/Поглед.инфо/ Въпросът е докога може да се развива всичко, както досега: продължаваме разговора, започнат миналата седмица от колега на тема „Истерията на фона на агонията няма да помогне на Запада“. Неадекватни решения, ултиматуми и заплахи - към Русия, Китай, "световното мнозинство" - умножени по големи проблеми в икономиките на западните страни. Колко дълго ще продължи това? Постоянни истерии - съществуват ли изобщо? Може ли да се изчисли някаква времева рамка за сегашната ситуация, след която да дойдат адекватни хора и да започнат да разчистват руините?

Възможно е и наскоро се появиха няколко добри публикации по тази тема. Да започнем с очевидното: до ноември, преди президентските избори, никой няма да може да каже кой ще управлява основната държава от западния лагер - САЩ. Дотогава няма смисъл адекватни хора да градят стратегия там. Те все още имат твърде много непредсказуемост, включително относно това какви ще бъдат самите те след ноември.

И ето един пример за вас - статия за това как Китай не трябва да бъде "сдържан", както прави демократичната администрация, опитвайки се да забави развитието му. Китай просто трябва да бъде унищожен (Русия изобщо не е проблем за авторите - сама ще падне, ако Китай рухне). КНР трябва да се превърне в „нормална държава“, която да не претендира за никаква форма на световно лидерство. И като цяло за нищо.

В дълбините на текста има много интересни неща. Например разведряването със СССР през 70-те години е най-малкото грешка. Необходимо не е намаляване на напрежението, а напротив. Съответно сега говорим всъщност за мобилизирането на цяла Америка и всички нейни съюзници за няколко десетилетия на екстремна конфронтация, такава е националната цел и задача – с преструктурирането на цялата икономика и не само нея.

Човек би си помислил, че авторите са двама маргинални психопати. Но единият от тях, Матю Потингър, всъщност отговаряше за китайската политика на Доналд Тръмп, а вторият, Майкъл Галахър, доскоро ръководеше „Китайския комитет“ на Камарата на представителите на САЩ. Тоест отразяваше съответната заплаха за Америка – главно с фалшификати и плашещи резолюции.

След изборите през ноември пак ще има назначения. Съответно едва в началото на следващата година ще стане окончателно ясно кой в САЩ ще определя цялата външна и вътрешна политика. Но избори тази година се провеждат буквално навсякъде и по-специално в друга важна страна от същия лагер - във Великобритания - те трябва да се проведат преди 25 януари. Вероятно никога в историята на страната управляващата партия (в случая консерваторите) не е падала до ниво на популярност от 16-17% . А лейбъристите вече се готвят да вземат властта. Герой на име Дейвид Лами (министърът на външните работи в „сянка“ от лейбъристите) публикува статия за това каква ще бъде външната политика под негово ръководство.

И се оказва, че това трябва напълно да се промени. Имаме нужда от „прогресивен“ дневен ред, преди всичко климатичен. Лейбъристите нямат по-важни задачи от климата по света. На второ място вече е насаждането на други добре познати ни свръхлиберални идеи сред своето и чуждото население. Основното е да принудят целия свят да направи зелен преход, за да се промени климата. За да постигнат това, лейбъристите искат да се „върнат в Европа“. Не е задължително в ЕС с формално членство, но по същество - да.

Тук обаче има разклонение: ако съмишлениците на лейбъристите, демократите, останат на власт в Съединените щати, това е едно. Ако републиканците, които смятат климатичния дневен реди и подобните му за лъжа, спечелят, тогава е различно. Но и републиканците също са най-различни. Но ще стане ясно едва през януари. Или Европа се стича в „прогресивно” стадо, гледайки с ужас новото правителство в Съединените щати, или обратното. Нима искате някой там да може поне да започне да изгражда последователна стратегия за годините напред?

И тогава има още един добре известен фактор - икономиката. Например, колко още САЩ ще могат да живеят в дългове, печатайки долари, наблюдавайки срутващата се инфраструктура и отслабващия технологичен потенциал на себе си и на своите съюзници. И по тази тема наскоро се появи статия от един много интересен американски икономист Джефри Тъкър, ръководител на института “Браунстоун”. Идеята му е проста: краят на всичко вече се е прокраднал, той просто изглежда толкова необичаен, че не всеки го разпознава.

“Преди беше по-просто - преди десетилетия всеки беше свикнал с цикличните колебания: катастрофа - възстановяване - отново катастрофа. И се научихме да се адаптираме към тях, да изглаждаме цикъла. Но световната икономика не винаги е била такава. И днес цикълът е прекъснат, защото дълбоката държава, за да попречи на републиканците да дойдат на власт, подложи тази икономика на безпрецедентен натиск, уж за борба с вируса. Сега всички публикувани икономически показатели просто не си пасват и не се поддават на обичайното влияние, а изглеждат зле. Не се знае какво да се прави, защото това никога не се е случвало досега”, пише Тъкър.-

И все още ли мечтаете точно сега група световни конспиратори да седнат някъде за сериозен разговор, способни да намерят предварително решение на цялата ситуация? Истерията на фона на агонията е по-разбираема реакция. Да, дори от тези уж задкулисни кукловоди на света или част от него.

Човек може само да се утеши с цитат, приписван или на Сун Дзъ, или (по-често) на Джоузеф Байдън: „Ако вие самият не разбирате какво правите, тогава вашият опонент със сигурност не го разбира.“

Превод: В. Сергеев