/Поглед.инфо/ „Уважаема госпожо главен редактор,

Купувам в. „Дума” винаги когато го има в будката, защото смятам, че дава обективна информация.Събудиха съмнения за достоверност две статии напоследък във връзка с отбелязването на Деня на жертвите на комунизма - 1 февруари. Боряна Костова пише в своя статия, че във Франция за сътрудничество с хитлеристите са разстреляни около 40 000 души. А преди това проф. Андрей Пантев пише за остригване на косата на французойки, имали сексуални отношения с окупаторите. Нима това е възможно във Франция, люлка на демокрацията и еталон за цивилизованост. Има ли независими френски източници, които да потвърждават това?”, пише в писмото си до редакцията нашата читателка Мария Кръстева от София.

Естествено, има многобройни такива независими източници. Няколко десетки са изследванията, анкетите и статистиките, посветени на проблема, които са намерили място в Уикипедия. Някои от тях са много обширни – по 60-70 страници. Избрахме възможно най-кратката, озаглавена “L’EPURATION EN FRANCE A LA LIBERATION”, която предлагаме на читателите с големи съкращения. Според френско-българския речник/автори Андрей Илиев, Микрула Константинова/ “epuration”се превежда като „изчистване”, „пречистване”, „прочистване”, „чистка”, „рафиниране”, „облагородяване”. В случая подходящият превод е „прочистване”, „чистка”. С различен шрифт в текста са уточнения и пояснения на редакцията.

ЧИСТКАТА НА КОЛАБОРАЦИОНИСТИ ВЪВ ФРАНЦИЯ

Прочистването след освобождението във Франция е насочено към лицата, сътрудничили на нацистките окупационни власти.

При Освобождението, преди съдилищата и гражданските камари да бъдат създадени и установени, и за удовлетворение на тълпата, нейната радост, желанието за отмъщение и уреждане на сметките се смесват, като участници в Съпротивата и населението подгонват колаборационистите или смятаните за такива. Извънсъдебното прочистване е причина за смъртта на около 9 000 души, една трета от които са дело на участниците в съпротивата. Появяват се „използвачи” на чистката, които съчиняват обвинения с цел да си присвоят блага, или да си отмъщават за нещо.

Очевидно разчистване на сметки, често на битова основа, не са български патент. Сега времената не са така бурни и „присвояването на блага” се извършва далече по цивилизовано: „Кражбата на фирми придобива мащабите на бизнес”, сподели преди дни председателят на Нотариалната камара Красимир Катранджиев.

Впоследствие идва съдебното прочистване. Упражняват се от извънредни съдилища. Законовото прочистване обхваща 300 000 досиета, 127 000 от тях стават предмет на процеси и следват 97 000 осъдителни присъди в обхвата от „национална деградация” до смърт.

Последните анкети, извършени от /френския – бел.ред./ Комитет за история на Втората световна война и неговия приемник Института за история на съвремието сочат цифрата 8775 екзекуции по време на извънсъдебната чистка. Към тях трябва да се добавят осъдените на смърт от Висшия съд и обикновените съдилища /791 или 767 присъди, според различните статистики плюс 769 осъдени на смърт от военните съдилища.

Следователно прочистването е довело до 10 000- 11 000 ликвидирани, главно при екзекуциите, извършени непосредствено след освобождението.

ИЗВЪНСЪДЕБНО ПРОЧИСТВАНЕ

Във всички новоосвободени области на Франция е извършвано извънсъдебно прочистване,а още преди това, по време на окупацията са били екзекутирвани колаборационисти. Още в началото прочистването е тема на печата, като най-напред данните почиват на свидетелствата на потърпевшите, както и на участници в чистките, които не са склонни да дават неутрална картина. Крайно десните вестници и бивши привърженици на режима на Виши рисуват черна картина на прочистването. Черните легенди вероятно са плод на антикомунизма на един американски журналист, който сочи цифрата 50 000 жертви на „червените” само в Югоизточна Франция. Този вид информации се подхващат от всички, които виждат в освобождението на Франция предшественик на бъдеща победа на комунистите, което щяло да бъде последвано от истинска гражданска война.

Правителството не опровергава спряганите цифри. Така, през ноември 1944 вътрешният министър Адриен Тиксие сочи цифрата 100 000 жертви на прочистването. Анкета, извършена през 1952 г сочи 8867 ликвидирани като колаборационисти и други 1955, мотивите за чиято екзекуция не са ясни. Т.е. общо 10822 екзекуции.

