/Поглед.инфо/ Технологичният гигант „Гугъл“ стремително губи образа си на „млад и як стартъп“, превръщайки се в очите на публиката в зловреден монополист, пише La Tribune. Както подчертава наблюдател на изданието, на корпорацията ѝ става все по-сложно да си поддържа репутацията, но тя не е сама: и на другите титани на информационните технологии това също им е трудно.

„Гуугъл“ има с какво да съблазни хората: „компанията пионер на цифровата икономика“ води челните изследвания в областта на проектирането на безпилотните автомобили, създаде AlphaGO, смятан за „едно от най-красивите постижения по отношение на разработките на изкуствен интелект“, а също чрез своето подразделение Calico се опитва да създаде лекарство срещу рака и да открие „ключ към вечната младост“, пише швейцарският вестник La Tribune. Предвид това съдържание, не е странно, че „Гуугъл“ дълги години попада в списъка със 100-те най-добри работодатели на света, който ежегодно се съставя от престижното списание Fortune, отбелязва авторът в изданието.

Но тази година „събитията приемат неочакван обрат“, продължава журналистът. И работата не е в това, че компанията не попада в рейтинга на Fortune: „облаците се сгъстяват“ над нея от няколко години, констатира той.

„На първо място докато „Гуугъл“ растеше и набираше мощ, компанията все по-малко бе приемана като млад и як стартъп, а все повече като огромен монопол, все по-силно контролиращ всичките области на нашата жизнена дейност“, пише авторът. Както се отбелязва в статията хегемонията на американския гигант притеснява не само обществото, което от известно време постоянно организира кампании тип #DeleteGoogle с призиви да нейните продукти да се бойкотират и да се премине към алтернативни услуги, но и регулаторите. Така, през юни миналата година ЕС глоби корпорацията с 2,4 милиарда евро, приемайки, че тя, използвайки монополното положение на своята система за търсене, „привлича“ интернет-потребителите към собствените си услуги в ущърб на конкурентите. През юли тази година Брюксел отново наказа „Гуугъл“, този път за възпрепятстване на конкуренцията с помощта на операционната система „Андроид“, глобявайки компанията с 4,34 милиарда долара, напомня наблюдателят от La Tribune.

Паралелно репутацията на корпорацията се помрачава от различни скандали, накарали мнозина да се усъмнят в „създаваният дълги години образ на открито, прогресивно и щедро откъм благотворителност предприятие“, пише в материала. Всичко започва през 2017 г., с т.нар. дело Джеймс Деймор. Този сътрудник на „Гуугъл“ в разпространен през корпоративната поща манифест разкритикува практикуваната в компанията „позитивна дискриминация“, а когато персоналът, реагирайки на мнението му, започва да изразява масово негодуване, е уволнен. В крайна сметка „недоволни остават всички“: някои приемат ситуацията като потвърждение за латентния сексизъм в „Гуугъл“, а други обвиняват ръководството на компанията, че потъпква свободата на словото, пише авторът.

През 2018 г. „ситуацията не се подобрява“ през март в резултат на „изтичане“ на вътрешни документи става известно за водения от „Гуугъл“ проект Maven, в чиито рамки компанията предлага своите алгоритми за изкуствен интелект на Министерството на отбраната на САЩ, за да се анализира видеото снимано от безпилотните летателни апарати. Този път се разгневяват не само членовете на обществото, но също и служителите на компанията - хиляди от тях подписаха петиция с искане тя да се откаже от проекта, а няколко десетки в знак на протест дори подадоха оставки, подчертава се в материала. Директорът на управителния съвет на Google Cloud Даян Грийн веднага публикува в блога на компанията статия в защита на проекта, заявявайки, че целта му е преди всичко „спасяването на човешките животи“, но същевременно обеща, че той ще бъде приключен през 2019 г. и няма да се подновява.

За съжаление, оттогава „Гуугъл“ бе настигнат и от други неуспехи, се казва в статията. В началото на юли американската The Wall Street Journal написа, че разработчиците на приложенията на трети страни и техните служители имат възможност да четат съобщения от потребителите на пощите им в Gmail; компанията трябваше да публикува още една оправдателна публикация на блога си, според която разработчиците имат достъп само до данните, от които се нуждаят, за да създават своите приложения. Скандалът се превърна в свежи новини, че корпорацията планира да се върне на китайския пазар. Както бе припомнено от автора, „Гугъл“ се оттегля от Китай през 2010 г. заради многочислените кибератаки и искания от страна на китайското правителство да се съобразя с цензурата - един от основателите на компанията, предприемачът от руски произход Сергей Брин заяви тогава, че цензурата и следенето на населението от страна на китайските власти му напомня за „съветските методи“. Но ако компанията иска да се върнат на работа в Китай, тя ще трябва да се подчини на исканията на Пекин, а това „не съответства много на провъзгласения принцип на откритост“, подчертава журналистът.

Въпреки това, „Гугъл“ - не е единствената ИТ компания, която сега изпитва проблеми: Подобни скандали засегнаха през последните години и „Фейсбук“, чийто имидж е подкопан от случая с „Кеймбридж Аналитика“ и „Амазон“, който беше критикуван, след като стана известно, че неговата технология за разпознаване на лица се използва от американското правителството, изброява журналистът от La Tribune. „По този начин, ние говорим не толкова за отхвърляне на „Гугъл“, а по-скоро за общото недоволство спрямо новите технологични гиганти, тяхната нарастваща сила и тяхното тайно споразумение с правителствени агенции с военни и разузнавателни цели“, обяснява той.

В същото време, макар и „арогантните „Гугъл“ да дразнят останалия свят, то неговият „прометеев кръгозор“ отлично се съчетава с идеологията на Калифорния. Във всеки случай в този ѝ вид, в който я описват американците Ричард Барбрук и Анди Камерън в труда си „Калифорнийската идеология“, публикувана през 1995 г. Там в частност се твърди, че технологиите могат и трябва да превърнат света в по-добро място и че правителствата трябва да отстъпят пътя пред компаниите, които могат да донесат промяна. Мащабните инвестиции на „Гугъл“ в местната „зелена“ енергетика също се харесва на калифорнийците, занимаващи се с проблемите на околната среда повече от другите американци, пише в материала.

Наистина, дори тази „хегемония“ не се разминава без усложнения, прави уговорката наблюдателят от La Tribune. Все повече жители на Сан Франсиско въстават срещу т.нар. „джентрификация“, която се поражда от разпространението на новите технологии – а именно „Гугъл“ трябва да плаща за това недоволство. От 2013 г. частните автобуси, които возят сътрудниците на компанията на робата, постоянно са нападани от активисти, виждащи в тях символ на несправедливостта на икономиката, отбелязва той.

Превод: Поглед.инфо