/Поглед.инфо/ Информационна агенция Kyodo News с нотки на сензационното публикува уж секретен вътрешен документ на Централната комисия на армията на КНР, от който следва, че Пекин в близко бъдеще има намерение да реши спорните въпроси със САЩ „чрез погасяване на конфликта чрез победа във война“. Особено релефно се подават цитатите за целевите перспективи: „Поради това как ние откриваме и разширяваме нашите национални интереси зад границата, ни е отчаяно нужна всеобхващаща защита на нашата сигурност по цялото земно кълбо“.

По-нататък японските анализатори се опитват да изчислят конфигурацията и състава на възможната ответна реакция на Америка, уповавайки се на достатъчното благоразумие на Вашингтон и неговия стремеж на първо място да решава проблемите с мир, а не с война. Но очевидно агресивните действия и още по-коварните тайни (цитираният документ уж е секретен) експанзионистични планове могат да не оставят на Щатите друг избор…

Странностите в случилото са две. На първо място в структурата на НОАК Централната комисия е една, тя се нарича Централна военна комисия и изпълнява функцията на свързващо звено между армията и Комунистическата партия на Китай. Тоест въпреки името, става дума не толкова за военен, колкото за политически орган, което силно променя смисъла на термините и изразите в документа. На второ място Kyodo News не разкрива източниците, откъде е получил строго вътрешния документ на такова равнище, което предизвика обосновани съмнения за неговата достоверност.

Впрочем, съществуването на подобен документ не трябва да се отрича напълно. Освен това в него няма нищо ново. Още през 2010-2011 г. нарастването на мащабите на китайската външнополитическа експанзия станаха очевидни. Между 2007 и 2016 г. включително той е инвестирал в чуждестранни проекти 880 млрд. долара и през следващите 10 години възнамерява да вложи още 1,5 трилиона. Обемът на китайския износ още през 2014 г. превъзхожда с 60% американския и със 75% германския, тоест най-големите търговски икономики на света.

Би било странно да се очаква от китайското ръководство безразличие по въпроса за осигуряването на сигурност за своите капитали. Освен това сега е забавно да се слушат трактовките тълкуванията на този подход все едно е немотивирана и коварна агресия, водеща до някакви ответни и принудени защитни действия. Още съвсем доскоро западните страни и особено САЩ открито говореха за правото на всяка нормална страна да защитава своите инвестиции в другите страни.

Впрочем на Запад е винаги така. Всичко, което е в полза на джентълмените е хубаво и полезно. Аналогичните действия от другите страни, но носещи им вреда, незабавно се наричат агресия. По подобен начин САЩ обвиниха Русия в планове за разпад на чисто „отбранителния“ и никого не заплашващия военен блок НАТО. Когато Вашингтон заплашва със сила да застави някой да се подчини на волята му, например Иран, то това не е агресия. А когато Иран в отговор на поредната глупост с излизането на САЩ от ядреното споразумение и последвалите заплахи за разширение на санкциите, говори за резки реакции, в Америка това незабавно се нарича немотивирана заплаха.

Обективно войната за Китай днес е неизгодна и честно казано ненужна. Да допуснем, че той успешно бомбардира Америка и нататък какво? Победата ще се окаже пирова. Икономическото могъщество на страната се основава на износа, където отиват 57% от произведената сложна технологична продукция. В това число повече от 30% от нея отиват в САЩ. А и благополучието на втория по обем пазар на планетата – Евросъюза е също така критично свързано с успешната търговия през Атлантическия океан. Победата в ядрената война ще превърне без съмнение американския пазар в руини, което незабавно ще прерасне в най-жестока криза в икономиката на победителя. С такива последствия към глобалната война може да се запоти само луд, а такива в китайското ръководство не се наблюдават.

Докато САЩ постоянно и все по-често се опитват да прибягват към силата на армията като инструмент за натиск. През май тази година ВМС на САЩ демонстративно проведоха морските учения „Управляема надеждност“ близо до Параселските острови в Южнокитайско море. Не по-малко безцеремонно бомбардировачи В-52 от летището в Окинава проведоха учения с ВВС на Тайван.

Трябва ли да бъдем изненадани от желанието (и стремежа) на Пекин с изпреварващи темпове да доведе равнищата на китайските армия и флот до равнища, които да изключват категорично подобна наглост? За това, всъщност се и говори в документа на Централната военна комисия на НОАК. Ако САЩ се замислят да прибягнат към война като начин за разрешаване на острото геополитическо и икономическо противостоене с Китай, военно-политическото ръководство е готово да отговори с пълна решителност. Особено след като победата е напълно постижима.

Американската армия не разполага с необходимото количество сухопътни войски за провеждане на мащабни военни операции в Китай. А и имат проблеми с вместимостта на десантния флот. А и без това всяка подобна война ще се сведе до сблъсъци по море, където в своята крайбрежна зона (китайците вярват, като лентата с широчина 500-600 км от техния бряг) КНР вече не отстъпва на военноморските сили на САЩ, а като се вземе предвид изпълнението на плановете за развитие на собствения флот, може да ги надмине през следващите 10-15 години. В открития океан американското доминиране ще продължи още дълго време, най-малко до средата на този век, но, както се казва, край бреговете на Китай, то ще приключи много по-рано.

НОАК няма намерение да окупира американския континент, затова и задачата ѝ ще се сведе единствено до организацията на здрава противодесантна отбрана на крайбрежието, което е също напълно постижимо.

А разглеждането на тези въпроси и превръщането им в планове за военно строителство са предизвикани от настоящето положение в икономиката, където Китай напълно успешно отнема света от САЩ, използвайки именно възможността да заобиколи нещата за сметка на образувалото се значително преимущество в реалния сектор на производството и бързите темпове на съкращаването на научно-техническото изоставане. Примерът с това как Тръмп организира американско-китайските търговски преговори, убедително показва, че без наличие зад гърба на мощни въоръжени сили, продължаването на опитите за решаване на спорните въпроси с мир е невъзможно.

Впрочем и САЩ разбират това добре. Затова и по навик се опитват да открият някакъв повод да обвинят опонента в немотивирана агресия в инфантилния стил „той удари пръв“. Или да измислят такъв, например с помощта на тенденциозна трактовка на фактите. Не защото на Вашингтон толкова му се иска да изгори в ядрена пламът. Напротив – залага се на превъзходството над опонентите в адекватността, заради което те ще предпочетат да отстъпят в ситуацията „и какво ще ми направиш, война ли ще започнеш?“. Засега балансът на силите позволява да се формулира заплаха под формата – или веднага ядрена война или отстъпвате и американците ще продължат със своята стратегия. В края на краищата военноморските сили на САЩ имат пълната възможност напълно да прекратят търговското корабоплаване на Китай. С изключение все пак на Северния морски път.

Но засега. Пекин активно работи по изменението на това положение на нещата. Вашингтон разбира перспективите и се опитва да инициира някакъв международен процес по официалното ограничаване на китайските въоръжения. Ето защо за това му е нужен повод. От тук и тази статия на Kyodo News.

Превод: Поглед.инфо