/Поглед.инфо/
На Хайгашод Агасян

Известна е баснята за щуреца и мравката.
Е, аз съм щурецът! Ега ти минавката.
И лятото свърши, снегът ме забръска.
Къде да отида самотен зимъска?

Щурците са днеска и бедни, и гладни.
Очакват от спонсор трохичка да падне.
Но кой ги брои за слива щурците?
На мода са днеска отново борците.

И ето ме мене – един музикант,
наемен работник в един ресторант.
Свирач по поръчка и свит на шушулка,
аз – бивш Паганини, аз – първа цигулка!

О, сбогом, изкуство, и сбогом, маестро!
Концертът завърши и няма оркестър!
По празните щимове – никакви ноти.
Лепят по челата ни мазни банкноти.

Плачете, поети, и вий, музиканти!
Угасвайте бавно, блестящи таланти!
Дори Беатриче презира днес Данте.
Отива си Данте анданте, анданте.

И ето ме мене – един музикант,
наемен работник в един ресторант.
Свирач по поръчка и свит на шушулка,
аз – бивш Паганини, аз – първа цигулка.

1994


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели