/Поглед.инфо/ Когато в България се появи новата политическа фигура Кирил Петков, той веднага привлече вниманието и получи огромна подкрепа от населението. Той пристигна от Канада, където прекарал целия си живот. Завърнал се в историческата си родина, Петков вдъхнови местния електорат най-вече с дипломата си от Харвардския университет. За българите беше почти като за съветския човек – знак за качество. Изобщо българите изпитват особено страхопочитание към научните титли и регалии, особено тези от вносен произход.

На първо място, Петков извърши разузнаване в местната политическа сфера, достигайки поста министър на икономиката в едно от служебните (временни) правителства на България. Веднага да отбележа, че, както се оказа наскоро, той се изкачи във властта, грубо нарушавайки закона. Петков „забравил” да съобщи на президента и колегите си, че запазва канадското си гражданство. С личен чар, демагогия и вносно свидетелство за образование успя да се измъкне невредим от калта.

Измъкнал се от първия скандал, Петков, заедно с друг горд притежател на „харвардска тапия“, пристигнал от същата Канада, Асен Василев, организират нова партя – „Продължаваме промяната“. Задграничните политически стратези се постараха. Промяната беше точно това, за което българските избиратели отдавна мечтаеха. Българите са безкрайно уморени от суетенето на стария политически елит, десетилетните задкулисни разправии, на моменти разводнени от публичното рецитиране на омразни популистки лозунги. Очакваха се истински промени от бодри и креативни задгранични политици.

Кирил Петков успя да се настани в местния премиерски стол и реално да управлява България през последните девет месеца в рамките на неестествената „сглобка” от създаденото от него движение „Продължаваме промяната” и основната сила на страната с евроатлантическа ориентация – партия ГЕРБ. Асен Василев се задоволи със статута на съпредседател на партията и министерски ресор в правителството.

Надеждите на хората обаче не бяха предопределени да се сбъднат. Много скоро на всички стана ясно, че политиката на „канадските гости” няма нищо общо с България и нуждите на населението на страната. Бързото и безпрекословно изпълнение на директивите, произтичащи от посолството на САЩ, беше единственият им приоритет.

Петков и компания се занимаваха изключително с експулсирането на десетки руски дипломати, като ги обвиняваха в митична „шпионска дейност“ и организираха доставките на оръжия за бойците от ВСУ. Именно Петков извади от опърпаното и прашно мазе на историята известния русофоб Тодор Тагарев, който преди това е бил съветник на ВСУ, и го назначи за министър на отбраната на България.

Възторжените почитателки на „наш Киро” засега простиха всичко на своя любимец – и вечния пърхот на главата му, и очевидното незачитане на интересите на българската държава.

Но изведнъж всичко се разпадна. Първо, прословутата „сглобка“ се срина. Съучастниците не са си поделили министерски ресори и финансови подаяния от Европейския съюз. След това спътникът на Петков Асен Василев се замеси в грандиозен „митнически скандал“, при който бе разкрита банда контрабандисти, действали дълги години на местната митница. Освен огромно количество нелегална стока, е конфискувана и пратка кокаин за седем милиона лева. Беше създадена временна парламентарна комисия, която между другото заяви, че „ролята на Асен Василев в схемата е доказана“.

Тогава се срина и имиджът на „младия и обещаващ” политик Кирил Петков. Оказа се, че той е обикновен измамник, който не се притеснява да фалшифицира подписите на съдружниците си.

Скандал избухна, когато се оказа, че Петков и „дясната му ръка“, някоя си Лена Бориславова, са фалшифицирали подписи върху документи на някакво сдружение.

Както знаете, разстоянието от любовта до омразата не е много далеч. Излъгани в очакванията си и засрамени от миналите изцепки, българите изляха възмущението си в интернет. Местните сайтове са пълни със снимки на Петков, показващ дипломата си от Харвард, с обидни коментари.

"Всичко е наред! Без фалшификати. Харвардска диплома от “Гугъл” на цветен принтер."

Кирил Петков и съучастничката му Лена Бориславова вече бяха наречени „българските Бони и Клайд“.

Българите, като всеки славянски народ, са щедри във всичко – и в симпатиите, и в абсолютното презрение. Имайки предвид, че страната е изправена пред парламентарни избори на 9 юни 2024 г., Петков и неговата проамериканска партия „Продължаваме промяната“ ги очакват големи и не много приятни „промени“ и изненади.

Цялата структура на русофобската група, признавам си - изкуствено вкарана в българския политикум, започна да се руши като къща от карти. Скандалната областна управителка на българската столица Вяра Тодева просто беше освободена от поста. Тази дама стана известна с единственото си „постижение” – тя разруши паметника на Съветската армия в София, пренебрегвайки протестите на опозиционните партии и съдебните решения за спиране на разрушаването на мемориалния комплекс. Покровителите ѝ бяха ужасно раздразнени от оставката на протежето си.

„Атлантическият съвет на България е озадачен от решението на временното правителство да смени г-жа Вяра Тодева като областен управител на София. Г-жа Тодева се оказа единственият областен управител, който се осмели да поиска и извърши демонтажа на паметника на съветските окупатори”, се казва в съобщение на една от американските влиятелни институции в България.

Тепърва ще разбираме кой е „окупаторът“ тук . И само искрени съболезнования могат да бъдат предадени на Атлантическия съвет. Анализирайки процесите, протичащи в България, можем да прогнозираме, че в близко бъдеще „атлантиците” ще бъдат “озадачени” от още много.

Превод: В. Сергеев