/Поглед.инфо/ Stratfor предрича нов рунд от битката между Китай и САЩ

Зад витрината на инициативата «Пояс и път»

Проект, който би могъл да се посъстезава по мащаби на влияние в Азиатско - Тихоокеанския район с китайската инициатива „Един пояс – един път“ все още не съществува. Обхващайки от изток на запад практически цяла Евразия, „Икономическият пояс на пътя на коприната и Морски път на коприната на XXI век“ носи дивиденти на жителите на двадесет страни в региона. Както пише китайската информационна агенция „Синхуа“, „китайските предприятия организираха 56 зони на икономическо и търговско сътрудничество с повече от 20 страни по продължение на „Пояса и пътя“, сумата на китайските инвестиции в тези проекти превиши 18 милиарда долара. През 2016 година китайските предприятия сключиха договори за работа по договореност в 61 страни ... на обща сума 126 милиарда долара“. А след месец в Пекин ще се проведе Форум на високо равнище по международно сътрудничество в рамките на „Пояса и пътя“.

Но има и друга гледна точка за този проект, особено в Америка. Въпреки, че първото тримесечие на 2018 година показа, че икономиката на Поднебесната показва ръст от 6,8%, „стабилният ръст на китайската икономика в първото тримесечие скрива дърпането на чергата между бедстващата стара промишленост като миннодобивната и текстилната и новите сектори на икономиката, включително електронната търговия и здравеопазването“ - пише агенция Bloomberg. Главният въпрос, счита агенцията се състои в следното: докато Си Цзинпин се състезава с Доналд Тръмп по въпросите за външната търговия, много ли ще му компенсират новите драйвъри на ръста? На пръв поглед немалко. Интернет търговията излетя за едно тримесечие с 35,4 процента. Инвестициите в образованието – почти с 27. Потреблението вътре в страната внесе лъвската част в икономическия ръст – 77,8 процента. Обаче „старите промишлени производства не достигнаха набелязаните параметри към края на март заради ниската производителност в миннодобивната промишленост, в производството на метални изделия и в текстилната промишленост“, съобщава Boolberg. Към това се прибавя и започналата търговска война със Съединените щати и съкращаването на износа. В резултат от това доходите на Пекин падат и може да се досетим къде това ще се отрази най-забележимо...

От 1 трилион долара, обещан от Си Цзинпин за реализацията на инициативата „Един пояс – един път“, 63 милиарда трябваше да отидат за превръщането на рибарското село Гвадар, което е на брега на Арабско море в първокласно дълбоководно морско пристанище. За строителството в Пакистан на електроцентрали, летища и автомобилни пътища на китайско - пакистанския икономически коридор (CPEC), привързан към „Пояса и пътя“. „Главната цел на Китай – пише Asia Nikkei е да съедини своите западни земи с морското пристанище на Гвадар, което би позволило на съдовете, превозващи нефт и други стоки от Персийския залив да избягнат тясното гърло на Малакския пролив, срязвайки хиляди километра маршрут, редовно патрулиран от чуждестранен флот“. Многомилиардните вложения на Пекин са били платени с 10 години данъчни облекчения за Китай, 90 годишна аренда на земята за китайските компании, отворени врати за евтиния китайски внос. Като резултат дефицитът в търговията на Пакистан с Китай сега стремително расте. И това е някакъв симптом.

The Nikkei Asian Review (Япония) и The Banker (Великобритания) изучиха състоянието на икономиката на осем страни, „събрани в пояса“ на Пекин (Индонензия, Шри Ланка, Казахстан, Бангладеш, Индия, Полша, Лаос и Пакистан) по повод на разликата между очакванията и потенциалните опасности, от техните изследвания се вижда, че например в Индонезия след 6 милиарда долара китайски инвестиции за построяване на железопътна линия, строителството се забавя, а стойността на проекта расте. Друг пример. Преди една година правителството на Шри Ланка одобри съглашение, според което китайската China Merchants Port Holdings получи 70 процента в компаниите, създавани за управление на работата на пристанище Хамбонтот. Сумата на сделката е 1,12 милиарда долара. Даже отчитайки това, че Пекин ще плати 85 процента от стойността на строителството, дългът на Шри Ланка към Китай надвишава 8 милиарда при 6% годишна лихва. По същество Шри Ланка вече е в дългов капан, нейният държавен дълг (по данни на МВФ е един от най-високите сред развиващите се икономики) съставлява 81,8% от БВП. Сега Коломбо планира да продаде на китайците и летището.

Неподдаващите се на управление дългове към Пекин растат и на Малдивите и в Лаос, но особено, както беше казано, това се вижда в Пакистан. Наистина, счита се, че Пакистан е важен за Пекин като „противовес на Индия, регионалния конкурент на Китай“, но геополитическите приоритети се появяват и изчезват, а дълговете остават. Достатъчно е да си спомним, че задълбочаването на връзките с Китай стана в следствие от скарването на Исламабад с Вашингтон, който през януари задържа 2  милиарда долара помощ за Пакистан затова, че той не бърза да преследва моджахедините си и тези в Афганистан.

Започналото преди две години строителство на 142 километрова железопътна линия от Джакарта до Бандунг замря, едва преодолявайки и една десета част от планираното, а стойността на проекта се увеличи с 5,5 до 6 милиарда долара. Същият проблем е и в Бангладеш, където от 2016 година по проектите на „Един пояс - един път“ се строи железопътна линия Дака – Джесор (4,4 милиарда долара): работите все още са на подготвителен стадий. Плюс това строителството на железницата водят основно китайци, които изпращат заплатите си в къщи, а 6 милиарда долара, 30% от които внася Индонезия притискат нивото на дълга й, който достигна вече 68% от БВП.

Към списъка на проблемите на Китай не без злорадство отбелязва американската разузнавателно - аналитическа компания Stratfor, трябва да добавим новия фронт на войната на САЩ срещу Китай: готвещото се ограничение на китайските инвестиции в стратегическите сектори на американската икономика. „Тръмп нареди на Министерството на финансите на САЩ да подготви възможните ограничения на инвестициите за китайските компании в Съединените щати – съобщава Stratfor – в принципно чувствителни, стратегически важни технологии като производството на полупроводници. Министерството трябва да формулира до средата на юни своите предложения “И в момента, когато това се случи, битката между Китай и САЩ ще мине в трети рунд“.

Превод: Поглед.инфо