/Поглед.инфо/ Европа трябва да поеме в свои ръце съдбата си и отбраната си, за да могат уверено да противостоят на заплахите, особено на фона на сериозните разногласия със САЩ по редица ключови въпроси, пише Le Figaro. Но това няма да бъде лесно, защото настоящата криза и споровете в ЕС, изглежда, свидетелства и за кризата на демокрацията, отбелязва се в статията.

Европа в момента „безсилно гледа” крушението на двата световни порядъка: първият се формира през 1945 г., а вторият се появява след Студената война, осигуряващ ѝ безопасност и разцвет, но ситуацията се променя драматично, пише Le Figaro. 70 години след края на Втората световна война европейците трябва да се сблъскат с „невиждана геополитическа ситуация”, която създава заплаха за тяхната сигурност буквално от всички страни. На изток Русия „отново проявява агресия”, а Китай води „опасна завоевателна политика”, а на юг нараства миграционният натиск на фона на „затаилата се в сянката на тероризма” и затягаща политиката си Турция под ръководството на Ердоган, подчертава се в статията.

„Всички усилия на Еманюел Макрон по привличането на Доналд Тръмп и Владимир Путин не са дали резултати. Първият продължава да си трие краката за договорите по климата, Иран и свободната търговия. Вторият игнорира всички искания на Париж, било то по освобождаването на обявилия гладна стачка украински режисьор Олег Сенцов или натиска по съюзниците в Сирия”, пояснява авторът. Дори и бившите приятели на запад внезапно се оказват „предатели”, пише в статията: „Великобритания си тръгна, шумно затръшвайки вратата, а традиционните американски съюзници гледат на Европа с безразличие и пренебрежение или дори залагат на нейния разпад”.

На фона на такава „геополитическа революция” Евросъюзът не успява да се организира и да изработи общ отговор, защото текущите разногласия между неговите членове са твърде силни, констатира Le Figaro. През Европа преминават твърде много „линии на напрежението”, както наскоро отбеляза австрийския канцлер Себастиан Курц. При това натискът и заплахите не помага да се решат вътрешните разногласия, а само и задълбочават.

Някога европейският съюз се изгражда на вярата за разрешаването на конфликтите на основата на правото и законите и смята, че живее в „свят без врагове”, но днес той се оказва в изолация, а на вратите му „отново се надига черният вятър на войните”, пише в статията. По-рано членовете на ЕС вярват в ефективността и превъзходството на многонационалния подход, но сега им се налага да наблюдават все повече двустранни жестове и инициативи на „неголяма група автократични страни” на фона на стремежа на президента на САЩ Доналд Тръмп да сложи край на механизмите на международното сътрудничество. „Промяната в равновесието на силите по света в ущърб на Запад и засилването на развиващите се страни подкопават влиянието на Европа и на нейните велики нации”, предупреждава Le Figaro.

Различните европейски страни и правителства имат различна представа за бъдещето и перспективите на Европа, пояснява авторът. Докато президентът на Франция Еманюел Макрон иска да активизира и задълбочи „европейската интеграция”, Матео Салвини в Италия и Виктор Орбан в Унгария искат Европа на различните „нации и народи”. Възприятието на заплахите на отделните страни също се различава, отбелязва се в статията: „Източна Европа се бои от Русия, а Южна от терористите”.

Освен това, макар и всички европейски държави да осъзнават опасността от масовата миграция, те предлагат различни решение: например Италия иска равно разпределение на бежанците сред европейските страни, а Унгария иска да закрие своите граници, пише Le Figaro. „За мнозина европейци миграционната криза е поставила под въпрос способността на Евросъюза и многостранната система да ги защитят”, подчертава в скорошен доклад Европейският съвет по международните отношения. Според експертите от този съвет, забележимият „провал” в сферата на миграционния контрол е засилил сред европейците „чувството за незащитеност” и е подкопал доверието към ЕС като цяло.

В Европа тече противостоене и на равнище традиционни ценности, съобщава се в статията: „Франция здраво държи на принципи на светската държава, а Унгария и Полша искат да напомнят за християнските основи на Европа. Освен това сред европейците няма единство и по отношение на демокрацията, констатира Le Figaro. „Между 2000 и 2018 г. делът на европейците, които гласуват за популистки режими, се е увеличил от 5 до 25%”, заяви по време на конференция на Института „Монтен” американският политолог Яша Мунк, автор на книгата „Народът против демокрацията”. Според него, ако по-рано в Европа не съществува „алтернатива на демокрацията”, то сега тя се е появила и е станала напълно реална. Освен това дори вътре в страните от Западна Европа все повече излиза на повърхността „конфликтът между народите и елита”, отбелязва авторът.

„Европа трябва да поеме в собствените си ръце своята съдба и преди всичко отбраната. Европейците не трябва да мислят, че Тръмп е грешка на историята. Дори и да си тръгне, основните направления на американската външна политика никъде няма да изчезнат”, заяви в интервю пред Le Figaro анонимен източник в европейските дипломатически кръгове. След „изтеглянето на британските съюзници” Париж сериозно разчита на Берлин, за да „върне динамиката на Европа” и да я вдъхнови да се изправи срещу околните заплахи, а също „изваждащите от равновесие промени”, пише в статията. Германия е решила засега да остане „гражданска държава”. И докато европейската отбрана „не си стъпи на краката”, много европейци залагат на подкрепата към НАТО – единствената организация, която според тях е способна да осигури тяхната сигурност, въпреки „двусмислеността” на позициите на американския президент Доналд Тръмп.

Както се подчертава в статията, в това се заключва и основното „бъдещо предизвикателство” за Европа:

„Сформира се достатъчно здрав блок за адаптацията към новия световен ред, осъзнавайки, че националният подход и политика няма да бъдат достатъчни”. Но това няма да е толкова просто, защото кризата в Европа едновременно представлява и криза на демокрация, заключва Le Figaro. Не случайно публицистът Никола Бавере предупреждава по време на своята реч на конференцията в Института „Монтен”. „Времето ни напомня, че демокрацията е смъртна”.

Превод: Поглед.инфо