ОСТРИГАНИ ЗА „ХОРИЗОНТАЛЕН КОЛАБОРАЦИОНИЗЪМ”

Жените, остригвани след освобождението се обвиняват от тълпата за „хоризонтален колаборационизъм” /сексуални отношения с окупатора/. Те са развеждани по улиците на градовете и по пътищата. Трудно е да се направи точна сметка, но според някои изследователи става дума за около 20 000 остригани. Редом с действителните колаборацистки има и други: влюбени жени, които са отказали да се разделят със съпрузи германци при евакуацията на цивилни лица от някои германски бази на подводници, проститутки, които просто са упражнявали занаята си и накрая такива, които изоставени сами на себе си по време на конфликта, за да могат да преживяват е трябвало да служат на окупатора, най-често като перачки или чистачки.

АДМИНИСТРАТИВНИ ИНТЕРНИРВАНИЯ

Разпореждане от 4 октомври 1944 разрешава на префектите да извършват интернирвания на лица, смятани за опасни. Разпореждането се прилага в продължение на 11 месеца – от дебаркирането в Нормандия до края на войната. Трудно е да се посочат точни цифри. Националните архиви съдържат данни от Вътрешното министерство, сочещи цифрата 49 000 интернирани към декември 1944. Местата за интерниране са лагери, но също училища, казарми, замъци, както и затвора Френ. Всекидневника „Комба” отбелязва, че пазачите от Френ взимали от лагерника Тино Роси*автографи. Същото е било и с други известни личности като Пиер Беноа* и Арлети*.

ВЪРХОВНИЯТ СЪД

Върховният съд съществува от времето на Третата република, съгласно закон от 1875 г. Предвижда се, че ако висши държавни ръководители са извършили предателство Сенатът организира такъв висш съдебен орган. Сенаторите са тези, които съдят прегрешилите: президент на републиката, министри, висши чиновници. Чрез конституционен акт от 30 юли 1940 г маршал Петен издава декрет за ликвидирането на тази компетенция на Сената. От този момент нататък Върховният съд е натоварен да съди държавните ръководители в случаи на нарушения и престъпления. Функционирането на Върховния съд е възстановено на 18 ноември 1944. Със седалище в Париж той е натоварен да съди държавния глава Филип Петен, членовете на правителството /министри и държавни секретари/, както и други висши чиновници и евентуални сътрудници на споменатите. Уточнен е и съставът на Върховния съд. Представени са два списъка на подсъдими. Първият списък включва 50 сенатори или депутати, чиито мандат е започнал на 1 септември 1939 г. Други 50 подсъдими са посочени от орган на участниците в Съпротивата.

На 23 юли 1945 започва процесът срещу маршал Петен. На 15 август 1945 Върховният съд осъжда Филип Петен на смърт. Поради напредналата възраст на осъдения, както и заради неговите заслуги по време на Първата световна война, присъдата на Филип Петен е заменена с доживотен затвор.

Двукратният премиер Пиер Лавал /юли-декември 1940 и април 1942 – август 1944/ успява да избяга в Испания. Франко обаче го отпраща в Инсбрук /Австрия/ в американската окупационна зона. Лавал е арестуван и предаден на френските власти. Процесът му се открива в началото на октомври 1945. Бившият министър председател е осъден на смърт за предателство на 9 октомври 1945 и екзекутиран една седмица по-късно на 15 октомври. Общо са произнесени 8 смъртни присъди, три от които са изпълнени Пиер Лавал, Жозеф Дарнан, Фернан дьо Бринон. Други 5 са променени на доживотен затвор, вкл. Филип Петен. Още 8 са осъдени на принудителен труд, 14 на различни срокове затвор, както и 15 присъди на национално опозоряване. Върховният съд се свиква отново между 1954 и 1960 г, когато някои от 42-та осъдени задочно се предават и получават различни наказания, като Шарл Ноге, главен комисар в Мароко е осъден на 20 години принудителен труд.

Според окончателната официална равносметка от 31 януари 1951 г общият брой на досиетата, разглеждани от различните съдилища е 311 263. 183 512 са останали без последствия. Произнесени са 55 331 присъди, както следва:

-6724 оправдателни присъди

-6773 смъртни присъди, от които 2853 произнесени в присъствието на подсъдимия. От тях са изпълнени 767; 2086 от останалите са променени в по-лека мярка, а 3910 са задочни.

-13 339 осъдени на принудителен труд, 2702 от които доживотни.

-24 927 на различни срокове затвор

-3578 на национална деградация, чието последствие е забрана да упражняват различни „икономически и професионални дейности, даващи политическо влияние на титуляра”.

ПРОЧИСТВАНЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ

Интелектуалците имат отличен поглед върху положението на Франция по време на войната. Самите те стават понякога източник за правосъдието. Освен това някои възхваляват победата на Германия, пеят хвалебствия на „Нова Европа” или на маршал Петен по радиото, печатните медии, киното. Така те сами се определят като клиенти на правосъдието след освобождението, когато върху тях пада обвинението, че са сред отговорните за окупацията, за репресиите срещу дейците на съпротивата, евреите, циганите и т.н.

Парижки интелектуалци, за които се предполага, че са колаборационисти, бързо са арестувани. Вел д’Ив, затворите Френ, Дранси се изпълват с писатели, актьори, журналисти. Повечето от тях впоследствие са изправени пред съда в Париж. Същото се случва в цяла Франция. В провинцията това се отнася най-вече за излизалите по време на окупацията вестници . Чистките обхващат повече самите журналисти, отколкото техните ръководители. Но има и многозначителни изключения. През ноември 1944 е екзекутиран Жорж Суарез, директор на в. „Ожурдюи” и автор на „Петен или демокрацията? Трябва да се избира”. Албер льо Жьон, директор на много провинциални вестници и имащ отлични отношения с „Пропаганда абтайлунг Франкрайх”, пропаганден орган на германската армия. Това му коства задържането след освобождението, обвинение за сътрудничество с врага, смъртна присъда и екзекуция на 3 януари 1945.

Също по-добре е да си издател отколкото писател. Издателят Гастон Галимар не е обезпокояван, докато Робер Бразилах, чиито сборник текстове от 1941 „Процесът на Жана д’Арк” Галимар издава, е осъден на смърт и разстрелян на 6 февруари 1945. Смъртната присъда и петиция за помилване на Бразилах разделят литературната общност на „милосърдни” и „непримирими”. Групата на „Непримиримите” е формирана от новото поколение, родено в Съпротивата /Жан Пол Сартр, Веркор, Албер Камю, Пол Елюар/, поколение, което настоява за пълна отговорност на писателя, докато „милосърдните”, сред които най-известне е Франсоа Мориак, настояват за „правото на грешка”.

Националният комитет на писателите изработва списък на „нежеланите автори”. Членовете на комитета се задължават да не работят с издатели, на които сътрудничат писатели, подпомагали морално или материално окупацията. Това е идеологическо прочистване. Синдикатът на певците също се прочиства. Изпълнителите се десолидаризират с десетина техни колеги, участвали в концерти или радиопредавания с открито колаборационистки политически характер.

Специфичното прочистване на интелектуалци заради професионалната им дейност е официализирано с „Разпореждане от 30 май 1945, отнасящо се до чистката на писатели, автори, композитори, художници, скулптори и гравьори” като съответно са създадени два комитета. Тези комитети произнасят професионални присъди: забрана да се играе, да се издава, да се участва в конференции или дебати, да се правят изложби, да се търгува, да се получават авторски права.

Има прочиствания в администрацията, в армията, в църквата, икономиката.Поради липса на място само ги споменаваме – бел.ред.

СРАВНЕНИЕ С ЧИСТКИТЕ В ЕВРОПА

Проучваните западноевропейски държави /Норвегия, Дания, Холандия, Белгия/ са променили законодателството си за целта, като в първите три е възстановено смъртното наказание. Четирите страни са възприели системата за „национално недостоинство” Така, осъдените за колаборационизъм с германския окупатор са подложени на обществено порицание, ограничени са гражданските, политическите и икономическите им права. 60 000 холандци губят националността си за това, че са били в служба на чужда държава.

Според едно сравнение на броя на осъжданията на затвор във Франция – 38 000 присъди за население от 40 милиона жители, излиза че се падат по 94 осъдени за колаборационизъм на 100 000 . Същото пресмятане сочи 374 за Дания, 419 за Холандия, 596 за Белгия и 633 за Норвегия на 100 000 жители.

При съизмерими с България държави излиза, че там процесът на прочистването е далече по-широк отколкото във Франция /седемкратно повече в Норвегия/. Никъде другаде седем десетилетия след края на Втората световна война, обаче, не се провеждат такива фиксирани в календара шумни кампании за заклеймяване на прочистването, като „Денят на почит към паметта на жертвите на комунизма”, което може да се възприеме, особено от по-младото поколение, като индулгенция за фашизма. А съпътстващи извращения – разчистване на лични сметки, присвояване на имущество, които са осъдителни, не са нашенски лиценз, както става ясно от текста на изследването.

_____________

*Известни френски артисти от онова време