/Поглед.инфо/ Доц. д-р Йосиф Аврамов, съпредседател на Съвета по иновации и развитие на технологиите при БТПП и член на УС на БТПП.
Посредством ресурса на двете оперативни програми в Програмен период 2014-2020 г. „Иновации и конкурентоспособност"(ОПИК) и „Наука и образование за интелигентен растеж" и с участието на български МСП и научни колективи в ХОРИЗОНТ 2020, както и на други междуевропейски донорски програми се очаква изоставането в`иновациите да се промени и у нас.
МС прие през 2020 г. делът за наука и иновации следва да достигне 1,5 % от БВП. Резонен е въпросът - Дали тази амбициозна задача е осъществима? Според мен тя е не е реалистична, но българските политици са „рапортували" за това пред ЕК, с оглед тя утвърди Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС). Стратегията бе връщана за доработка няколко пъти от комисията, а от нейното приемане зависеше отпускането на средствата от ЕС по ОПИК, в т.ч. одобрението ѝ и сертифицирането ѝ?!? С тези доста бавни темпове на нарастване на средствата за наука и иновации е проблематично достигането дори на 1 % от БВП и най-вероятно през 2020 г. те ще са не повече от 0,8-0,9 % от БВП.
За осъществяването на връзката между постиженията на българската наука с реалния бизнес бе създаден преди повече от пет години Съвета по иновации и развитие на технологиите при БТПП (СИРТ). Най-важните приоритети на Съвета по иновации и развитие на технологиите при БТПП са:
- връзка на 53-те хиляди членове от средите на бизнеса на палатата с представители на науката, консултиране на иновативни проекти, разработени от научни колективи или от средите на бизнеса, съдействие екипите им за финансиране пред банките и пред фондовете за рисково инвестиране, в т.ч. и тези, одобрени по инициативата JEREMIE, както и тези, които Фонда на фондовете при МФ предстои да ги лицензира. Комисия от представители на бизнеса, на науката, на Изпълнителната агенция за МСП и на Банка ДСК оцени най-добрите проекти в двата конкурса, обявени от Съвета по иновации при БТПП за 2013, 2014 и 2015 г. за най-успешна иновативна фирма и за най-добър иновативен проект. Съветът по иновации през м. юни 2016 г. разгледа новия проектозакон за иновациите и предостави на МС редица препоръки и предложения за неговото допълнение.
Екипи на СИРТ са изготвили и продължават работа по два уникални за нашата страна и за страните от ЦИЕ взаимосвързани проекта:
1. Първият проект се осъществява на два етапа. Изцяло готов е първият етап, свързан с функциониращата от октомври 2015 г. Платформа „Иновационна борса". Предстои тя да прерасне във Виртуален иновационен консултант (вторият етап на проекта). За реализацията на втория етап понастоящем се изготвя проект за участие в междуевропейска донорска програма за МСП. Проектът е съвместен с водеща българска софтуерна компания, която е със завоювани позиции на международните пазари. Платформа „Иновационна борса" е представена на сайта на Съвета по иновации и развитие на технологиите при БТПП - www.inovacii.eu
2. Интелектуалната собственост досега в рамките на проекта Платформа „Иновационна борса" се гарантира от оригиналната идея на колектива, реализирана със средствата на обектното програмиране и публикувана освен на: www.inovacii.eu
и на информационния сайт на СИРТ: www.evroproekti.org, респективно и сайта на БТПП - www.bcci.bg, а нейни банери има и на някои държавни институции, като Министерството на науката и образованието, Българската агенция за инвестиции (БАИ), ИАНМСП и др. Чрез Иновационната борса се създават условия и стимулира укрепването на ползотворното взаимодействие на участниците в процеса „Наука-бизнес". Основната цел на Платформа „Иновационна борса" е да служи като
посредник между автори и изпълнители на иновативни разработки
образци и прототипи, и връзката им с други участници от реалния бизнес и от финансовите кръгове в иновационния процес, които да ги подпомогнат за тяхната пазарна реализация, адаптиране към различни търговски и технологични цели и комерсиализация на научните продукти чрез превръщането им в технологични и продуктови иновации.
Във втория етап на проекта, който вече е в напреднала фаза, а именно - създаване на Виртуалния иновационен консултант, процесът на иновации се разглежда на две нива - ниво на иновативни предприятия и национално ниво, което може да прерасне в интернационално ниво. На национално ниво се разработват национални иновационни системи (НИС), които осигуряват условия за провеждане на иновационни дейности, които обикновено осъществяват т. нар. Отворени Иновации (Open Innovation). НИС реализират обикновено световно възприетата концептуална рамка за иновации, известна като Triple Helix. Основните действащи лица в нея са представители на: бизнеса, академичните среди, а също и на управлението (държавно, регионално, общинско и т.н.). С оглед да се създадат условия за нормалното и ефективно функциониране на тази сложна система е необходимо да се осигурят двупосочни връзки между всички участници в нея. Това поставя на преден план „Комуникационния проблем" в националните иновационни системи.
