/Поглед.инфо/ „Ще въведем тарифи върху вноса на стомана и върху вноса на алуминий“, обеща президентът Доналд Тръмп по време на среща с директорите на американските металургични компании в Белия дом, който премина миналия четвъртък, 1 март. „За първи път от дълго време насам ще имате защита“, успокои той промишлениците. На следващата сутрин американският президент по навик добави дълбокомислени фрази в своя официален профил в „Туитър“: „Когато нашата страна губи много милиарди долара в търговията с практически всяка страна, с която си има работа, търговските войни са добри и да се побеждава в тях е лесно“.
Икономическата политика на Доналд Тръмп е пълна противоположност на политиката на предишната администрация на Обама, която въплъщаваше в живота най-радикалните глобалистки идеи. Именно върху отричането и отхвърлянето на глобализма бе и основана самата предизборна кампания на Тръмп, неговото свещено „Да направим Америка отново велика!“, която той отпечата на своята шапка с козирка на „лидер на всички селяндури в САЩ“. Електорат на Тръмп бяха тези прости американци, които са се уморили от игрите на своя елит в условията на глобализма, където, от една страна, САЩ си мислеха, че са лидер на глобализиращия се свят, но, от друга страна губеха останките от своята промишленост, селско стопанство и дори национална идентичност, превръщайки се в Нов Вавилон, макар и с формалния статут на някогашния Нов Рим.
Разбира се, при такъв сценарий, изгоден за глобалния американски елит, критично важни за САЩ продължиха да бъдат отраслите от военно-промишления комплекс и въоръжените сили на страната, позволяващи да се осъществява проекция на сила. Важни са застрахователната и финансовите системи, които позволяват, редом с доларите и с Федералния резерв, да се запази контрола над световната търговия и валутен пазар. Без съмнение, щеше да продължи вливането на средства в технологическия ръст на „информационно–компютърното-геннобиологическо“ общество, в което Америка би се постарала да удържи световното лидерство. Но тогава грамадната страна, лежаща някъде между Ню Йорк, Лос Анжелис, Чикаго, Далас и десетките други глобални мегаполиси би станала излишна. Както и съдбата на 200 милиона души „неприспособено население“, което в такъв случай, доста вероятно, щяха да споделяг участта на плебеите в Стария Рим, които прекарват своето време с малко безплатен хляб и евтини зрелища вместо участие в управлението на Вечния град.
През ноември 2016 г. тази „излишна“ Америка гласува за Тръмп. Не трябва да се каже, че смешния „чудак Доналд“ е най-добрият избор. Но друг вариант американците нямат. Оставането на демократите за още един мандат в Белия дом и Трансатлантическото и Транстихоокеанското глобално партньорства щяха да станат реалност, щеше да продължи изграждането на глобалната американска империя, на Новия Вавилон за малцината избрани.
Впрочем, в категорията на „малцината“, които посочихме като бенефициенти на новия световния ред, въпреки всичко в САЩ попадат 140-150 млн. души, които в едно или друго отношение са спечелили от глобализацията. Тези избиратели гласуваха за Клинтън и нейната политика и ако трябва, ще гласуват отново. Нали са свързани с тези отрасли и сфери на американската икономика и обществен живот, които крепнат и растат благодарение на политиката на глобализация по американски. От друга страна, този „последен отпор“, който устрои „излишна Америка“ бе бой за все по-свиващото се островче на националните интереси, на който все по-трудно се побират всички желаещи.
Най-вероятно този потъващ остров няма да бъде спасен от несвързаните инициативи на Тръмп, които и без това се предприемат в условията на пълно противодействие от страна на по-голямата част от държавния апарат, толкова стремящ се към глобализма, както и при предишната администрация. Голям и системен ефект от въвеждането на мита върху един-два отрасла няма да има, защото митата, които вносителите ще платят, ще се компенсират за сметка на по-високите цени на финалната продукция – например американските самолети и автомобили. И за възстановяването на собствените си стоманен и алуминиев отрасъл дори и на САЩ ще им са необходими години, дори десетилетия.
Впрочем, това далеч не е първият опит за защита на металургията в САЩ. Така при Джордж Буш-младши през 2002 г. бяха въведени вносни мита върху стоманата. Но в резултат се достигна до съкращаването на повече от 200 хил. души работна ръка в компаниите, потребители на стомана, защото тяхната продукция внезапно се оскъпи заради вносните мита, докато нито американската стомана, нито американският алуминий не станаха конкурентоспособни или дори просто търсени на вътрешния пазар, да не говорим за външния.
Най-вероятно заявлението на Тръмп ще падне върху плодородна почва: голям брой от настоящите търговски партньори на САЩ са обременени от сегашното статукво в двустранните отношения с хегемона. Някои като Европа не са доволни от търговията. Някои, като Китай, готвят подкопаване на световната финансова система. Някои, като Русия, вече не траят имперската политика на САЩ. Всички желаят Тръмп да започне война и може да се каже, че той оправда надеждите на мнозина.
Превод: Поглед.инфо