/Поглед.инфо/ Сто-двеста души не могат да са морален арбитър на нацията.
Тази окупация ще я плащат университетът и студентите, смята преподавателят във Факултета по славянски филологии на СУ и бивш негов декан проф. Валери Стефанов

- Как ще коментирате това, което става в Софийския университет?

- Начинът, по който е извършена окупацията на университета, не е нещо, което е в услуга на българската демокрация. Има една спирала, едно насилие, защото за мен окупацията е форма на насилие, която може да се разгръща оттук нататък. Всъщност агресията, която представлява тази окупация, е част от общата агресия на българското общество и на българския политически живот. Знам, че високи думи се говорят за събуждането, за похода на гражданското общество, но мисля, че ако походът на гражданското общество е мотивиран от пораженията на агресията, това едва ли ще доведе до добър резултат.

- Вашите студенти в момента учат ли?

- Не, моите студенти не учат, защото днес (вчера - бел.ред) трябваше в 10 ч. да имам лекции в сградата на Ректората и естествено е, че не мога да имам. В същото време знам, че те искат да слушат лекции и да учат. В края на краищата родителите им и самите те са мотивирани наистина да знаят, а не да изкупуват 24-годишните вини на българския преход.

- Според вашето усещане, има ли натиск на политически сили върху окупиращите?

- Каквото и да се говори, според мен има натиск в момента или ще има натиск, ще има приобщаване на политически конюнктури към студентския протест. Това е неизбежно.

- Въпреки призива на Академичния съвет, окупиращите отказват да "освободят" университета. Какво според вас трябва да се направи в тази ситуация?

- Това, което виждам, е доста рехави реакции, слаби реакции спрямо това, което се случва. В края на краищата посегнато е на една ключова институция в държавата по начин, който според мен е недопустим. И законът забранява политическа дейност във висшите училища. И каквито и приказки да се говорят за правото на протест, това право не може да накърнява задължението на една институция да си върши работата. Защото в Ректората работят няколко хиляди човека и те искат да работят, студентите - съответно да учат. Това време някой трябва да го плати. А кой ще го плати, освен университета? И се питам, малко реторично - за хиляди неща в тази държава може да се протестира. Не че не трябва да се пледира за морал, но някак си за морален арбитраж претендират стотина-двеста човека, а не ми се вижда, че те могат да бъдат морален арбитър на нацията.