/Поглед.инфо/ Доскоро системата на училищното образование в САЩ се смяташе едва ли не за еталон, с който трябва да се сравнява целият останал свят. Сега учениците мръзнат в часовете, училищата стоят затворени, а учителите излизат на многохилядни протестни акции, каквито страната не е помнила от времената на икономическата криза през 30-те години. Какво се случи с Америка?

Заплатите и социалните пакети на учителите в САЩ традиционно предизвикват завистта на колегите им по целия свят. Има и защо: включени са медицинско осигуряване и щедри пенсионни условия, а и средната заплата е между 3300 и 6500 долара месечно. Въпреки това страната изведнъж бе залята от вълна стачки, демонстрации и митинги на учители. Мащабът на протестите напомня на легендарните стачки от времената на Великата депресия.

Всичко започна през март. В течение на девет дни учителите в Западна Вирджиния не ходеха на работа, а общо в щата те са 35 хиляди. В щата не е имало нищо с подобни мащаби от 1990 г. Интересно е, че профсъюзът на преподавателите се отдръпна и не  участва в подготовката на стачката. Учителите сами си сътрудничат, създавайки инициативни групи в социалните врежи, сами си рисуват плакатите и сами излизат на улицата. Училищата стоят затворени, но педагозите организират разнасянето на храната от училищните столови по домовете на учениците и организират грижата за най-малките от тях, за да може родителите спокойно да отидат на работа.

Ръководството на щата се опита да противопостави семействата и учителите, настоявайки, че преподавателите са устроили „незаконна“ стачка и не дават да децата да учат. Не се получи нищо: митингите и демонстрациите на учителите бяха подкрепени и от учащите се, и от техните родители. Всички разбират, че педагозите се борят не само за своите социални придобивки, но и за правата на всички трудещи се (колкото и патосно да звучи това).

Работата е там, че заради реформите на Барак Обама, осигуряващи медицински услуги за безработните и бедните, застрахователните компании понесоха загуби и решиха да ги компенсират за сметка на работещите американци. От 2008 до 2016 г. средната цена на семейната медицинска застраховка, осигурена от работодателите се увеличили почти с 50% - от 12 680 на 18 142 долара, а средните ежемесечни вноски по нея от 280 на 440 долара.

При това началото на лечението трябва да бъде платено от джоба на застрахования. Ако през 2006 г. медицинската осигуровка влиза в действие, след като гражданинът е изхарчил около 300 свои долара, то през 2016 г. сумата съставя 1505 долара.

Паралелно растат и отчисленията в пенсионния фонд, които служителят трябва да изплаща. При това заплатите в бюджетната сфера на практика са замразени и техните разходи не се компенсират.

С този проблем се сблъскаха всички държавни служители в САЩ. Именно към него внимание привлякоха и учителите в Западна Вирджиния, искащи повишаване на заплатите, което да компенсира ръста на осигуровките. Не е изненадващо, че към техните многохилядни протестни маршове се присъединиха и тези, които нямат никакво отношение към системата за образование.

Деветдневното противостоене с властите приключи с победа за стачниците. Губернаторът на Западна Вирджиния Джим Джъстис подписа закон за петпроцентово увеличение за всички служители на щата, които получават заплатите си от бюджета. Пет хиляди протестиращи влязоха в местния Капитолий и бурно отпразнуваха своята победа.

Тази история вдъхнови учителите по цяла Америка. Още в края на март в Кентъки избухна стачка. Преподавателите затвориха училищата, излязоха на улиците, а Капитолият на щата се оказа обкръжен от многохилядна тълпа, искаща не само повишение на заплатите, но и отмяна на готвените промени в пенсионните планове.

В началото на април вълната протести достигна до Оклахома, където училищата бяха затворени в повече от 50 окръга. В този щат преподавателите получават най-ниската заплата в САЩ, но те  искат не само ръст на доходите си, но и увеличаване на разходите за образование по принцип.

Сега наред е Аризона, базата на сенатора Джон Маккейн. В плановете на местните учители присъства многодневна стачка. Но трябва да се отчете, че властите на щатите често завеждат дела срещу стачниците, доказвайки, че те нямат право да искат повишаване на заплатите по подобен начин. Ако съдът заеме страната на властите, стачкуващите рискуват уволнение. Затова и преподавателите предпочитат да наричат своите многохилядни протестни акции „маршове“ или „разходки“. Но същността им не се сменя – училищата стоят затворени, а хиляди учители ще започнат митинги по площадите на столиците на щатите.

Американските учители имат много проблеми, сред които специфични единствено за тях. Например тормозът от страна на учениците. Откритите разговори по тази тема са табу в страната. Дори култовият режисьор Тони Кей в своя  филм „Отчуждение“ пристъпва към проблема крайно деликатно.

Но при закрити изследвания преподавателите се оплакват, че учениците ги оскърбяват, унижават, понякога ги заплашват с оръжие, крадат чанти, режат гуми на автомобили, а често просто удрят. Оплакването към администрацията е безсмислено, нежелаейки конфликти, там застават на страната на ученика, а учителят е обвиняван в непрофесионализъм и се стараят да го уволнят.

Със себе си проблеми носи и „капитализмът на катастрофите“ – това име бе дадено от философа и политолог Наоми Клайн на американския вариант на „шоковата терапия“. Същността му е, че частният капитал използва всяка трагедия, за да приватизира всичко, което е останало разрушено. „Златен стандарт“ на тази политика стана приватизацията на образованието в щата Луизиана след урагана „Катрина“ през 2005 г.

Либералните реформатори решиха да не възстановяват разрушените от урагана държавни училища в щата. На практика те бяха заменени с частни, където обучението се плаща от бюджета с едновременно привличане на средства от родителите. Паралелно са уволнени около 7000 преподаватели, повечето от тях афроамериканци и на възраст. Те не успяха да намерят нова работа по специалността в своя щат: ръководството на частните училища предпочита бели и млади учители.

Едновременно с това прекрати съществуването си и някога влиятелният профсъюз на учителите в щата. Така „Катрина“ разруши не само Ню Орлиънс, но и хиляди кариери. Характерно е, че „шоковата терапия“ не повлия на качеството на училищното образование – на равнище успех учениците в щата Луизиана остават едни от най-слабите в страната.

Но основната трудност, с която се сблъскват американските педагози, е добре позната на колегите им от Русия и в много други страни. Това е хроничното недостатъчно финансиране.

Великата рецесия (така в САЩ наричат кризата  от 2008 г.) застави местните администрации рязко да съкратят бюджета за образованието. Но и сега, след възстановяването на икономиката, конгресите на щатите продължават да „режат до кост“.  Стачкуващите учители се оплакаха пред журналистите от вестник The Guardian, че им забраняват дори да включват светлината в коридорите, за да икономисват електричество. А през зимата отоплението трябва да се държи на равнище 13 градуса, затова и учениците учат в якета.

Уникалността на настоящите стачки се крие в масовата им подкрепа от страна на учащите, родителите и съседите. В относително процъфтяващите 90 години на ХХ век, представителите на средната класа приемаха протестите на учителите с раздразнение. Струваше им се, че тези на заплата от бюджета просто изнудват властите, хранейки се с парите на данъкоплатците, а ръководството на щатите умело се възползваше от това разделение.

Днес няма как да се забие клин между протестиращите и населението. Стремително обедняващата бивша средна класа разбира, че масовите стачки са последната надежда да се върне миналият разцвет.

Превод: Поглед.инфо