се пред НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ и описаните действия, двете жени извършват подготовка за извършване на закононарушение. Длъжностни лица, които биха легализирали подобен брак ще нарушат КРБ и закона. С голяма доза вероятност може да се предположи, че при отказ да бъде узаконен техния брак, въпросните жени ще подадат жалба пред международна юрисдикция за нарушение на техните права по Истанбулската конвенция и по някоя директива на ЕС. За информация бих напомнил, че разпоредбата за разврат в НК и разпоредбата на чл.46, ал.1 на Конституцията са норми на действащото право и не са отменени.

Причинно-следствената връзка между действията на служебните лица и противоправното поведение на въпросните две лица, видно от въпросния филм, където двете жени заявиха, че се надяват че ратифицирането на Истанбулската конвенция ще доведе след години до промяна на законовата забрана на еднополовите бракове.

Вредите от противоправното поведение на служебните лица до момента, са основно неимуществени. В бъдеще обаче неизбежно ще настъпят и конкретни имуществени вреди. Такива вреди ще бъде първото осъдително решение против Република България от Европейския съд по правата на човека в Страсбург за нарушение на Истанбулската конвенция, за което държавата ще бъде осъдена да заплати обезщетение на жалбоподателите.

Формата на вина на служебните лица за подготовката и извършването на измама е лесно доказуема. Това е пряк умисъл, тъй като те са знаели, че от техните действия ще произтекат вредните последици за българските граждани. Това се предпоставя от обстоятелството, че въпросните лица бяха предупредени многократно, ясно и недвусмислено, на публично място, да прекратят своите действия и да оттеглят подписа на България под Истанбулската конвенция от април 2016г.

Потърпевш от деянието на въпросните служебни лица е огромна част от българското население, което се обяви категорично против истанбулската конвенция и нейните последици. Всеки български гражданин ще има правен интерес от завеждане на дела по наказателно-правен ред и гражданско-правен ред и ще може да се конституира като пострадала страна/респ.ищец по такива дела.

Въпросните служебни лица не са лица, ползващи се с функционален имунитет и могат да бъдат подведени под отговорност на общо основание.

Насилието и измамата са класически основания за отмяна на всеки законов акт, на всеки международен договор.

По всичко личи, разговорът между юристи по Истанбулската конвенция занапред ще започне да придобива доста особен характер.

Именно подобен правен анализ ме навежда безпротиворечиво на необходимостта да помоля:

НЕ МАМЕТЕ БЪЛГАРИЯ, СЪЗНАТЕЛНО ИЛИ НЕ! ТОВА Е ПОДСЪДНО!