/Поглед.инфо/
На младостта ни лодката отплува,
реката на живота си тече
и виждам във дъжда да се целуват
едно момиче и едно момче.

Ръцете й – разнежени и тънки –
като венец на мокрия му врат.
Здравей, любов, облечена във дънки,
здравей, надежда, в тоз объркан свят!

Във нас отдавна всичко е изстинало,
жестоко гледат нашите очи.
Треперим пак пред утрешното минало,
а вчерашното бъдеще горчи.

А те вървят във свойто светло кралство –
единственото кралство на света.
Вървят с великолепното нахалство
на непукизма и на младостта.

Като светулки в днешната тъмница
през локвите, през уличната кал
върви една тийнейджърка – кралица,
прегърнала тийнейджърския крал.

На свойта маса аз ще ги поканя
да не изстине обедът готов.
Със хляб и песен аз ще ги нахраня,
а те ще ме нахранят със любов.

1997


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели