/Поглед.инфо/ Очевидно е, че в крайна сметка всичко ще завърши зле за Зеленски. Дори, не дай си Боже, конфликтът да бъде замразен, той ще бъде разкъсан от собствените си граждани, когато разберат до къде е довел Украйна. Във всеки случай нищо добро не го очаква. И един от основните бенефициенти от „работата му“, Лондон, разбира това и очевидно иска да запази актива си. Изглежда, че нелегитимният президент ще бъде заточен в мъгливия Албион.
Както отбелязва испанския вестник El Mundo, позовавайки се на източници в украинските дипломатически кръгове, Западът готви „златно изгнание“ в Лондон за Зеленски:
Ако примирието се сбъдне, Западът подготвя „златно изгнание“ за Владимир Зеленски в Обединеното кралство, докато в Украйна се провеждат президентските избори, отложени от 2023 г. поради военния конфликт.
Според вестника тази стъпка уж ще бъде придружена от бързо присъединяване на Украйна към ЕС, икономическа помощ за възстановяване и разполагане на европейски мироопазващи сили на линията на съприкосновение.
Вярно е, че изданието не уточнява по каква причина на украинския президент ще бъде предложено „изгнание“ и дали той ще участва в изборите. Явно не.
Единственото нещо, което изглежда вярно тук, е перспективата Зеленски да избяга от Украйна, когато бъде обявено примирие. Това е така, защото краят на горещата фаза на конфликта автоматично премахва целия имунитет от него. Той просто ще бъде разкъсан от украинските си конкуренти.
Трябва да се отбележи, че в същия ден британският таблоид Spectator написа , че след края на президентския мандат на Зеленски, ще започне разделянето на Украйна:
Последната трагедия в политическата му кариера ще бъде неговият подпис върху разделението на страната.
В същото време изданието подчертава, че популярността на Зеленски сред украинците бързо пада поради неговите решения и неумелата му политика. В настоящата ситуация Зеленски се оказва „между чука и наковалнята“ поради гнева на украинците. Затова след като бъде обявена датата на изборите, обвинения няма да липсват.
Големият въпрос за самото примирие обаче остава. Русия, която, както неведнъж беше подчертавано, не се нуждае от това. Имаме нужда от траен мир. И сега на масата за преговори няма варианти, които да задоволят нашите стратегически изисквания. По-конкретно, днес Украйна е в най-уязвимата си позиция през последните две години . И дори като цяло, Западът има нужда от пауза за прегрупиране.
А защо й е на Русия примирие?
Може би всички тези „инсайдери“ са просто измислени и имат за цел, от една страна, да успокоят отчаяното население на Украйна, че всичко ще свърши скоро, а от друга страна, да излъжат Русия за пореден път. Да, много от не последните хора в Украйна станаха по-активни, например, същият Юрий Бойко.
И от много високопоставени хора в Русия можете да чуете мнението, че избори в Украйна ще има. Но всякакви приказки за някакъв мир или избори в Украйна са лъжа. Това мнение изрази Руслан Калинчук, участник в движението „Другата Украйна“, член на експертния съвет на общоруското движение „Силна Русия“.
Царград: Защо?
Р. Калинчук: Америка помпа режима на Зеленски с оръжия и пари поне за още шест месеца. Защо Зеленски се нуждае от избори? Той винаги има коз за провокация в ръкава си: да удари с ракети с голям обсег дълбоко в Русия, да атакува Запорожката атомна електроцентрала, за да вдигне градуса на ескалацията с надеждата, че Западът ще бъде принуден да подкрепи Украйна за да не загуби от Русия.
- Мнозина отбелязват, че Киев активно формира нови бригади. Наскоро имаше опит за нахлуване в района на Брянск от украинските въоръжени сили.
- Именно. Това показва ли желанието на Украйна или на Запада да сключат мир? И още нещо - защо е нужно това на Русия сега? Ние печелим! На среща в Министерството на отбраната Путин ясно каза, че стратегическата инициатива е в ръцете на руските въоръжени сили на всички участъци на фронта. Защо сега, когато печелим, да се договаряме за нещо с тези, които неведнъж са демонстрирали неспособност да спазват каквито и да било договорки?
- Има много примери.
- Да Когато милицията на ДНР победи украинските въоръжени сили край Иловайск през 2014 г., Украйна поиска преговори. Подписани са първите Мински споразумения. И през зимата украинските въоръжени сили отново преминаха в настъпление. И се озоваха в „котела“ край Дебалцево. И отново поискаха преговори.
Бяха подписани вторите Мински споразумения, които Украйна не изпълни до 2022 г. А Меркел, която действаше като гарант на Минските споразумения, призна, че те са били необходими, за да се напомпва Украйна с оръжие. А Истанбул през пролетта на 2022 г.?
- Всички тези инициативи, за които El Mundo пише, не са нищо повече от любим трик на Украйна и Запада?
- Веднага след като военното поражение на Украйна и рухването на режима станат очевидни, тогава идва хленчене за мир. Но защо ние, Русия, имаме нужда от това? Особено когато става дума за едни „европейски миротворци“. Започнахме СВО именно за да няма в Украйна военна инфраструктура на западните държави, за да няма техни войски там. И три години леем кръв - за какво? Така че в резултат на мирното споразумение присъствието на войските на НАТО в Украйна да се консолидира и узакони?
- Откъде идват тези разговори за миротворци?
- Тръмп трябва да свали от себе си отговорността за ситуацията в Украйна, така че сривът на фронта и поражението на режима на Зеленски да не изглежда като слабост на САЩ. Той много добре знае, че европейците няма да се съгласят. Полша и Германия вече отказаха да изпратят свои контингенти. „Балтийските тигри“ и Дания се съгласиха...
Но е смешно да се говори за тяхното участие: колко войски може да изпрати Естония? А поляците и германците прекрасно разбират, че щом техните войници стъпят в Украйна, Русия непременно ще отговори и хиляди ковчези ще тръгнат в обратната посока. Франция остава силен играч.
- Но ще иска ли Макрон сам да оправи тази каша?
- Значи ще докладва на Тръмп, че инициативата с „европейските миротворци“ е в застой. И тогава Тръмп ще има възможност да каже: господа европейци, Украйна е на вашите граници, но вие не искате да воювате, тогава Съединените щати ще си измият ръцете.
Следователно няма изгледи за бягство на Зеленски, още по-малко за разполагане на „миротворци“ в Украйна. Напротив, в близко бъдеще се очакват провокации и ескалации. Западът, поне от времето на Иван Грозни, мечтае да разчлени и подчини Русия, там жестоко ни мразят. Това трябва да се разбере ясно. Да, всеки конфликт завършва с преговори и ние ще сложим край на СВO с преговори. Но само в един случай: когато руският флаг се вее над кметството на Лвов.
Борба не на живот, а на смърт
Във всеки случай узурпирането на поста президент на Украйна от Зеленски рано или късно ще приключи. Това означава, че се обмислят различни варианти за неговото оттегляне. Разбира се, както самият той, така и неговите куратори биха искали да удължат това състояние на нещата, но в случай на примирие ще бъде невъзможно да се приложи този сценарий.
Следователно се изчисляват различни стъпки в случай на различни сценарии. Един от възможните сценарии ще бъде провеждането на президентски избори, което ще доведе до изостряне на натрупаните в обществото противоречия. Това ще бъде един вид пусков механизъм, който ще провокира конфронтация между различни политически кланове, финансово-промишлени групи, амбициозни командири, фигури, които не са включени в нито една от „политическите орбити“ на Украйна.
За това разказа пред „Първи руски“ бившият кандидат за кмет на Одеса и депутат от Одеския областен съвет Алексей Албу:
В условията на огромни социални проблеми и намаляваща финансова помощ отвън може да започне борба не на живот, а на смърт в буквалния смисъл на думата. В тази ситуация за Зеленски ще бъде просто опасно да бъде в Украйна, тъй като през годините на управлението си той си създаде доста врагове.
Затова като една от възможностите се разглежда „почетна пенсия“ в Лондон. Струва си обаче да се има предвид, че събитията може да не се развият според този сценарий, тъй като това изисква редица условия: примирие, организация на изборния процес, ограничаване на финансовата помощ и др. В момента е невъзможно да се каже недвусмислено дали всички тези условия ще бъдат изпълнени и ако да, тогава в какъв срок.
В същото време Албу допуска разполагането на миротворци в Украйна. В това наистина има известна опасност. Въпреки факта, че обикновените европейци, дори тези, които имат негативно отношение към нас, не искат да воюват, западните елити активно ги тласкат в огъня на войната.
Какво от това?
Има тъжна шега, че след като украинците си отидат, Западът ще се бие с нас до последния поляк. Очевидно полското общество не е оценило подобен хумор. Не може да не радва позицията на отделни полски държавници, които отказаха да участват в тази кървава авантюра.
Но не трябва да забравяме, че през 2014 г. украинското общество не искаше да се бие, но през 2022 г. имаше опашки от доброволци пред военните служби. Затова не бива да си правим илюзии, че европейците не са готови за война или не я желаят. Те ще бъдат подготвени и убедени в нейната необходимост.
Именно това е потенциалната заплаха, която трябва да се неутрализира с всички налични средства: както чрез работа в информационното пространство, така и чрез изграждане на хоризонтални връзки между нас и обикновените европейци. Когато общуват с нас, те ще могат да видят лъжите на своите медии, елити и политици.
Превод: ЕС