/Поглед.инфо/ САЩ отново обсъждат въпроса защо военните им трябва да загиват, защитавайки балтийските държави. Балтийските политици пристъпват внимателно към този въпрос.
Всичко започна със статия във вестник „Ню Йорк Таймс”, че Тръмп обмисля възможността да напусне НАТО. Новината, както е обичайно за този вестник, се основава единствено на задкулисни слухове и мненията на анонимни длъжностни лица, но въпреки всичко предизвика солиден резонанс.

В последвалата драма започнаха да звучат доста разумни въпроси. Така известният телевизионен водещ от канал „Фокс Нюз” Тъкър Карлсон, в дискусия с Дейвид Тафури, бивш съветник по външната политика на президента Обама, попита: „Защо в САЩ не се обсъжда въпроса за член 5 от Устава на НАТО, задължаващ ни да защитаваме другите страни?” В частност, Карлсон изрази недоумение защо американските войници трябва да гинат „за териториалната цялост на Естония” или да провокират Трета световна война, защитавайки Латвия.

Донякъде изненадан от този натиск, Тафури промърмори: „НАТО доказа своя успех в миналото, като разгроми Съветския съюз." Но въпреки това, Карлсон продължи да чопли от Тафури отговора на въпроса „защо американските деца трябва да умират за Латвия?”

След като не получи отговор от съветника на Обама, водещият продължи тази тема в своето шоу, като отново и отново задава въпроса защо САЩ са се задължили да пускат атомни бомби, защитавайки държави като Латвия и Естония. „Защо го правим? Има ли значение? Отговорът е в историята”, коментира той.

Карлсон отбеляза, че дискусията за задълженията на Съединените щати в рамките на Северноатлантическия Алианс трябва да се води открито, без взаимни обвинения. И че „народът на Америка трябва да разбере възможните последствия” от задълженията си да защитават Естония и Латвия.

Бившият президент на Естония Томас Хендрик Илвес избухна с възмутен претенциозен коментар в „Туитър”: „Значи всички посетени от мен погребения на естонски войници, загинали, подкрепяйки САЩ в Афганистан, са били напразни? Моля, отговорете. Да или не?”. Когато много от читателите на коментарите на експрезидента започнаха искрено да потвърждават безсмислеността на естонските жертви, той започна да ги блокира масово.

Но не може ли естонският политик, който е пряко отговорен за участието на страната си в авантюристичните военни операции на САЩ и НАТО, да отговори на собствения си въпрос? Посрещайки последните естонски войници, които се завърнаха от Афганистан през 2014 г., Илвес попита обществеността: „Ами Афганистан? Сега страната по-сигурна ли е, по успешна ли е? Да, разбира се.” И поясни, че приносът на Естония за войната в Афганистан е принос към „собствената сигурност”.

Ако преди пет години президентът на Естония все още можеше да има илюзии за това, сега те трябва да бъдат разсеяни. Войната в Афганистан продължава, атаките са станали нещо обичайно, разделянето на държавата се засилва. Само през 2018 г. повече от десет хиляди души пострадаха от сраженията и въздушните удари, една трета от починалите са деца. И 2019-та започна с ужасни експлозии в Кабул. Ситуацията със свободата и демокрацията се илюстрира от факта, че дори президентските избори, насрочени за април тази година, трябваше да бъдат отложени за юли. Показателно е, че световната общност ще научи за това от „туитовете” на американското посолство в Кабул.

Дори в САЩ няма особени илюзии за ефективността на военната операция в Афганистан, както ясно личи от появата на сатиричния филм „Машината на войната” с Брад Пит във водещата роля. И само Илвес все още вярва, че деветте естонски войници, които са пожертвали живота си за интересите на задокеанската страна в Афганистан, са „оправдани жертви” на тази военна авантюра и че сега Америка ще изпрати синовете си, ако Талин реши, че някой го заплашва.

Това не е първият (и със сигурност не последният) случай, когато американските обществени фигури повдигат въпроса за целесъобразността на военната помощ за балтийските държави. През 2015 г. „Форбс” публикува статия, в която изрази мнението, че включването в НАТО на тези „безпомощни страни” е голяма грешка и че останалата част от Европа не иска да ги защитава.

Сега прибалтите за пореден път разбират, че Америка не иска да жертва своята армия заради интересите на малките държави в Източна Европа. А те сякаш не забелязват тези сигнали и продължават да говорят на глас за Пети член от Устава на НАТО.

В Естония, например, се обсъжда сериозно идеята за искане от САЩ на военна помощ от един милиард долара - за подкрепа на естонската армия. Защо Америка трябва да прави това? Ами защото Естония е „важен източен пост на НАТО”.

Не бива обаче да се мисли, че естонските елити не са се досетили. Политически е необходимо просто да се демонстрира умерен верноподански „бунт на колене”. Така че реалното състояние на нещата да не достига до техния електорат.

Превод: В.Сергеев