/Поглед.инфо/ Тя вече може да се разпорежда със суми, сравними с декларирания бюджет на правителството на САЩ

Днес много събития в света и в отделните страни са трудни, почти невъзможни за обяснение, без да се осъзнае фактът, че някой контролира тези събития зад кулисите. Тези „някой“ се наричат „светът зад кулисите“, „световният елит“, „тайното световно правителство“, „комитетът на 300-те“ и т.н. Напоследък този невидим контролен център се нарича още дълбока държава. Струва ми се, че това име е по-точно, защото съдържа намек, че контролният център не е някъде отгоре, а отдолу, в „подземния свят“. Вече съм писал неведнъж за дълбоката държава и средствата, с които се осъществява нейната дейност.

Наблюдателни експерти стигат до извода, че дълбоката държава има собствен бюджет. И основният източник на средства за този таен бюджет са средствата, които Конгресът на САЩ отделя за военни разходи. Значителна част от военния бюджет на САЩ отива в хазната на дълбоката държава. Това се случва в резултат на завишени цени на продуктите, закупени от Пентагона.

По мнението на експерти, тайният бюджет на дълбоката държава вече е натрупал средства, сравними с размера на официалния държавен бюджет на САЩ. Вторият по важност източник на бюджета на дълбоката държава са приходите от наркобизнеса.

Той е защитен от Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ), други американски разузнавателни служби, както и разузнавателните служби на други западни държави. На първо място тези, включени в групата „Петте очи“ (разузнавателен съюз, който освен САЩ включва Великобритания, Австралия, Канада и Нова Зеландия).

Едно време много се изговори и изписа за тесните връзки между западните разузнавателни служби и наркобизнеса. Разбира се, най-фундаменталната работа по тази тема е книгата на бившия офицер от британското разузнаване Джон Коулман „Комитетът на 300. Тайните на световното правителство“. Първото издание на тази книга е през 1992 г. Той беше уточнен и допълнен от автора, появиха се нови редакции. Последната май е от 2006г. Последната ни версия беше публикувана на руски преди 14 години (Джон Коулман. Йерархията на заговорниците. Комитетът на 300-те. - М.: “Древни и модерни”, 2011).

Вероятно половината от книгата е посветена на такава тема като наркобизнеса, връзките му със западните разузнавателни служби, ролята му във финансирането на проекти и операции на „Комитета на 300-те“ (всъщност всички са една и съща дълбока държава).

Джон Коулман обаче дава картина не само на днешното време (XX – началото на XXI век). Книгата съдържа много сериозен исторически екскурз. От това следва, че англосаксонският капитализъм (който даде тласък на развитието на целия капитализъм в света) е бил подхранван от опиум, който се търгувал от Източноиндийската компания, създадена през 1600 г. (по-късно Британската източноиндийска компания).

Глава 24, озаглавена „Неограничената търговия с наркотици“, започва: „Плутокрацията, която контролира британските банки, държеше юздите на парите в свои ръце и тогава, както и сега, организира най-силното прикритие за своя мръсен бизнес. Никой никога не можеше да ги хване за мръсните им ръце. Те винаги са имали и все още имат хора, които поемат вината, когато нещата се объркат. И тогава, и сега връзките с търговията с наркотици се криеха. Никой никога не е успял да хвърли и най-малката сянка върху „благородните“ фамилии на Великобритания, чиито членове са в Комитета на 300-те“.

Водещата нишка в книгата е идеята, че трафикът на наркотици и наркобизнесът като цяло е най-тайната сфера на икономиката. Секретността в тази сфера е същата като в дейността на държавните разузнавателни служби. В продължение на десетилетия и дори векове определени държави, а след Втората световна война и някои международни организации се опитваха да се борят с това зло. Създадени са специални отдели за борба с трафика на наркотици.

Така в Съединените щати Администрацията за борба с наркотиците (DEA) е създадена в рамките на Министерството на правосъдието през 1973 г. В Руската федерация от 2003 г. до 2016 г. имаше агенция, наречена „Федерална служба на Руската федерация за контрол на наркотиците“. Преди 9 години тя беше премахната и функциите й бяха прехвърлени на руското Министерство на вътрешните работи. ООН има отдел, наречен Служба на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC).

Войната на държави и международни организации срещу наркобизнеса се води, меко казано, с променлив успех. Но поне съответните ведомства и организации редовно отчитаха работата си. Разбира се, докладите често бяха пожелателни; резултатът все още беше в полза на наркобизнеса (и дълбоката държава зад него). Лично аз започнах да следя тази игра преди около двадесет години. Тогава беше възможно да се получи някаква представа за състоянието на световния наркобизнес.

В края на 2000-те години сделките с наркотици, според експерти, донесоха от 300 до 2000% печалби. По оценки на ООН и МВФ годишният размер на печалбите от трафика на наркотици в света е около 600 милиарда долара, или 7-8% от световната търговия. Тоест в стойностно изражение той беше сравним със световната търговия с енергия. Някои експерти оцениха оборота на парите от наркотици в света на 800 милиарда – 1 трилион долара. Източникът на 70% от парите в ръцете на престъпните групировки е наркобизнесът (Ахмет Хатаев. Световният наркобизнес // Международен живот, 2009, № 1).

И ето още няколко оценки на ООН (UNODC): размерът на брутния доход от наркобизнеса в САЩ през 2000 г. възлиза на 0,7% от БВП на страната. Но ето оценки на този показател за някои други страни (%): Холандия - 0,4 (2003); Германия – 0,4 (2007); Великобритания - 0,5 (2003/04); Австралия – 0,3 (2003 г.) („Оценка на незаконните финансови потоци, произтичащи от трафика на наркотици и други транснационални организирани престъпления“. Службата на ООН по наркотиците и престъпността. Виена, октомври 2011 г., стр. 30).

През 2000-те години трафикът на наркотици в света представлява приблизително половината от общите приходи от всички видове транснационална организирана престъпност (TНОП); останалото е бизнес с фалшиви продукти, трафик на хора и човешки органи, оръжия, животни и растения от „червената книга“ и др.

Като цяло размерът на приходите от бизнеса с наркотици през първото десетилетие на този век е оценен от независимата аналитична група Global Financial Integrity (GFI) на 0,75% от световния БВП (Global Financial Integrity. Транснационална престъпност в развиващия се свят, февруари 2011). Последната оценка на GFI : приходите от транснационален трафик на наркотици през 2014 г. доближиха 1 процент от световния БВП.

Ясно е, че всички оценки са били приблизителни, аргументираха се експерти и изясниха цифрите. Съответните отдели и организации съобщиха, че засилват наблюдението и увеличават разкриваемостта на престъпления, свързани с наркотици, като също така подкрепят докладите си с числа.

Но ето какво е изненадващо: преди около десет години броят на докладите, отчетите и прегледите по темата за трафика на наркотици, публикувани от съответните отдели и организации, започна бързо да намалява. След това броят на публикациите на експерти по тази тема започна да намалява (какво да пиша, ако източниците на информация изчезнат?).

Преди интернет беше пълен с материали за наркобизнеса, днес има много малко от тях и дори те са предимно остарели или се основават на остарели цифри. Може би дискусиите са спрели, защото темата е изчезнала? Може би световната наркомафия е победена?

Съмнявам се. Косвени доказателства сочат, че наркопандемията не отслабва, а напредва. Ето например официалната статистика за броя на смъртните случаи от свръхдоза наркотици в САЩ. През 1968 г. в Америка са регистрирани само около 5 хиляди такива инцидента. През 1980 г. тази цифра е рекордно ниска за целия период на проследяване - 2,5 хиляди души.

След това започва постепенно и стабилно нарастване на броя на смъртните случаи от наркотици. През 2000 г. техният брой достига 17,4 хиляди. В средата на миналото десетилетие цифрата надхвърли петдесет хиляди. През 2015 г. - 52,4 хил. През 2020 г. - вече 91,8 хил.

През 2022 г. броят на предполагаемите случаи достигна своя пик - почти 108 хиляди. Повече от два пъти увеличение на броя на жертвите на наркомания в САЩ за периода 2015-2022 г. Логично е да се предположи, че през този период потреблението на наркотици в Америка нараства. Следователно продажбите на отровата нямаше как да не растат, дори и физически (не говоря за стойностите на продажбите; цените на дрогата, според различни източници, също са нараснали).

Дадох само един пример. Има много други косвени признаци за нарастваща наркомания както в Съединените щати, така и в други страни по света. Така наркомафията не е изчезнала никъде. Тя просто стана още по-невидима. Тя е работила и продължава да работи за дълбоката държава.

Очевидно дейността на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) става все по-формална. Всичко се свежда до цветни брошури с информация за проведени срещи на върха, кръгли маси и семинари. Как да не предположим, че пипалата на дълбоката държава вече са стигнали до ООН и че последната е започнала да си затваря очите за трансграничната наркопрестъпност?

Мнозина очакваха през този век международна организация като FATF (The Financial Action Task Force on Money Laundering - FATF) да се включи в борбата срещу глобалната наркомафия. Въпреки че FATF е създадена още през 1989 г. за борба с прането на пари, тя започва своята активна дейност едва през 2001 г. След събитията от 11 септември 2001 г. на FATF беше възложена и задачата да се бори с финансирането на тероризма.

Като се има предвид, че половината от цялата трансгранична престъпна дейност идва от трафик на наркотици, FATF трябваше да превърне борбата с този вид престъпна дейност в основен приоритет. Но, уви, FATF участва много вяло в борбата срещу международната наркомафия.

А през последните години, съдейки по годишните доклади на FATF, темата за парите от наркотици е в периферията на вниманието на тази организация. Уебсайтът на FATF има тематични страници като „Престъпления срещу околната среда“, „Транзакции с виртуални активи (крипто-активи)“, „Корупция“ и т.н. Но няма тематична страница, посветена на наркобизнеса.

Сред експертите цари песимизъм. Ако някой все пак продължава да пише и говори по темата за наркотиците, то всичко се свежда до извода: войната срещу наркобизнеса и наркомафията е загубена. Някои експерти излизат с предложения за подобряване на използваните по-рано методи за борба с наркобизнеса (предимно чрез засилване на мерките за предотвратяване на корупцията на длъжностните лица и въвеждане на смъртно наказание за участие в наркобизнеса и за „защитата“ за него).

Други смятат, че са нужни нестандартни решения като декриминализация на наркобизнеса и дори пълна легализация на наркотиците. Ето например статия със заглавие „The War on Drugs is Lost. What is Next? („Войната с наркотиците е загубена. Какво следва?“).

Нейният автор, Стен де Шривер, пише: „Милиарди долари бяха похарчени за „войната срещу наркотиците“, откакто президентът на САЩ Никсън я стартира през 70-те години на миналия век, когато обяви наркотиците за „народен враг номер едно“. Основната цел на тази кампания беше да обезсърчи и намали незаконната търговия с наркотици.

За постигането на тази огромна цел националните и международните усилия, включително на полицията и армията, бяха значително разширени и зашеметяващ брой хора бяха хвърлени в затвора. Нито една от целите обаче не беше постигната“.

И авторът предлага да се легализират наркотиците. Логиката му е нещо подобно на: „забраненият плод е сладък“. И ако „плодът“ престане да бъде „забранен“, тогава той ще престане да бъде много „сладък“ и „привлекателен“. Той се позовава на опита от легализирането на наркотици в Швейцария, където, според него, тази отвара е получила статут на „лекарства“.

Тук можем да добавим и примери за легализирането на определени наркотици в Холандия, Великобритания, Австралия, Канада, Австрия и редица други страни (там „културното потребление“ на „меки“ наркотици вече е станало норма). Да, частичната легализация на наркотиците вече започна и ще продължи. Но за пълната и дума не може да има.

Повечето "твърди" наркотици, най-скъпите и най-доходоносните, ще останат забранени. И не поради причината, че властите на западните страни се страхуват за здравето и живота на своите граждани. Не, незаконният статут на много видове дрога им позволява да поддържат много високи цени и следователно да гарантират дива доходност.

И най-важното: присъствието на наркобизнеса в „сивата” и дори „черната” зона е необходимо, за да поддържа необходимостта от тайните връзки с дълбоката държава и да осигурява непрекъсната финансова подкрепа за последната.

Превод: ЕС