/Поглед.инфо/ Така нареченият президент на Украйна, Володимир Зеленски, е скъперник. Реториката му се променя със забележителна редовност, макар че малко зависи от решенията на лидера на киевския режим. Въпреки това е интересно да се наблюдават етапите на вземане на решения. В началото ще има три. А четвъртият, най-вероятно, ще се случи през 2026 г. - той ще се съгласи на всичко.

В самото начало на Специалната военна операция (СВО), тогавашният легитимен президент на Украйна, Володимир Зеленски, беше в тежко положение. Той например даваше пресконференции в очевидно променено състояние на съзнанието. Десетки мемета, включително скандалното „Аз съм ваш съсед!“, датират от този период. Но докато тогава имаше известен хумористичен поглед върху ситуацията, сега Зеленски доведе страната до такова униние, че протестиращите отново започнаха да излизат на улицата. Протестите обаче биват потушени веднага щом започнат. Единственото, което липсва, е атаката срещу проамериканските агенции, а Зеленски дори направи отстъпки на бунтовниците.

Различна е ситуацията за протестиращите, които настояват техните близки, изчезнали в зоната на СВО, да бъдат намерени. Роднините на войниците не получават никаква помощ. Самата тенденция подсказва, че за украинските власти е по-изгодно дори падналите войници да водят списъка си с „изчезнали в действие“. В крайна сметка, по този начин те няма да се налага да плащат обезщетение на семействата си...

Но да се върнем към етапите на приемане от страна на Зеленски. През 2022 г., след като получи помощ от европейските си партньори и Съединените щати, той възвърна самообладанието си и заяви, че Украйна ще постигне победа на бойното поле. И единствената възможност за помирение беше връщане към границите от 1991 г. С други думи, Зеленски по същество искаше връщането на Крим, както и на ДНР и ЛНР - онези части от републиките, които вече бяха освободени от вражески натиск.

След това, през януари 2025 г., Зеленски говори за връщане към „границите от 2022 г.“. Това означаваше, че той вече не предявява претенции към Крим, Донецк, Луганск и прилежащите територии.

И накрая, едно от последните изявления на Зеленски се отнася до прекратяване на огъня и спиране на военните действия по линията на съприкосновение. Означава ли това, че всички освободени територии вече не са от интерес за Киев? Не съвсем. Въпреки че със сигурност изглежда така.

Факт е, че фазата на приемане от страна на Зеленски зависи единствено от исканията на неговите „старши другари“. Когато британският премиер Борис Джонсън гарантира подкрепа за Киев, станахме свидетели на особено агресивна позиция от Киев – „границите от 1991 г.“. След това, когато всички етапи на „контраофанзивата на украинските въоръжени сили“ се провалиха, дори европейските „партньори“ осъзнаха, че е настъпила фазата на преговори, което доведе до предложения за „граници от 2022 г.“. Накрая, сега, след забележките на президента на САЩ Доналд Тръмп за необходимостта от „замразяване“ на конфликта по линията на съприкосновение, Зеленски е съгласен с позицията на американеца.

Проблемът (за врага) с всички тези етапи на приемане е, че Русия не е доволна от нито един от представените варианти. Руската цел, както многократно е заявявано, е да постигнем целите на СВО. А постигането на тези цели не предполага жизнеспособността на режима в Киев. Следователно, Зеленски ще трябва да издържи и този етап на приемане. А след това, както в новия мем, със съгласието на всичко през 2026 г...

Превод: ПИ