Широко разпространен подход за решаване на комуникационния проблем на сложната национална иновационна система е използването на посредници. Обикновено се създават за тази цел иновационни центрове, офиси за трансфер на технологии, иновационни брокери, които изпълняват различни посреднически функции. В проекта е предвидено да се създаде виртуален иновационен консултант чрез използване на съществуващи информационни и комуникационни технологии, който не само да обхване функциите на съществуващите досега посредници, но и да подпомага при вземането на решения от изпълнителите на различни иновационни дейности в рамките на НИС. За целта се разработва нов бизнес модел на посредник между контрагентите в НИС, чиято задача е препоръчване и осъществяване на ефективни и ефикасни връзки между тях.
Една от задачите на Виртуалния Иновационен Консултант е организирането и управлението на мрежа от партньори с посреднически функции каквито са Център за трансфер на технологии при БТПП, иновационни центрове, офиси за трансфер на технологии и други. Целта е тяхната съвместна дейност да подпомага Виртуалния Консултант в постигането на основната му цел - осигуряване на интелигентни посреднически услуги за поддържане на функционирането на НИС.
Реализацията на Виртуалния иновационен консултант е структурирана на два етапа:
1.Първи етап: Е-платформата „Иновационна Борса"бе създадена с участието на хабилитирани лица от Института по информационни и комуникационни технологии при БАН, Института по механика при БАН, Института по математика и информатика при БАН, а също така и с участието на специалисти-практици в областта на информационните технологии, както и на топ експерти по финансово-инвестиционна консултантска дейност. Те имат дългогодишен опит в научно-приложните изследвания и в инженерно-внедрителската и развойна дейност в индустрията. Чрез „Иновационна борса" се създават условия за популяризиране и подпомагане на реализацията на иновационни идейни предложения, които да водят и до постигане на висока степен на опазване на околната среда. На нея се събира и съхранява информация, която представлява необходим ресурс за разработване и предлагане на различни видове консултантски услуги:
• за подготвени иновации на различен етап от тяхното разработване от представители на академичните среди или иновативни предприятия, които имат отдели за проектиране и разработване на нови продукти;
• заявки за необходимост от осъществяване на иновации от страна на бизнеса;
• поддържане на инфраструктура от съществуващи иновационни центрове, офиси за технологичен трансфер;
• възможности за осъществяване на различни схеми за финансиране на иновации, включително дялово финансиране, както и т.нар. „масово финансиране" (crowdfunding)
2. На Втория етап ще се разработят т.нар. интелигентни консултантски услуги, като се използват съвременни подходи за тяхното предоставяне на различни клиенти посредством:
- изграждане на цялостна архитектура на виртуалния иновационния консултант, която ще е съобразено със съвременната технология, известна като "Service-Oriented Architecture";
- извършване на интелигентни услуги, подпомагащи вземане на решение при осъществяване на дадена иновационна дейност, както и систематизирана информация за различни институции на държавното управление, подходяща за разработване на иновационни политики;
- оказване на услуги, осигуряващи достъп до данни, които имат отношение към процеса на иновация в национален мащаб - например Патентното ведомство.
Основни клиенти на Виртуалния иновационен консултант ще бъдат всички участници в НИС - представители на академичните среди, индустрията, управлението, както и институционални финансови инвеститори. Клиенти на Виртуалния иновационен консултант могат да са и отделни граждани, които поставят изисквания за социални иновации посредством различни институции на управление.
Относно оригиналността на досега действащия проект Платформа „Иновационна борса" е характерно, че тя функционира чрез постигането на поставената ѝ основната цел - създаване на подходяща среда за предлагане, търсене, намиране, проучване, както и последващи дейности за внедряване на нови иновативни продукти, технологии и услуги. Това е оригинален вариант за реализация на е-пазар на иновации, който не е реализиран до момента в България и в страните от Централна и Източна Европа. Основната хипотеза, залегнала в разработката на проекта е, че обменът на информация за нови продукти, идеи и проекти, чрез използване на Интернет средата е най-подходящ за поставената в проекта цел - да се организира т.нар. пазар на иновации. Идеята за такава връзка не е нова, но организирането ѝ по място, пазарно сегментиране и прилагането на „специални" мерки за научен и финансов мениджмънт са новостите в нея, които предполагат значителни улеснения за разработчиците и внедрителите на иновациите, за инвеститорите, за донорите и управляващите по национални програми за подпомагане на малкия и средния бизнес или за подпомагане на иновациите. Като краен резултат интернет базирания проект „Иновационна борса" позволява на физически и юридически лица да:
• представят своите оригинални идеи, разработки, прототипи, продукти и др.;
• осъществяват контакти с цел иновации, респективно и чрез тях да търсят услуги, способстващи за решаване на определени проблеми, свързани с дейността им;
• откриват възможности за финансиране от потенциални инвеститори;
Методологията приложена при реализацията на платформата „Иновационна борса" включва разработване на програмно-техническа система за онагледяване и поддържане на база от иновационни предложения за целите и изискванията на няколко групи потребители. Използван е методът на индивидуален подход при реализиране на изискванията за всяка група потребители, чрез разделяне на услугите и секториране на пазара на иновации.
