/Поглед.инфо/ Шикха Далмия залепи етикета на Тръмп - „изолационист“:
„Следователно, радикалната изолационистка идеология на Тръмп, гледайки на света не като на място, пълно с възможности, които очакват да бъдат използвани, но като гигантски обир. Неговата клетва, че ще „направи Америка велика отново“, като отхвърли американските презокеански ангажименти, понижи търговията и изхвърли трудовите имигранти, са прекрасни идеи за много консерватори.“
Няма по-подвеждаща дума в дебатите относно американската външна политика от „изолационист“. Почти никога тя не се отнася към личност, за която се говори, че е такъв и винаги има по-добър термин, който може да се използва в случая, за да се опише даденият човек. В случая с Тръмп това, което Далмия нарича „радикална изолационистка идеология“, е просто вариант на раздразнителния американски национализъм. Колин Дуек вижда Тръмп по този начин, а аз съм съгласен с него:
„Неговите критици го наричат изолационист, но това не е така. Същинските изолационисти от ляво и дясно, колкото и да бъркат, са по-високомерни, по-принципни и по-първобитни от господин Доналд. Реалната ниша на Тръмп, обработена по негово усмотрение, е простият американски национализъм.“
Единственото ми несъгласие с това е, че Дуек нарича дадени хора „същински изолационисти“, сякаш такива хора съществуват днес, което просто не е вярно. Ако предположим, че Дуек нарича неинтервенционалистите „изолационисти“, тогава твърдението му има логика.
Опасно е да идентифицираме Тръмп с някоя конкретна традиция, защото той често си измисля разни неща и не може да бъде категоризиран спрямо минала позиция, но досега можем да го определим като кандидата с най-ясна и отчетлива националистическа позиция. Ако той беше „изолационист“, той не би искал да „побеждава“ други нации, но би искал да раздалечи САЩ колкото се може повече от тях.
Национализмаътна Тръмп, от една страна, го кара да избягва по-дълбоко въвличане в Сирия, защото конфликтът е слабо свързан със САЩ, но от друга, го кара да прави смехотворни твърдения, как ще завземе ресурсите на други страни и развали дипломатически споразумения с други страни. Ако може да поставим някаква категория или етикет на външната му политика, тя е агресивна и едностранна, когато Тръмп смята, че САЩ има полза, но в противен случай регионалните страни трябва да се справят с регионалните си проблеми. Една причина, поради която той не е „изолационист“ или нещо подобно, е, че той твърди, че иска да „направи Америка велика отново“, а част от това предполагаемо величие е изграждането на армията и „печеленото“ на съперничества с други страни. Той е противник на субсидирането на „своеволни“ богати съюзници, но доколкото знам, той не желае да отстъпва от договорени споразумения с европейски и азиатски съюзници, освен това, той рамкира своята съпротива срещу ядрената сделка, що се отнася до подкрепата към Израел.
Превод: Е. Рушев