/Поглед.инфо/ Американската преса отправи познати обвинения - но за първи път срещу друг доставчик на газ за Европа. Норвегия беше атакувана, заграбвайки „газовата корона“ на “Газпром” – и веднага се превърна в “най-монополния“ доставчик на газ. В какво точно е била виновна Норвегия според САЩ?

Американското издание Bloomberg  публикува неочаквано унищожителна статия, в която обвинява норвежкия газов гигант “Екинор”, че през последните няколко години узурпира короната на “Газпром” в Европа и се е превърнал в монополист. Ако преди това руската компания доставяше 35% от целия газ в региона, сега 30% от пазара са завладени от Норвегия и нейния газов монополист “Екинор”. На него се падат две трети от 109 милиарда кубически метра газ, изнесени от Норвегия през 2023 г., пише ”Блумбърг”.

Норвегия изпревари Русия и стана най-големият доставчик на газ в региона. Излагат ли европейските лидери отново на риск страните си, като разчитат на един доставчик, пише изданието.

Втората атака от страна на американската преса е, че норвежкият газ е обект на прекъсвания в доставките и поддръжката и също така непрекъснато тласка цените нагоре. В статията дори се посочва, че “Газпром” е много по-надежден доставчик в това отношение.

Третото оплакване на “Блумбърг” за норвежкия газ е, че норвежкият газ е по-скъп от руския, което предизвиква недоволство в европейската общност, че Норвегия печели от ЕС. Аргументът е направен през 2022 г., когато Норвегия достави на Европа газ за 1,4 трилиона крони или 130 милиарда долара.

„Статията е изсмукана от пръстите. Норвегия не направи нищо конкретно, за да заобиколи “Газпром” по отношение на обемите на доставките. Норвегия и “Екинор” произвеждат толкова газ, колкото произвеждат. Те не са в състояние рязко да увеличат производството. Норвежците само леко увеличиха добива на газ през 2022 г. и то с цената на намаляване на производството на петрол. Спецификата на норвежкия добив на газ в шелфа е, че изпомпват част от газа обратно в резервоара, за да поддържат обема на производството на петрол, по-маргинална стока. Но през 2022 г. газът стана толкова скъп, че стана по-изгодно да се произвежда повече газ, така че производството на петрол спадна“, казва Игор Юшков, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.

Но дори през 2022 г., когато цените на газа скочиха над 2000 долара за хиляда кубически метра, Норвегия успя да увеличи добива на газ само с 8%. През 2023 г., когато цените се върнаха на триста до четиристотин долара, производството на газ се върна към предишните си стойности, като намаля с 5,3%, докато производството на петрол се увеличи с 6,4%. Тези производствени колебания са незначителни.

Тоест Норвегия не направи нищо, за да изпревари “Газпром” на европейския пазар. Тя не предприе нищо, за да станат новият лидер. Самите европейски власти направиха всичко за нея, когато спряха закупуването на част от обемите руски газ, както и онези сили, които участваха във взривовете на Северен поток.

„Газпром” намали доставките на газ за Европа със 100-130 милиарда кубически метра, тъй като няма тръбопроводи за транспортиране. Следователно делът на Газпром е намалял значително, а делът на Норвегия се е увеличил поради това, но в милиарди кубични метри нищо не се е променило: Норвегия продължава да доставя толкова газ, колкото е доставяла на ЕС“, казва експертът на ФНЕС.

Неверни са и обвиненията от Норвегия, че след като е спечелила лидерство на европейския газов пазар, тя уж е придобила известна власт и е започнала да влияе върху цените на газа.

Може би има зрънце истина в обвинението за ненадеждни газови доставки от Норвегия. Друго нещо е, че това изобщо не е новина и Норвегия отново не направи нищо по въпроса. „За разлика от “Газпром”, Норвегия никога не е имала запас: колкото можеше да произведе, толкова и продаде. По-рано “Газпром” каза, че може да увеличи производството с още 100 милиарда кубически метра в съществуващите находища, но Норвегия нямаше резервен капацитет и оттогава не се е появявал. Следователно, когато Норвегия има проблеми с инфраструктурата или трябва да извърши превантивен ремонт на находище или завод за втечняване на газ, това веднага води до намаляване на износа на газ за Европа. В такива ситуации "Газпром" просто увеличи добива на други находища или извади газ от хранилището. Чуждите потребители просто не го усетиха, когато Русия вадеше газопроводи и полета за ремонт“, казва Юшков.

Но Норвегия не прави това нарочно. Това е добре известна характеристика на нейния газов бизнес. Просто с изтеглянето на по-голямата част от руския газ от пазара това стана забележимо.

„Имаше тезата, че “Газпром” уж диктува волята и цените си на европейците, а сега Норвегия е обвинявана, че е започнала да продава газа си на по-високи цени, когато делът им на европейския пазар се е увеличил. Но това не е вярно. Както и твърдението, че норвежкият газ вече е по-скъп от руския. Договорите на Газпром и Норвегия са свързани със спот пазара, така че цените са приблизително еднакви. Формулата за ценообразуване за стандартните европейски договори остава същата. Не може да се каже, че Норвегия по някакъв начин се възползва от лидерската си позиция, както не може да се каже, че “Газпром” се е възползвал от нея навремето“, твърди Игор Юшков.

Цените на газа се определят не от Норвегия, а от спот пазара, както искаха самите европейци. Норвегия беше първият доставчик на тръбопроводи, който изцяло прехвърли своите дългосрочни договори към система за спот ценообразуване вместо системата за ценообразуване на петрола. И тя направи това доброволно, за да угоди на ЕС, който вярваше, че справедливото ценообразуване е възможно само на спот пазара. „Освен това Норвегия направи това в свой собствен ущърб, защото по това време спот цените бяха ниски, а договорите, свързани с петрола, бяха по-изгодни“, отбелязва Юшков. И “Газпром” също по едно време под натиска на ЕК прехвърли договорите си на спот компонент.

Аргументът за огромните приходи на Норвегия от продажби на газ през 2022 г. е спекулативен. През тази година всеки доставчик на газ за Европа спечели неочаквани печалби, включително американските доставчици на ВПГ. Защото много фактори, включително действията на Европейската комисия и европейските политици, доведоха до много високи цени на газа.

„Сякаш американското издание взе старата си статия за отрицателното въздействие на доминиращата позиция на “Газпром” на европейския газов пазар, но навсякъде замени “Газпром” с “Екинор”. Сякаш минавахме през старите тези, само че сега срещу норвежците. Макар че това нямаше нищо общо с реалността нито тогава, нито днес”, учудва Игор Юшков.

Лесно е да се досетите, че производителите на енергия от възобновяеми източници и доставчиците на ВПГ се възползват от тази статия. Изданието не крие какво очаква „новия“ животоспасяващ американски ВПГ, който ще се появи с пускането на нови заводи за ВПГ през 2026 г.

В същото време още през 2023 г. доставките на ВПГ за Европа възлизат на 131,22 милиарда кубически метра. Това е абсолютен рекорд за целия период на наблюдение. И именно ВПГ през 2023 г. заема първо място по дял сред източниците за производство на газ в Европа - 40%. Едва на второ място е Норвегия (доставки от Северно море) с дял от 29%, а на трето място са доставките от Северна Африка с 11%.

Делът на газовите доставки от Изток, който включва руски газ и европейски компании, изтеглящи своя газ от украинските подземни газови хранилища, се е увеличил до 9,7%. 5,8% са доставени от Великобритания (данни на Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи).

Превод: В. Сергеев