/Поглед.инфо/ Искам да представя едно малко по-различно от „ортодоксалните“ разбирания за случая с Гинка от Пазарджик и ЧЕЗ, с които ни заливат всеки ден и ни показват само повърхността на един много по-голям проблем. За целта ще използвам метода на логическата абстракция, което ще ми позволи чрез дедукция да изведа и въпросния проблем за Гинка, имащ всъщност твърде периферно значение в контекста на общото и за съжаление твърде плачевно състояние на нещата.

Въпросната логическа абстракция бих обозначил с понятието за „неолиберален капитализъм“. Основна черта на неолибералният капитализъм е, че той на теория подчинява държавата на пазара, но на практика я подчинява на финансовия капитал независимо дали този капитал е офшорен, престъпен или функция на нечии чужди и твърде далечни от държавните интереси. Това води навсякъде до ситуация, в която държавата се оказва безсилна да регулира дори елементарни процеси на собствената си територия.

Това е характерно дори за държавите от центъра и в пъти повече за държавите от периферията и полупериферията на капиталистическата система, каквато за съжаление е и България. Неслучайно и по въпроса с Гинка от Пазарджик собствените ни „държавни ръководители“ излагат аргументи от сорта на – „нищо не можем да направим“ или „това е сделка между частни субекти“, а премиерът ни чувам, че говори за някакви неидентифицируеми „гадове“. Въпрос, който сам по себе си повдига много по-важният въпрос за един от основните дефицити на съвременната либерална демокрация. А той е свързан с това, че ние ходим и гласуваме на избори за хора, чиято основна характеристика е, че от тях нищо не зависи. Те днес са много по-зависими от външни и вътрешни икономически, пазарни и непазарни, политически и геополитически фактори, отколкото от собствените си избиратели. Достатъчно е да се посочи как няколко американски сенатори могат да спрат енергийните ни проекти, от което страната да загуби милиарди вече хвърлени на вятъра пари и още няколко пъти по толкова пропуснати икономически ползи, управляващите държавата се позовават най-вече на това какво ще се „разберат началниците“, а някакви джендъри унищожават базови характеристики на това, което ни прави човеци, обвинявайки останалите в хомофобия. Хомофоби сме ние „човеците“, а не онези, които унищожават човешкото и ни налагат перверзните си разбирания за още по-голямата перверзия, осмисляна чрез понятието за трансхуманизъм.

Но примерите са от тук до края на света. И всички те ме водят до извода, че либералната демокрация, която предполага правото на хората и държавите сами да решават собствената си съдба, не работи. Оказва се, че съдбата на народите е почти всичко друго и все по-малко продукт на собствената им воля. И причината за това е, че неолибералната демокрация всъщност не е никаква либерална демокрация, а неолиберален капитализъм с тежки престъпни отклонения дори от собствената си перверзна логика.