/Поглед.инфо/ Външния дълг на САЩ отново се движи от средата на миналата седмица към нов рекорд от 20,7 трилиони долара. Но без точка, на която да се отнесем, какво означава това?

Обичайно се използват мерките на общия или федерален дълг, разделенr на БВП (Брутен вътрешен продукт или общата стойност на произведените стоки и изпълнените услуги в САЩ ежегодно). Това, обаче е доста неясно за повечето хора. (Графика 1)

Затова и реших да направя нещата по-прости. Графика две показва федералния дълг (червената линия), срещу равнището на постоянно работещите (Синята линия) от 1970 г. насам. Ясно е, че дългът е скочил от 2000 г. и особено след 2008 г. спрямо намаляващата заетост. Броят на постоянно трудещите се е икономически важен, защото тези работни места предлагат начин човек да купи дом и да натрупа спестявания в икономиката, водена от консумацията. Временната работа обикновено предлага само възможност за оцеляване.

Но, ако погледнем в промяната в този период, подчертани в горната графика, ние ще получим ясна картина. Новите „пълни работи“ се увеличават все по-бавно, докато федералният дълг скача в отсъствието на растеж на тези напълно заети служители.

И ако погледнем прибавения дълг за всяка работна позиция (долната графика)… счупена стрела! Това са 1,92 млн. долара нов федерален дълг за всеки нов работещ на пълен работен ден от 2008 г. Сравнете това с 30-те хиляди на нов работещ на пълен работен ден служител през 70-те и 80-те години… или със 140-те хиляди от 80-те и 90-те и с 460-те хиляди от 2000 до 2008 г. Въпреки значително по-голямото общо население и след десет години „възстановяване“ от 2008 г. насам положението е такова. Вероятно сме близо до върха на този икономически цикъл. Това ще продължи и в следващото десетилетия и икономически цикъл… вероятно с катастрофални последствия.

Червената линия в долната графика показва федералния дълг, разделен от всички, работещи на пълен работен ден в Америка. Зелената линия показва доходите на лицата след данъците и осигуровките, разделен на работещите на пълен работен ден. Федералният дълг в момента расте с двойно по-голяма скорост в сравнение с доходите.

Ако сте служител на пълен работен ден, както други 127 милиона американци, всеки от вас дължи 163 хил. долара (отвъд и допълнително към данъците, които вече плащате), за да вържете сметките на Америка. Може да умножите този дълг по четири и пет, ако отчетете и значително неизплащаните задължения на САЩ. И за да преценявате способността си да направите това, вземамe дохода (това, което остава след данъчно облагане от всички източници на личен доход) и разделяте по същите 127 милиона служители на пълен работен ден ... средно всеки от вас взема $ 115 000 долара независимо от факта, че средният доход на домакинството в Америка е около 60 хил. долара ... да, хората с най-големите приходи изкривяват показателя)?!?

Следващата графика показва колко месеца от личен доход ще са необходими за работниците да изплатят дълга си. Ако САЩ имат намерение да уредят задълженията си, ще отнеме 18 месеца събиране на всичките доходи (всеки цент след вече събираните данъци) от служителите на пълен работен ден! Може да увеличите този период до 70-90 месеца, за да включите и нефинансирани задължения. Но разбира се, това е невъзможно, както и всяка надежда да си изплатим дълга или дори и да се надяваме някой ден да сме наистина способни да го обслужваме.

Любопитни ли сте как нещата излязоха от контрол? Много от факторите започват с повече от трите десетилетия намаляване на лихвите на Федералния резерв от 1981 г. насам, което прави дълга значително по лесен и което окуражава Конгреса (както и корпорациите и физическите лица) да харчат още повече при липсата на воля това да се облага с данъци (и минус болките от високите лихви… кой не би желал и кой не би взел безплатни пари).

Но по-широко поставено, ръстът на населението на САЩ се забавя от 1790 г. насам и дългът спрямо БВП расте (долната графика). Първоначално комбинацията от сравнително ниско население, висока имиграция и висока раждаемост означава годишен ръст на населението от 3% и сравнително нисък дълг спрямо БВП. С времето населението расте, имиграцията се забавя и раждаемостта се срива. Ръстът на населението на САЩ спира. От 1950 г. насам общият годишен ръст на населението (черната линия от графиката долу) се е забавил с почти 75% (от 2% до 0,6%), но, което е по-важно годишният ръст на населението сред хората под 65 години е спрял (жълтата линия в долната графика) и „изходът“ от това е още повече дълг. Огромните „орязвания“ на лихвените проценти, за да се подбуди дълготворството са заменени за забавяне на естествения прираст.

Що се отнася до това, което вдигна оценките на активите ... това не бяха нито доходът, нито спестявания. Графиката по-долу показва нетната стойност на домакинствата като процент от разполагаемия доход (комбинирани акции, облигации, недвижими имоти, които се отглеждат доста преди приходите, за да подкрепят тези оценки). Също така, процентът на спестяванията се връща на историческите дъно, което означава, че американците консумират твърде много и заделят почти нищо за инвестиране или спестяване.

Така че това не се дължи на растежа на населението или растежа на работните места, или ръста на доходите и спестяванията, които доведоха до икономическия отскок или рекордните стойности на активите ... а на лостовия ефект. По-евтин и по-голям дълг. И тази форма на богатство изчезва с мигване на око, когато се случва неизбежното премахване на лостовия ефект. Така че, комбинацията от "финансиализацията", дефицита и монетизация съчетаваше доходите и спестяванията на работещите и едновременно с това надуваше възвръщаемостта (и богатството) на притежателите на активи.

Сега правителството на САЩ (както и тези преди него) планират големи дефицити, благодарение на намаляването на данъците, комбинирани с бързото увеличаване на недискреционните и дискреционните разходи, последните за инфраструктурата и за армията. Разбира се, Америка може технически да избегна банкрута, както и да продължи да печата необходимите долари, за да си плати сметките. Но това ще доведе до все по-свиващо се малцинство, което ще прибира печалби и и до все по-увеличаващо се мнозинство, което ще плати цената за тази политика на увеличаващ се дълг.

Малцинството, притежаващо активи, което притежава повечето акции, фондове и недвижимо имущество ще бъде наградено от настоящето дълготворство. Тези, което се смятат за работническа класа ще продължат да наблюдават как наемите им растат, как осигуровките им растат, как децата им ще трупат дълг, опитвайки се да следват и как приходите им няма да са достатъчни дори и да си платят сметките, да не говорим за получаване на все по-надуващи се активи. Тъжно е, но мнозинството ще продължи да изостава все повече, освен ако не се случи рязка промяна.

Дали Федералното правителство, Федералния резерв и избраните благодетели на Уолстрийт (между другото) са толкова некомпетентни или (по-вероятно) престъпници виновни за злоупотреба с властови позиции и правомощия и са малцинство облажващо се за сметка на огромното мнозинство въпрос, който се нуждае от задаване. Ако отговорът е последният, трябва да се предприемат съдебни мерки. Най-малкото е необходима цялостна реконструкция, за да се сложи край на тези централно проектирани цикли на ръст и срив, които причиняват все по-големи щети. Всичко това се предлага в опит да се признае икономическата реалност, да приемем острото и болезнено краткосрочно балансиране и да се съсредоточим върху устойчиво дългосрочно общо благо.

За тези, които смятат, че това е депресиращо, всичко е относително, Америка е в по-добро положение, в сравнение бъркотията, пред която е изправен Китай. Америка все още има избор; а именно да приеме, че е в несъстоятелност (задължения извън нейните способности да ги изплати), да ограничи дефицита и печатницата на долари, да преструктурира икономиката и да реорганизира за дългосрочни реформи ... колкото и тежки и болезнени да са те…

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели