/Поглед.инфо/ Президентът Доналд Тръмп дълбоко засегна европейците с допускането на възможността, че НАТО е остаряла и че Европейският съюз не успява. Тези въпроси се повдигат не за първи път.

Много американци са поставяли въпроси за ангажимента на Европа към НАТО и за нейните отношения със САЩ. Много европейци също са забелязали, че ЕС се проваля. Това, което направи Тръмп, е просто откритото поставяне на въпроса за отношенията на Европа със САЩ.

Този въпрос е на масата от 25 г., откакто Съветският съюз се разпадна. НАТО беше съюз с една-единствена цел: защитата на Западна Европа от съветско нахлуване. Това беше ясна и разбираема цел в интерес на всички загрижени. Военната структура, която беше създадена, имаше тази цел. И тя отразяваше относителната икономическа и военна сила на всяка от страните по време на основаването на НАТО. Европейците носеха географския риск. Всяка война би се водила на тяхна територия и техните сили биха се изправили пред първата вълна на атака. В дългосрочен план американски подкрепления, въздушни сили, а в краен случай и ядрени оръжия, ще защитават Европа. Създаването на връзката се основаваше на това, че Европа, и при най-добро желание, не може да си позволи да изгради достатъчна защитна сила. САЩ бяха незаменима сила, която може да възпре и да победи съветско нападение.

Основната структура на НАТО не се е променяла от 1991 г. Това, което се случи, беше разширяване и включване на бившите съветски сателити и балтийските държави. На това разширение бяха придавани малко военни съображения. Европа вече не беше изправена пред военна заплаха. Мотивът зад експанзията беше тези страни да се включат в рамките на системата на западната отбрана, за да им бъде дадена увереност в тяхната независимост и да бъде подпомогнато развитието на демокрациите на континента.

Мотивацията беше приблизително същата и при разширяването на ЕС. Блокът беше предимно икономически субект. Той разширяваше броя на членовете си, без сериозно да се мисли за негова икономическа мисия. Просто членството в ЕС се смяташе за подобряване на благоденствието, така че дори и икономически най-слабите страни биха станали стабилни, след като успеят да постигнат членство. Истинският мотив беше да се разширява ЕС, доколкото е възможно, да се интегрира колкото се може по-голяма част от Европа в политическата и социална култура, която гарантира съюзът. Както и при НАТО, разширяването на ЕС има по-малко общо с основната мисия на ЕС, отколкото с политически и идеологически фактори.

Въпросът на ЕС в крайна сметка е европейски проблем. САЩ не могат да го спасят и той няма да се разпадне заради американското мнение. Европейците трябва да поемат отговорност за това, което се случва. Но НАТО е Организация на Северноатлантическия договор. Тя включва Канада и Съединените щати. Това е съюз и САЩ имат важни и законни интереси.

За 25 години основният въпрос по отношение на НАТО не е бил повдигнат в изискана компания, каквато е компанията на ръководствата на страните от НАТО. Този въпрос, от гледна точка на Америка, се разделя на три части.

Първо, след като Съветският съюз го няма, каква е целта на НАТО?

Второ, как НАТО служи на американския национален интерес?

На трето място, като се има предвид факта, че ЕС има почти толкова голям БВП и почти 200 милиона души по-голямо население от САЩ, защо европейският колективен принос към военните способности на НАТО не е по-голям от този на САЩ?

Под принос имам предвид не просто пари, а подходящо голяма, обучена и оборудвана сила в състояние да поддържа войните, които се водят сега.

Автоматичният отговор на първия въпрос е, че целта на НАТО е да гарантира сигурността на своите членове. По втория въпрос не може да се твърди, че НАТО е служила на американските интереси от 1991 г. насам. През последните 15 години САЩ се занимаваха с войните в Афганистан, Ирак и други мюсюлмански страни. Дали са разумни или не, но тези войни са се водили в различна степен както при управления на републиканците, така и на демократите. НАТО е военен съюз и един от неговите членове, Съединените щати, е участвал във войни в продължение на 15 години. НАТО като институция не е посветила нищо, близко до военна сила, което тя може да си позволи при нито една от тези войни.

Вярно е, че зоната на отговорност на НАТО е концентрирана в Европа и сегашните войни на САЩ са извън тази област. Но от гледна точка на Америка, поддържането на съюза с регион, където е малко вероятна мащабна война, няма много смисъл. Мястото, където САЩ се нуждаят от голям ангажимент от страна на съюзници е извън Европа. НАТО трябва да се развива адекватно на нуждите на своите членове, и ако не може, на съюза може да се гледа(както Тръмп постави въпроса) като на остарял, като на съюз, създаден, за да се води една война, която няма да се случи, и неспособен да води война, която вече е налице.

Със сигурност е вярно, че НАТО се ангажира с битката в Афганистан. Много страни изпращат контингенти. На някои, като германците, не беше позволено да се включат в настъпателни операции, други са твърде малки, за да направят нещо повече от символично. Всичко, предприето съвместно, беше недостатъчно, за да повлияе на стратегическия баланс на бойното поле. Те бяха там по дух, но войните се водят с голям брой войски и оборудване. Това ни води до третия въпрос - размера на европейските сили. Военен съюз изисква военни, и много европейски страни, във времена на просперитет, както и на ограничения, избраха да не създадат достатъчно голяма сила, за да бъдат подкрепени американските интереси. Тяхното нежелание да се направи това създаде реалността, че дори когато НАТО се ангажира да се бори заедно с американците, европейските възможности ограничат техния принос до допустимата граница.

НАТО реши да не подкрепя американското нахлуване в Ирак през 2003 г. Това може и да беше мъдро от нейна страна. Но реалността е следната. САЩ бяха атакувани на 11 септември. Първоначалният отговор беше даден в Афганистан. САЩ избраха да предприемат последващи действия в рамките на същия конфликт в Ирак. НАТО отказа да се ангажира с това. Някои членове на алианса се сражаваха заедно със САЩ, по-специално Великобритания, заедно с някои от по-малките страни. Но Франция и Германия отказаха.

Това беше тяхно право като суверенни държави. Но прилагайки това си право, те радикално промениха връзката си със САЩ. Те биха участвали във водена от САЩ война, ако това отговаря на техните интереси. САЩ не могат да предположат, че ще получат автоматично тяхната подкрепа. В такъв случай въпросът е какво означава съюз с Франция, Германия и другите? Това е въпрос, на който не отговаря уставът на НАТО. Този устав е остарял и трябва да се развива, за да отчете новите условия. Въпросът също не е дали САЩ започват нова война в Ирак или продължават тази, която започнаха в Афганистан. Дипломатите могат да твърдят каквото си пожелаят. Въпросът е, че САЩ се занимават с войни в продължение на 15 години, и не е имало автоматична подкрепа от НАТО или големи европейски страни в тези войни. Страните, които искат да участват в битка, го правят с толкова много или малко участие, колкото са решили. Има и такива, които искат да се бият в една война, а не го правят в друга. А тези, които не искат да се включат в някакви войни или правят така, че не са в състояние да се ангажират, не воюват в нито една.

Държавите имат правото и задължението да провеждат както желаят техните външни и отбранителни политики. Но един съюз принуждава страните да се държат по определен начин при определени събития. Един съюз е обединяване на суверенитет. Абсолютно вярно е, че НАТО не е замислена да води войни извън Европа. Нито е замислена като организация, в която основната военна тежест се пада на европейците. Но европейците трябва да се изправят пред два факта. Първо, това е 2017 г. и войните, които са важни за САЩ, се водят в ислямския свят. На второ място, това не е 1955 г. и Европа не се бори да се възстанови от Втората световна война. Това е богат регион и неговите военни способности би трябвало да бъдат равни на тези на САЩ.

Налице е дълъг спор за мъдростта на политиката на САЩ в Близкия изток. Може да се окаже, че тези страни, които ограничават участието си в тези войни, са направили мъдър избор. Но това също така означава, че няма алианс в който и да е практически смисъл. САЩ бяха във война в две страни със сили, които взимат самостоятелни решения в рамките на общото. Всяка страна на НАТО участва в Афганистан с това, което избра. Много избраха да не отидат в Ирак.

Това не беше съюзническо действие, тъй като отделните европейски страни взеха решения, които най-добре ги устройват. Това не може да бъде критикувано, но това не определя един съюз. НАТО е остаряла, ако определи своите отговорности основно като отблъскване на руска инвазия, особено след като отказа да създаде военна сила, способна да направи това. Тя е остаряла, тъй като първичната й мисия вече не съществува. Тя е остаряла и поради това, че оценява САЩ като гарант на сигурността на Европа, при положение, че Европа е напълно способна да понесе разходите за самозащита. Ако европейските държави са свободни да следват своите собствени интереси, то тогава такова е и положението на САЩ.

Ако излезем извън споровете между САЩ и Европа за НАТО, виждаме по-широка реалност. Първо, Европейският съюз се фрагментира и тази фрагментация неизбежно засяга НАТО. Европа не е в състояние да предприеме единодушно подкрепени операции на НАТО. Също така не е в състояние да понесе политическата цена на масивно военно укрепване. За европейците НАТО е важна, защото тя гарантира, че при извънредните обстоятелства на европейска война, според договора се изисква САЩ да бъдат там.

Съединените щати имат други интереси. Техните интереси са предотвратяване на руска хегемония над ЕС, но САЩ могат ефективно да се изправят срещу този проблем с разполагането на ограничени военни сили в Прибалтийските републики, Полша и Румъния. Точно както европейците превърнаха НАТО в двустранни отношения между САЩ и всеки член на НАТО, така могат да направят и САЩ. По същия начин САЩ могат да приемат статуквото в Украйна, писано или неписано. Киев има прозападно правителство, източните части на страната на практика са автономен регион и правата на етническите руснаци в Севастопол са гарантирани от руснаците. Нито САЩ ще водят война в Украйна, нито пък руснаците.

Подходът на Тръмп към НАТО беше наложен от европейците на САЩ и ще бъде на масата и при различен президент. НАТО не функционира като съюз. Тя е група от суверенни държави, които ще отговорят на американските искания, когато ги смятат за основателни. САЩ разбират това и неизбежно воалът на добрите обноски ще бъде захвърлен. Някои хора биха казали, че НАТО е остаряла. Тръмп изпита удоволствието да го изрече.

Но дали като трагедия или комедия, въпросът може да се обобщи по следния начин. Европейците се чудят дали САЩ ще напуснат НАТО. САЩ се чудят дали европейците ще се присъединят към НАТО. Забравяйки НАТО, въпросът е в това. Каква е ангажираността на европейските страни със Съединените щати, и какъв е американският ангажимент към Европа? Не е ясно, че повече не е налице геополитическа основа за този ангажимент. Интереси се промениха, НАТО не е подходяща за днешните реалности и отношенията на САЩ с европейските държави варират от държава до държава, както и отношенията на европейските нации със Съединените американски щати.

----------------

Джордж Фридман, "Геополитикал фючърс".

Вашингтон / САЩ