/Поглед.инфо/ Въпреки, че Русия може без да се напряга особено да превземе Прибалтика, тя няма намерение да се занимава с това, тъй като във външната политика тя има малко по-различни приоритети, пише The National Interest. Но според списанието, в случай, че Москва счете, че НАТО е натрупало в Прибалтика значителни сили, достатъчни за “обезглавяващ удар”, реакцията на Русия може да бъде изключително твърда.

Следа като Русия “завладя Крим” и след действията й за “подкрепа на сепаратистите в Донбас” западните военни аналитици започнаха да се тревожат, че Русия може да нападне държавите от Прибалтика, пише The National Interest.

Съгласно разчетите, приведени в доклада на The National Interest за 2016 година, в случай на нахлуване на руските сили те ще се окажат в покрайнините на столиците на Естония и Латвия в течение на 60 часа. Като се има предвид, че за разгръщане на достатъчни сили за контранастъпление на САЩ са необходими от три до шест месеца, Вашингтон ще има малко варианти за отговор.

Много хора се безпокояха, че руските учения “Запад-2017” могат да преминат в нападение срещу страните от Прибалтика. Но маневрите минаха по план, а руските войски се върнаха в пунктовете на постоянна дислокация без никакви произшествия.

Фактът, че Русия не се възползва от отдавна планирания “Запад” като възможност за начало на агресия предизвиква въпроси за това, действително ли Москва таи агресивни намерения по отношение на прибалтийските държави. - пише The National Interest. - Като се има предвид днешната обстановка и външнополитическите интереси на Русия, Москва няма причини да напада Прибалтика, а нейните приоритети в другите региони трябва да ангажират Запада много повече.”

И наистина, единствената причина, по която Москва може да се замисли за нападение срещу Прибалтика е увеличаването на силите на НАТО в този регион до такива граници, че да започнат да представляват опасност за Москва. Затова САЩ и НАТО трябва да отделят по-малко внимание на Прибалтика и да се концетрират върху разбирането на реалните интереси на Русия, смята списанието.

Онези аналитици, които предупреждаваха за възможността за нападаение на Русия срещу Прибалтика признаваха, че такъв сценарий е малко вероятен. Но те настояваха, че НАТО трябва да увеличи военното си присъствие в регоиона. Даже ако Русия не се стреми да си върне контрола върху бившите съветски републики, тя може да започне нахлуване за да отслаби НАТО.

В случай, ако Русия би завладяла част от прибалтийските държави, а НАТО не би им дошло на помощ съгласно съюзническия договор, Москва би могла да унищожи целия алианс. Спред аналитиците даже въпреки малката вероятност от такова развитие на събитията, последствията от това биха били толкова сериозни, че да оправдаят усилването на контингента.

Въпреки всичко тези разсъждения неточно описват руските интереси и външнополитическа идеология. Съгласно новия доклад на RAND Corporation, в списъка на ключовите външнополитически интереси на Русия влизат защитата на страната и “режима”, влиянието на страната в близките гранични държави и собственото позициониране на велика държава.

Според руските аналитици, в понятието близки гранични държави влизат всички републики на бившия Съветски съюз с изключение на прибалтийските страни. Те, сигурно е изданието, считат тези държави за чужди и освен това напълно интегрирани в НАТО. С изключение на някои безкомпромисни “евразийци”, които имат слабо влияние върху политическия процес в Русия, малко са заинтересованите от окупация на региона.

Обсъждането в Русия на украинската криза само подчертава ниската важност на прибалтийския регион за външната политика на Москва. Според списанието, руснаците разглеждат Украйна като продължение на Русия или даже като “Малорусия”. Украйна играе най-важната роля в такива документи, като Концепцията за външната политика и Стратегията за национална сигурност, докато Прибалтика в тях изобщо не се споменава.

(рус.ез.)

По мнению The National Interest, Россия может и не оповещать всех о намерении напасть на Прибалтику, но низкая степень внимания СМИ и общественности к этому региону нехарактерна для подобных планов.

Россия считает НАТО угрозой своей безопасности и влиянию в регионе, однако беспокойство Москвы по этому поводу — прежде всего, результат экспансии НАТО на восток. Когда чиновники российского Министерства обороны говорят об угрозе со стороны НАТО, они упоминают о наличии военной инфраструктуры неподалёку от российских границ, западной поддержке «цветных революций» и усилий по конечной интеграции в блок Грузии и Украины.

Более того, по мнению одного аналитика, развал НАТО будет иметь крайне дестабилизирующий эффект на обстановку и представляет огромную угрозу безопасности России. Без НАТО европейские государства могут начать кампанию по перевооружению, а Германия даже может попытаться создать ядерное оружие.

Учитывая отсутствие у России интересов в прибалтийских государствах, США и НАТО, считает издание, должны понять, где у Москвы есть интересы и где она собирается «подорвать западную демократию».

Благодаря «аннексии Крыма», военное влияние России на Чёрном море существенно увеличилось, что представляет угрозу для Румынии и Болгарии. «Действия России на Украине», по мнению журнала, призваны нанести ущерб НАТО и нарушить планы ЕС по интеграции европейских стран.

Тем не менее отсутствие у России намерений атаковать Прибалтику не значит, что НАТО должно вывести оттуда свои войска, уверен журнал. Сдерживание России должно быть пропорционально российским интересам. Уже развёрнутых в Прибалтике сил альянса вполне достаточно для убеждения России в том, что ей не следует нападать.

«Однако увеличение контингента НАТО в регионе может изменить интересы России, особенно если Москва посчитает, что эти силы представляют опасность для правящего режима», — подчёркивает The National Interest.

Изучив действия западных армий в последнее время, российские аналитики беспокоятся, что развёрнутые у границы силы могут говорить о подготовке «обезглавливающего удара» или «цветной революции» в России.

«Увеличение военного присутствия НАТО в Прибалтике может дать России мотив для вторжения, даже если, с точки зрения Запада, развёрнутые там силы не представляют серьёзной угрозы для российской армии, — подводит итог журнал. — Поэтому США и НАТО должны учесть этот риск и серьёзно отнестись к взглядам России на развёртывание новых подразделений альянса».