Основни потребители на Платформа „Иновационна борса" са:
1. Иноватори, които са физически или юридически лица с иновационна идея или продукт, или произвели прототип на съответния продукт. В тази група влизат изобретатели, които притежават патент (полезен модел). За неговата реализация и превръщането му в иновация, носеща на изобретателя доход, последният има възможността да търси чрез „Иновационна борса" инвеститори или донори.
2. Изобретатели, които са без патентовано изобретение, но са подали заявка за патент (полезен модел). Това са изобретатели, чието бъдещо изобретение е на фаза „идея", за чиято реализация се търси финансиране от потенциални инвеститори.
3. Дарители, предоставящи финансов ресурс за иновации. Донори - предоставящи финансови средства, за да се довърши реализацията на оригинална идея. Средствата са безвъзмездни или срещу получаване на продукт.
4. Инвеститори, които имат интерес за финансиране на реализацията на иновации, като търсят съдружие с иноватора и предлагат т. нар. дялово финансиране. Те имат интерес за реализация на иновации срещу процентно участие в съвместна фирма.
5. Търговски дружества и индустриални предприятия, които търсят иновации за своята производствена дейност с оглед обновяване на производствената си гама изделия.
6. Консултанти, които търсят за сметка на свои клиенти реализация и финансиране на тяхното ноу-хау.
7. Оценители на предложените идеи.
8. Брокери, осъществяващи връзките между иноватори и инвеститори.
2. Вторият проект е на Център за трансфер на технологии при БТПП. По този проект се започна работа през 2015 г. и ще приключи в 2018 г. Той ще извършва маркетингова дейност за популяризиране дейността на сега съществуващите научни организации в страната, като: БАН, Селскостопанската академия, университетите и останалите висши училища и колежи. Центърът ще изпълнява следните основни задачи:
- подкрепа на българските иновативни малки и средни предприятия и преди всичко на 53-те хиляди членове на БТПП за осъществяване на проекти за технологично коопериране в България, а също и в останалите страни на ЕС и в света;
- съдействие при търсене на кооперационни партньори в областта на научно - изследвателската и развойна дейност в България и в чужбина;
- идентифициране на проиновативни разработки / решения в научните организации, университетите, висшите училища и бизнеса и активно съдействие за тяхното стартиране и/или ускоряване чрез: научно - технически и финансово - икономически оценки за проиновативни разработки; подкрепа за създаване на заявки за получаване на интелектуалната собственост (патенти, свидетелства за полезен модел, търговски марки и промишлен дизайн, а при по-напреднал стадий - внедряването им в предприятия);
- извършване на маркетингови анализи и прогнози; съдействие за създаване на съвместни екипи между изследователи и предприятия за участие в проекти.
- консултантска подкрепа за изготвяне на съвместни проекти за участие в конкурсни процедури на НИФ, ОП „ИК", ОП „НОИР", „Хоризонт 2020 и др.
- участие в управлението на изпълнението на проекти по сключени договори от бенефициенти. Приоритет ще имат потребителите на Платформа „Иновационна борса";
- осъществяване на информационни и обучителни дейности: организиране на информационни дни по индустриални отрасли за възможностите на европейските оперативни програми, Хоризонт 2020, както и за възможностите на финансовите инструменти; провеждане на обучителни съвместни семинари с представители, както на научната общност, така и от бизнес средите за изготвяне и изпълнение на проекти, свързани с въпросите на защитата на интелектуалната собственост;
- провеждане на съвместни работни срещи по отрасли и сектори от индустрията, създаване освен на контакти и на съвместни развойни екипи.
Двата проекта на СИРТ ще се впишат отлично не само в научната и иновационна инфраструктура и в бизнес средата у нас. амбицията на колектива, който ги подготвя, е те да станат част и от иновационната инфраструктура на ЦИЕ, респективно и на ЕС.
България все още заема последното 28-мо място по разходване на средства за наука и иновации сред страните от ЕС - едва 0,6 %. Налице са редица обективни и субективни причини, като една от тях неточното отчитане от НСИ на направените иновации от страна на бизнеса, увеличаването на дела на аутсорсинга, в който преобладава производството на части и компоненти с ниска добавена стойност и др. Малка утеха е изкачването на България с едно място напред в Глобалния индекс за иновации (от 39-то място през 2014 г. през 2015 г. преминаваме на 38-мо място). Този индекс е на Организацията за интелектуална собственост при ООН, който е изчисляван съвместно с университетите „Инсайд" и „Корнел".