/Поглед.инфо/ Продължаващото вече няколко дни настъпление на руските войски в северно направление предизвика сътресения в цяла Украйна. Основният скандал се оказа свързан със състоянието на отбранителните съоръжения. Какво казва киевската пропаганда за случващото се, какви са настроенията на хората в Харковска област и какъв ефект имаха вече руските действия край Харков върху ВСУ?
Особеността на Харковското настъпление на руската армия външно е същата като тази на миналогодишната офанзива на ВСУ в Запорожка област - пълното отсъствие на оперативна изненада. Въпреки цялото богатство на избор, нямаше много места, където можеше да се развие настъплението. Освен това имаше и политически фактор - поставената от президента задача да създаде зона за сигурност по границите на Русия.
Въпреки това, по време на миналогодишното „контранастъпление“, ВСУ веднага бяха спрени на предна линия и само с цената на огромни загуби успяха да достигнат до основната линия на руските укрепления, губейки всякакъв настъпателен импулс. Руските войски пресякоха украинската граница с такава скорост, сякаш там изобщо нямаше подготвена отбрана - и веднага започнаха да щурмуват основната укрепена линия.
Освен това състоянието на тази линия се оказа далеч от докладите на украински официални лица. Тарас Жовтенко, експерт по международна сигурност във фондация „Демократични инициативи“, заяви: „Имаше мисли, че руснаците се готвят за възможна офанзива, тези мисли веднага бяха бомбардирани с контрааргументи, че там не може да има настъпление, защото руснаците нямат нищо там, че те просто се страхуват от навлизането на РДК и ЛСР, нищо повече.”
В резултат на това пръв на прицел се оказва началникът на Главното разузнавателно управление на Украйна Кирил Буданов. Така се случва, че той е един от хората, отговорни за Белгородското направление, тъй като то е запълнено от специални части на ГУР и руски сътрудници от РДК, също контролирани от разузнаването. Представителят на ГУР Андрей Юсов каза, че „действията на противника в тази посока са започнали по известен график. Главно разузнавателно управление, както се и очаквало, информирало всички необходими органи и тяхното ръководство.
Очевидно Буданов наистина е успял да се измъкне - смениха не него, а командващия Оперативно-стратегическата група на силите „Хортица“ Юрий Галушкин. Неговият пост беше зает от бригаден генерал Михайло Драпати, заместник-началник на украинския генерален щаб. Драпати е известен като един от организаторите на кървавия погром в Мариупол на 9 май 2014 г. Украинските медии и социалните мрежи не забелязаха това съвпадение.
В същото време се разрази скандал относно готовността на региона за отбрана. На 6 април Зеленски, след като посети региона, изрази възхищение от подготовката на отбранителните структури.
И още на 13 май редица местни и централни медии разкритикуваха регионалните власти, които бяха зле подготвени за защита, тъй като платили на някои фиктивни фирми, които прехвърляли строителството на подизпълнители. Отделна критика падна върху „Фонда за възстановяване“ на Мустафа Найем (известен с това, че изкара хора на Майдана през 2013 г.), който построи нов път между Харков и Волчанск.
Този скандал, очевидно, има чисто вътрешнополитическо значение. Да, сигурно е имало корупция при строежа на укрепленията, но те все пак са построени. Просто ако укрепленията не са заети от войски, те не могат да се защитят. Що се отнася до пътя (между другото с лошо качество), той се използва за евакуация на населението на Волчанск и транспортиране на подкрепления - тоест той е доста функционален във военен смисъл.
Киевската пропаганда представя ситуацията така, сякаш населението на Харков няма от какво да се страхува. Групировката на руските войски, според Киев, е недостатъчна, за да превземе един милионен град (сега официалното население е около 1,1 милиона, но според местни източници не повече от 700 хиляди).
Американският институт за изучаване на войната (свързан с Виктория Нюланд) съобщава, че „числеността на руската групировка е до 50 хиляди души, а за обкръжаването на града са необходими поне 300 хиляди“. Такова настъпление, както беше отбелязано, „е необходимо, за да се отклони украинската жива сила и оборудване от други критични сектори на фронта в Източна Украйна“. Украинските ТГ-канали отбелязват пристигането на части откъм Херсон и Донецк в посока Харков.
Бившият украински депутат Олег Царьов отбелязва, че „за да се спрат пробивите на руската армия, украинските части се извеждат от други участъци на фронта, но отново от фронта, а не от тила“.
В самия Харков обаче настроението не е особено оптимистично. Жителите на Харков не са склонни да споделят информация (те могат да бъдат разбрани - руските войски вече за малко да влязат в града през 2022 г.), но фактът е факт - семейства с деца се опитват да напуснат града. Честно трябва да се каже, че това не започна сега, а след атаки срещу енергийната инфраструктура, след които токът и водата в града бяха пускани по график.
Има противоречива информация относно евакуацията. Има информация, че специалният отряд „Кракен“ не позволява на хората да напуснат Волчанск. От друга страна, в областния център все още има хора, които са тръгнали от там и твърдят, че проблемът е основно в безхаберието на местната власт – обещаните автобуси не били предоставени, а изходът бил свободен.
Извън Харковска област мнението на населението се различава значително в зависимост от личното участие в събитията в региона. В пограничните райони на Сумска област хората се подготвят за евакуация от началото на годината. Не говорим за гранични села, които бяха изселени миналата година, като Велика Писарьовка, а за доста отдалечени от границата градове като Тростянец. Разнасят се панически слухове, че Суми ще бъдат предадени без бой (това не е вярно, отбраната там се подготвя).
Хората, чиито семейства могат да бъдат изпратени на фронта, са много обезпокоени. Според слуховете всички новомобилизирани след кратко обучение се изпращат незабавно край Харков. Слуховете са напълно недостоверни - никаква подготовка не е възможна за толкова кратко време, но самият факт на появата им е симптоматичен. Преди това имаше слухове, че изпращат хора в Донбас.
Украинците, които не са пряко свързани с региона, първоначално се отнасят към настъплението спокойно, като също смятат, че това е опит да се отклонят украинските войски от други посоки (преди всичко от Часов Яр). Леко безпокойство възникна едва след разкриването на корупция при изграждането на укрепления, но като цяло няма съмнение, че ВСУ ще отблъснат настъплението, макар и с цената на големи загуби.
Но най-изненадващото е, че очевидно безпокойство се наблюдава в Херсон, който изглежда далеч от Харков. Оттам част от войските се насочват в северната посока. Из града се разпространяват слухове, че ВСУ ще са готови да напуснат Херсон. Малко вероятно е да са задълбочени - Херсон е голям логистичен център. Но самият факт е, че събитията край Харков вече оказват влияние върху цялата линия на съприкосновение в зоната на специалната операция. И ако целта на руската операция край Харков беше да се отклонят силите на ВСУ от други посоки, то тази цел вече е постигната.
Превод: В. Сергеев