/Поглед.инфо/ Жельо Бойчев прогнозира, че дейността на парламентарната комисия за ЧЕЗ ще бъде удължена поне с месец

На 19 декември м.г. Първа инвестиционна банка (ПИБ) изпраща писмо за подкрепа, с което заявява интерес за финансиране на покупката на активите на ЧЕЗ в България. Сумата, за която става въпрос, е 80 млн. евро. Информацията бе представена вчера от председателя на парламентарната комисия, изясняваща казуса, Жельо Бойчев, който вчера отчете дейността на колегите си. Народният представител от БСП похвали ПИБ за коректността и че са отговорили на всички въпроси на комисията. От УниКредит Булбанк обаче са отклонили искането с оправданието, че информацията е професионална тайна. Припомняме, че през февруари ПИБ отрече пред "Хоризонт" да е поемала ангажимент по финансиране на сделката за закупуване на българските активи на ЧЕЗ от "Инерком". И тогава от УниКредит се оправдаха с "търговски взаимоотношения" и замълчаха по темата.
Втора седмица няма отговор от Българската банка за развитие (ББР) относно евентуално финансиране на "Инерком". Заради възможността от оправдание с банкова тайна от комисията имат готовност да отправят питане до БНБ и Банковия надзор, който следи дейността на подобни институции.

В редките си медийни изяви собственичката на "Инерком" Гинка Върбакова отказваше да разкрие откъде идва финансирането й. "Банков кредит от международна финансова институция", повтаряше тя. В едно от интервютата си Върбакова отрече да има финансиране от ПИБ, а на въпрос за УниКредит се измъкна, че е конфиденциална тайна. Имаше и разнопосочни сигнали дали ББР има участие, докато накрая шефът й Стоян Мавродиев си призна пред парламентарната комисия.

След като финансовият министър Владислав Горанов "замести" Бойко Борисов в заседанието на комисията и обяви рязката промяна в намерението на кабинета държавата да участва с купуването на ЧЕЗ, у депутатите са възникнали допълнителни въпроси. Затова Бойчев е пуснал ново писмо до МС водени ли са разговори с чешкото правителство или с ЧЕЗ за обратно изкупуване на активите на дружеството. Премиерът пък трябва да разкрие източника си на информация за документите, които бяха представени в НС от негово име. Министерството на енергетиката трябва да обясни до каква степен са изпълнени заложените цели на правителството в приетата Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества от 2003 г. Допълнителна информация за ЕРП е поискана и от Агенцията за приватизация и Министерството на икономика.
От прокуратурата пък се искат данни какви досъдебни производства са водени срещу лицето Никола Молчан, който се свързва със сделката. От думите на Бойчев става ясно, че Гинка и Славчо Върбакови имат пряко участие в 25 фирми.
Предвид обема на работа комисията най-вероятно ще поиска да бъде удължено действието й и след 17 април, каза Бойчев. Според него ще е необходим поне месец, за да се анализират и обобщят всички данни. От думите на социалиста се разбра, че вероятно ще бъдат предложени законови и нормативни промени, някои от които ще са насочени към работата на енергийния регулатор.

"Ситуацията с ЧЕЗ няма как да се случи в държава, в която институциите са си на мястото. Това, което виждам като действия на институциите, е смущаващо", коментира народният представител от БСП. Той отбеляза, че не намира за нормално и редно месеци наред България в лицето на правителството и на службите да няма нужната информация какво се случва с ключово дружество, което доставя ток на близо 3 млн. души.

Другия вторник парламентарната комисия ще обсъжда социалните измерения на сделката за ЧЕЗ по искане на синдикатите. Поканени са КТ "Подкрепа" и КНСБ, КЕВР и Министерството на енергетиката. От "Инерком" също са потвърдили присъствие.