/Поглед.инфо/ Наказателните мерки на Запада срещу Русия няма да доведат до желаните резултати, защото, залагайки на тях, САЩ и Европа съзнателно се накланят към антилиберализма и невежеството, пише Турбьорн Кевин за Hufvudstadsbladet. Затова, според журналиста, Западът трябва да постъпи „по умен начин“ и да отстъпи пред Москва в краткосрочна перспектива, залагайки на дългосрочното влияние на либералните идеи.

„Има противоречие между принципа „по-умният отстъпва“ и начина, по който се държи Западът. Създанието ми се формира на убежденията, че от времето на Ренесанса именно на Западат сме задължени с преминаването на основните етапи на развитието. Освен това Западът също се гордее силно със своите идеи“, пише Турбьорн Кевин за Hufvudstadsbladet.

Когато през 1991 г. СССР се разпада, самомнението на Запада достига до апогей и това води до това, че той неправилно използва условията на новата игра. В западното колективно съзнание падането на комунизма е очаквано следствие на разпространеното мнение, че Изтокът не може да се сравни със Запада.

Според журналиста, Западът иска останалия свят да следва логиката му: демокрацията, която е железобетонна основа за дългосрочно развитие, трябва да стане основа за развиващите се страни и региони.

„В новото време пазарната икономика стана наш троянски кон. Останалият свят трябваше да се присъедини към нашата система, където човекът, обществото и държавата взаимодействат помежду си с отрано известни правила“, обясни Кевин.

В течение на дълго време основният елемент от тази система са икономическите въпроси, които трябва да господстват на политическата арена, където за влияние се борят левите и десните. Социаллибералите играят ролята на необходимата спойка между тях, благодарение на което и съществува обществото на благосъстоянието.

„Но понятието либерализъм впоследствие се обезценя. Първоначално се прибавя представката „нео“, заради която идеалът се оказва мъртъв. Сега ние виждаме как понятието „антилиберализъм“ противостои на либерализма“, пише журналистът.

Антилиберализмът на практика не се отнася до икономиката, дори въпреки това, че за борбата с имиграцията политиците често прибягват до термини от тази област. Само на първи поглед може да ни се стори, че слоганът Доналд Тръмп „Америка преди всичко“ има икономически подтекст. Всъщност това отразява мисленето, характерно за Русия на Путин, Турция на Ердоган, Унгария на Орбан и за много други страни по света.

„Когато светът противостои на антилиберализма, той съзнателно се накланя към невежество. И това идва в разрез с тези компоненти от системата, на които Западът е задължен за своето превъзходство: става дума за едновременното развитие на икономиката, технологиите и интелектуалната координатна система на конкуриращите си идеи“, подчертава Кевин.

Междувременно в Китай благодарение на борбата за оцеляване между западните предприятия попадат западни иновационни решения, за което той не предприема никакви усилия. „Благодарение на Запада стана възможна появата на нов Китай – но той не може да оказва влияние на този гигант“, смята Кевин.

На основата на своята икономическа основа „комунистическата диктатура“ развива своя военен потенциал и с ръста на влиянието ѝ растат и нейните амбиции. Надеждите, че икономиката ще успее да открие институции, чрез които демокрацията ще успее да проникне в държавната система, се оказват напразни.

Русия едновременно „окончателно е върнала Крим под своето крило“, а също така е взела Украйна „за заложник“ и не планира да я освобождава в обозримо бъдеще. Освен това „тактическото майсторство на руснаците“ се вижда отлично и с примера със скандала около инцидента в Солсбъри.

„Путин в никакъв случай не е някой нарцис – смята авторът – Той е продукт на командната структура на службите за сигурност, той знае защо е нужна йерархия. Като човек това правило го направи по-силен, а неговата структура на власт – ефективна… Путин е умен по системен начин.“

Но това не може да се каже за неговия американски колега. Тръмп дълго време се занимава с бизнес, където моралът е относителен, а знанията за външния свят не играят роля. Поради тази причина американският президент има ярко изразено „тунелно зрение“.

„Ако бъдещето зависеше единствено от схватката между тези двама души, макар и разбира се всичко да е значително по-сложно, тогава Путин щеше да се окаже по-силен. Той разбира как работят структурите, той може да гледа на перспективите“, смята авторът.

Западът се води така, все едно съществува извън системата и няма отношение към това, в което вярва – в развитието на обществото, основано на разсъдъка. Когато ЕС изгони руските дипломати, всички знаеха, че Москва ще отговори на това. Когато Тръмп заговори за търговска война, то ЕС спешно отговаря на заплахите за въвеждането на мита по отношение на определени стоки.

„Сравнението с пясъчник на детска площадка е банално, но то попада в целта. Така наречените мерки на запада са безсилни. Путин само тихо се присмива, седейки в Кремъл“, отбелязва журналистът.

Според Кевин, Русия вече няма да изтърве Украйна, колкото и ЕС да „демонстрира своята сила“, защото в разбирането на Москва Западът се опитва а я отреже от останалия свят.

„Ако Западът иска да се впише в рамките на своето самосъзнание, ние трябва да излезем от този порочен кръг. Ние трябва именно „да покажем слабост“ от гледна точка на руснаците и да отстъпим в краткосрочна перспектива, за да хвърлим предизвикателството на Русия и Китай благодарение на своите играещи в дългосрочен план качества, в които ние вярваме: в хуманизма, в принципите на правовата държава, в интелектуалната свобода, която играе роля както на самоцел, така и на инструмент“, подчертава Кевин.

Тръмп е просто симптом, че либерализмът се е превърнал в антилиберализъм. Решението не лежи в „демократизацията“ на САЩ и свалянето на републиканците, а в ново освобождение на мисълта и повишаване на собствените стандарти за водене на политически диалог, в това число и в Европа.

Разбира се, това е по-лесно да се каже, отколкото да се свърши, признава Кевин. Но може да се започне с преосмислянето на ролята на тези компании, които формират общественото съзнание („Фейсбук“ и „Гугъл“). Въпреки своята откровено комерсиална насоченост, те са спечелили титлата „авангард на демокрацията“, но те по-скоро подкопават, отколкото поддържат умствения потенциал на Запада.

„Демокрацията е значително по-сложна от диктатурата. Такива продавачи на антилиберализъм като Стийв Банън, косвено изпълняват работата на Русия и Китай. На Запада му предстои дълъг път назад. Това е първа крачка към това да се даде отпор на антилибералния национализъм, при това навсякъде“, обобщава Турбьорн Кевин.

Превод: Поглед.инфо