/Поглед.инфо/ Опитният израелски разузнавач и ръководител на Моссад от 1989 до 1996 година Шабтай Шавит посочва „опасната грешка“ на политиката на Тръмп в Близкия изток. По-долу ще покажа неговите истински намерения.
Когато става дума за неговата политика по отношение на региона и арабско - израелския конфликт, Тръмп е противоречив комплект от несвързани решения и прищявки.
Всеки разумен човек трябва да разбира, че решението „две държави за два народа“ е застраховка за Израел и единствения път за спасението на страната от самата себе си. Тази парадигма трябва да разбира даже Тръмп. Също това е застраховка за Израел в Близкия изток като силен съюзник на САЩ в условията на разширяване на влиянието на Русия, експанзионизма на Иран и заплахата от ислямския тероризъм.
Решението „една държава“ или друга „импровизация“ ще доведе до потъването на Израел в апартейд, съзнателно подкопаване на демокрацията (анексия и капитулация пред ултраортодоксалния юдаизъм) и неизбежно превръщане на страната в тежест, а не в актив на САЩ. Избирайки този хлъзгав път, конфликтът няма да утихне, обратно, той ще получи заплашителни мащаби.
Откъснато от общия контекст на регулирането на конфликта, признаването на Йерусалим за столица на Израел като наказание или опит на САЩ да постави на масата на преговорите палестинците, представлява нелогично решение. Това се отнася и за замразяването от страна на Тръмп на част от вноските на САЩ в БАПОР. Тези две решения биха могли да бъдат правилни, ако бяха станали част от всеобщ и стратегически мирен план, където успехът подразбира компромиси от двете страни.
В Близкия изток Тръмп може да изпусне благоприятно време за възможността на мобилизира сунитския свят за отслабване на шиитското малцинство и неговия партньор Русия. Ние трябва да изоставим глупавия опит да сложим президента на Палестина Махмуд Абас на масата на преговорите, трябва да се привлече правителството на Израел към преговори на основата на предложението на Саудитска Арабия и Лигата на арабските държави от 2003 година.
***
Говорейки за двете държави, Шавит изказва правилно нещата, които поддържат и палестинците (включително ХАМАС) и международната общественост, но в скобите остава главното. Вече дълги години в Израел се намира дясно-екстремистката партия Ликуд, корените на която и идеологията й се крият в еврейската терористична организация Иргун. Политиката на Ликуд и израелския премиер-министър Нетаняху изключва създаването на държава Палестина, максимумът, с който те са съгласни е някаква неясна автономия в състава на голям Израел.
(рус.ез.)
Очевидно, что ликудовский режим очень быстрыми темпами идёт к полной аннексии Западного берега реки Иордан. Пожалуй самый вопиющий случай последних нескольких недель это принятие Центром Ликуда (1,5 тыс. членов партии) резолюции о введении "израильского суверенитета" в Иудее, Самарии и Иорданской долине - по соглашениям в Осло так называемая Зона С.
"Это решение представляет собой грубую агрессию в отношении палестинского народа их земли и святых мест. Израиль не мог принять такое решение без полной поддержки США", - Махмуд Аббас.
Зона С находится под полным оккупационным контролем Израиля, она составляет 60% Западного берега и 20% Хеврона (восток), здесь живут 300 тыс. палестинцев и около 400 тыс. оккупантов, демографический состав меняется - палестинцы выдавливаются, а евреи заманиваются. На Зону С приходится 66% палестинских пастбищ, граница с Иорданией, долина реки Иордан и ресурсы. Без этой области говорить о жизнеспособном государстве Палестина не приходится. Несомненно, Шавит всё понимает и пытается прыгнуть через голову, обращаясь не к ликудовцам и их руководству, а к американскому начальнику, где Трамп представляет лишь символическую фигуру. Но всё тщетно - почти всё окружение Трампа (по данному вопросу) это либо отмороженные сионисты или евангельские христиане вроде Пенса.
Шавит говорит об опасности установления режима апартеида после аннексии Палестины, но это лукавство. В Израиле апартеид был установлен со дня его основания, а сам Давид Бен-Гурион рассматривал палестинских арабов как "ослов".
Бывший глава Моссада предлагает исходить из Арабской мирной инициативы, где Израиль должен значительно уступить и вернуться к границам до сионистской агрессии 1967 г., возвратив при этом сирийские и ливанские территории. Но и это невозможно пока у власти находятся ликудовцы. Может быть есть надежда на внутриполитические перемены? Опять нет. Израильтяне заметно поправели, а доля религиозных фанатиков неизменно растёт.
Так чего же нам тут втирает этот Шавит? Я полагаю, что он видит большую угрозу в Иране и России, а юдофильская администрация Трампа, вместо того чтобы решать вопросы израильской геополитики, основной акцент делает на одностороннем решении "палестинской проблемы". Шавит хочет объединить суннитов против Ирана и России, а в качестве морковки подкинуть им Палестину в границах до 1967 г.