/Поглед.инфо/ През последния месец стратегията за сдържане на Китай като част от стратегията за национална сигурност на САЩ излиза от рамките на търговско-икономическите противоречия с КНР към областта на идеологическите схватки и информационно-психологическото противоборство.

В момента важна съставна на американската стратегия за сдържане не е само формирането на антикитайска търговска коалиция, но и разширението на военното присъствие на САЩ близо до тихоокеанското крайбрежие на КНР (и на РФ), а също опитите да се дестабилизира вътрешната ситуация в Китай. Едновременно с това САЩ се опитват да доведат противоречията в търговията с КНР до антикитайски търговски съюз за сметка на „търговската коалиция” с ЕС и Япония. За съответните планове заяви наскоро ръководителя на Националния икономически съвет на Белия дом Лоурънс Кудлоу.

След провокативните действия на американския ескадрен миноносец в Южнокитайско море на 30 септември командването на ВМС на САЩ подготви предложение за Тихоокеанския флот за провеждане през ноември на крупни военни учения за демонстрация на военна мощ пред Китай. За настроенията в Белия дом дава представа антикитайската реч на вицепрезидента на САЩ Майк Пен, произнесена от него на 4 октомври във Вашингтон в Института „Хъдзън” – един от основните мозъчни тръстове на Америка.

Вицепрезидентът сподели измамените надежди на Вашингтон. „Америка се надяваше, че икономическата либерализация ще подтикне Китай към по-голямо партньорство с нас и към мир”. Спектърът на претенциите на американската администрация към КНР, както е изложен от Пенс, се простира от критиката към методите, с чиято помощ Китай постига икономически ръст, до обвиненията към Пекин, че „нарушава правата на човека” по отношение на представителите на етнорелигиозните малцинства.

Китай се обвинява, че използва „политически, икономически и военни инструменти на пропаганда за прокарване на своето влияние в Щатите” и в „намеса във вътрешната политика” на САЩ. А освен това КНР изтласква американците от Западната част на Тихия океан, „подкопава военното преимущество на Америка по суша, въздух, море и космос” и „ограничава свободния поток на информация” за своите граждани, стоварва „нова вълна преследвания върху китайските християни, будисти и мюсюлмани”.

Майк Пенс заяви, че „в последните години Китай рязко се обърна към контрол и угнетяване на собствения си народ”. При това вицепрезидентът на САЩ не представи най-добрия пример за намеса във вътрешните дела от страна на КНР, а също така назова като причина за търканията с Китай в търговските отношения „властта на КПК” и предложи на китайското ръководство да взима пример от Тайван.

Ново стана обвинението на Китай в стремеж да „повлияе върху американското обществено мнение на изборите през 2018 г. и предстоящите президентски избори през 2020 г.”, което почти дословно повтаря аналогичните обвинения по адрес на Русия.

За първи път от дълго време САЩ се върнаха към пропагандистките спекулации по повод Синдзян и Тибет. Материалите по тези теми се събират от двупартийна комисия на Конгреса на САЩ, следяща състоянието на правата на човека в Китай. Нейният съпредседател Марко Рубио на 10 октомври обнародва законопроект, който осъжда „китайските репресии” в Синдзян и призова правителството на САЩ да разгледа въпроса за въвеждането на санкции срещу китайските длъжностни лица.

Завръщането на Вашингтон към темите със Синдзян и Тибет може да говори за подготовката на терористично-сепаратистки групи за дестабилизирането на положението в тези райони на Китай. В частност може да се използват кадрите сред уйгурските екстремисти, които сега се евакуират от Сирия близо към китайски Синдзян, преди всичко към Афганистан.

Интересен е и новият мотив в американската пропаганда, като обвиненията към Русия и Китай, че са си разделили труда негласно по „подкопаването на демокрацията” по света. Уж „икономическият подем” на Китай и военният „напредък на Русия” „подкопават мощен сигнал към другите лидери, променяйки техните представи за това какво представлява един законен режим”.

Така САЩ откриват нови идеологически фронт, завличайки китайското ръководство в пълномащабна конфронтация. Китай би желал да избегне подобен сценарий ида удържи дискусиите с Вашингтон в рамките на „търговските търкания”. В Пекин всячески се подчертава, че там се отчита негативния опит на СССР в Студената война със САЩ. Редакционната статия на The Global Times от 15 октомври за пореден път е повторена официалната позиция на ръководството на КНР: „Китай няма да се впусне в нова студена война с Америка… Новият модел на студена война няма да се наложи, ако Китай прояви сдържаност”.

Но достатъчно ли е това? Ако САЩ разгърнат идеологическо настъпление, ще успее ли китайската „сдържаност” да предотврати студена война? Докато Пекин действа в рамките на отбраната, отказвайки се първи да вдига залозите в конфронтацията с Вашингтон, но обещавайки, че „ще реагира рационално и мощно на провокациите на САЩ по конкретните въпроси”.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели