/Поглед.инфо/ Уважаеми читатели на Поглед.инфо, позволете ми да представя на вашето внимание кратка статистика на провала на бившия министър-председател Бойко Борисов. Когато ПП ГЕРБ заедно със своя лидер се появиха на политическата сцена през 2009г., те получиха подкрепата на 1 678 583 български граждани.
През 2013, когато вече неуспешният министър-председател на Република България се кандидатира за втория си мандат, за ПП ГЕРБ гласуваха 1 081 605 българи. Регистрира се спад от почти 600 000 гласа.
След поредния си неуспех в българската политика, след редица протести, през 2014г. – предсрочни парламентарни избори - 1 072 491 човека предпочетоха ПП ГЕРБ и избраха Бойко Борисов за министър-председател на Република България.
От 2014 до 2016 (втора подадена оставка на кабинета Борисов) той остави след себе си 20 милиарда дълг, едва 3% еврофондове, 3.5% ръст и 60 км. магистрали. Най-лошото и упадъчно, което оставиха след себе си, е една до основи срината и разрушена държава.
Да насочим погледа и към Президентската институция. Първият президент, излъчен от ПП ГЕРБ - Росен Плевнелиев, който бе повече от катастрофален за българската суверенна политика, продаде България на Западна Европа и насочи погледа си към НАТО. За него през 2011г. гласуваха 1 349 380 българи на първи тур. След явен професионален неуспех последователката му Цецка Цачева получи близо 900 000 гласа. Това бе огромна загуба за ПП ГЕРБ, лична загуба за Борисов и намиращия се около него олигархичен кръг – звучен шамар заби българският народ. В лицето на генерал Румен Радев българите видяха всичко онова, което в политиката на ГЕРБ и Росен Плевнелиев липсваше – отстояване на българските интереси, смелост, решителност, добре балансирана политика между Източна и Западна Европа.
Дори най-десният, дори най-заблуденият привърженик на ГЕРБ следва да признае, че кабинетът Борисов и последиците след него са пагубни за живота на българите, българската икономика, вътрешната и външна българска политика.
На 13 ноември България избра своя президент. Българите гласуваха против безпътицата, която цари, въпреки че се строят магистрали. Тази дата е символ и олицетворение на промяната в българския политически и социален живот, чийто отзвук ще настъпи след предсрочните парламентарни избори.
Ако не искаме България да се превърне в най-голямата база на НАТО, ако не искаме България да е политическата провинция на Брюксел, Западна Европа, ако не искаме България да се стопанисва от Меркел и Юнкер, нека на изборите за 44-то Народно събрание шамарът, който ще забием на Бойко Борисов, е по-звучен от всякога.
* Мирослав Митков - ученик от СОУ "П.Р.Славейков, Кърджали