/Поглед.инфо/
Ти моя бяла, моя снежна, и непослушна, и прилежна,
ти моя сякаш безнадеждна... Такава ли те исках аз?
За тебе нищичко не знаех... Щастлив... Мечтаех и играех...
И лекомислено нехаех... Дойде, обаче твоят час...

И ето ... вече ми го връщаш... И все по-здраво ме прегръщаш...
Вървиш, назад не се обръщаш... Какво, обаче е напред?
Знам само, че ще бъдеш кратка... Готова си... Поредна схватка...
И после?.. Нищо ли?... Загадка!.. Но идва вече моят ред.

Обичам те, любов последна... Макар такава... Бедна... Бледна...
Не позволявай да погледна там във настъпващия мрак...
Защо ми е... И няма смисъл... Не всичко още съм написал...
За сделка с теб съм се здрависал...За още време... Пак... И пак...

Бъди със мене... Неуморна... Безотговорна...Непокорна...
И до наивност стихотворна... Звънец... И сетният урок!
Достатъчно ми е да зная, че ще останеш с мен до края...
Една красива запетая... И под диктовката на Бог...

14 януари 2018г.
6ч. 15 м. Сутринта

Включете се в новата Фейсбук група на Поглед.инфо и добавете вашите приятели: https://www.facebook.com/groups/227850304424018/


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели