/Поглед.инфо/ В политиката, както и в почти всички останали сфери, приликата е, че всеки гледа в канчето на другия. Експерти бол за това как и какво другите трябва да правят. Акъл на едро - колкото щеш.
Вчера служебният премиер си позволи да коментира действията на партия, с която няма нищо общо, и бъдещата работа на друго правителство. В последните десет дни Огнян Герджиков на няколко пъти в пространството пусна думите "партиен егоизъм" по адрес на БСП. Причината е решението на ръководството й досегашният вицепремиер от социалистическата партия Деница Златева да не участва в бъдещия кабинет на ГЕРБ. В качеството си на какъв Герджиков реши да дава акъл? На член на БСП? На гласуващ за БСП? На отритнат от БСП? На издигнат от БСП? Разбира се, вътрешнопартийните решения може да ги коментират и кибиците, но едва ли мястото за това е при отчет на работата на служебно правителство.
Тезата на Герджиков е, че когато нещо е от национално значение, трябвала колективна отговорност. И отново изниква мантрата, че нямало ляво и дясно. Има, и още как. И повече от всякога се нуждаем от ясно очертаните различия. Защото ключовият избор пред БСП бе дали да стане съучастник на хора, които превърнаха корупцията в начин на живот, а животът на останалите в борба за оцеляване.
Дали с предложението на Борисов, Златева да запази поста си, се е целяло в бъдещ план да има виновник извън редиците на ГЕРБ, може само да гадаем. Но непоследователното поведението на Борисов ни навежда точно на тази мисъл. Защото в ГЕРБ все няма виновни, а някой друг опира пешкира. Страшното е, когато отново започваме да се връщаме назад и да наблюдаваме едно поклонничество пред бившите бъдещи управляващи. Щом служебен премиер започва да ни говори за такива "неистови желания", та даже се опитва и да ги сбъдва, нещата няма да се докарат до нищо ново.
И май вече не говорим за партиен егоизъм, а за партиен алтруизъм.