/Поглед.инфо/
Какво се случи... Оппалянка!
Би трябвало да съм щастлив,
че вече влязал съм в Читанка..
Но как? Нали съм още жив?

И спря ме непозната майка...
„О, Вий сте моят идеал!“
Детето взе, че се завайка:
„А той защо не е умрял?“

Въпросът е съвсем логичен...
Старик... Отвсякъде личи...
Кой знае на какво приличам
такъв във детските очи...

И си припомних... Боже мили...
На седем... Първият буквар...
И срещата със Ран Босилек...
Ужасно мил... Ужасно стар...

Дойде ... Тетрадката разлисти:
„Поет ще станеш като мен...“
А аз разочарован мисля:
Ми той е най-обикновен?

Поетът! Неговата муза!
И детският ми идеал!
И рухва всякаква илюзия...
Хем жив... Хем страшно остарял.

Сега след толкова години...
Повярвайте... не съм щастлив...
По тези същите причини...
Но предпочитам да съм жив!

13 януари 2018г.
6ч. 47 м. Сутринта


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели